Михаил Иванович Крутихин е роден през 1946 г. в Москва. Завършва иранистика. Служи в армията на Иран като преводач. След това става журналист в агенция ТАСС. В продължение на 13 години е неин кореспондент в различни страни в Близкия изток. На два пъти получава задочни смъртни присъди от екстремистки групировки - веднъж в Иран, веднъж в Ливан.
След разпадането на СССР Крутихин става зам. главен редактор на американското сп. Russian Petroleum Investor. От 1993 г. се занимава с аналитична и консултантска дейност в областта на газа и петрола. Съсобственик е на руската компания The Russian Energy.
Крутихин бе у нас на кръгла маса по покана на Илиян Василев - бивш посланик в Русия и настоящ председател на българския Реформ Юнион Клуб.

- Михаил Иванович, да започнем направо от проекта "Южен поток". Трябва ли според Вас да участва България в него и изгодно ли ще бъде това?

- Нека първо го погледнем от историческата му страна. На първо място, този проект винаги е бил "чифтов". Той е успореден на "Северен поток", който от самото начало бе замислен не като търговски, а като политически проект. Задачата му бе да бъде наказана Украйна заради своя европейски избор. Това бе замислено още от самото начало, когато нямаше никакви конфликти заради транзита на газ през Украйна.

"Южен поток" окончателно доказа, че този проект не е търговски, тъй като Русия губи пари от него, "Газпром" - също. Губят вместо да печелят. "Газпром" дори го нарича "Южен коридор". Става дума за огромна сума, ако бъде включена руската територия на тръбите. Там са потънали над 20 милиарда долара. Този проект може да излезе още по-скъп. Виждаме, че оценката на стойността на руска територия се колебае от 37 милиарда до 47 милиарда долара. Ако съберем разходите по дъното на Черно море и през европейските страни, през които тръбите ще минат, стават повече от 70 милиарда долара. Този разход никога няма да бъде възстановен.

Виждаме, че, първо, потреблението на руски газ в Европа не нараства. То има някакви сезонни проблясъци, но ако един европейски потребител може да се откаже от "Газпром", той го прави. Или съкращава количествата, или ги държи на предишното равнище. Франция и Белгия отказаха да увеличат количествата. Много страни виждат, че ако насреща е "Газпром", по-добре е да си нямаш работа с него. Това е ненадежден партньор. Затова може да се очаква, че "Южен поток" също ще остане незапълнен като "Северен поток". Дори ще бде по-зле. "Северен поток" е запълнен на 80 на сто, а при "Южен поток" ще бъдат някъде 60-70 процента.

- Нима просто ей така Русия пилее пари за "Южен поток"?

- Защо да ги пилее? Тук има политическа задача, за която, съдейки по всичко, руското ръководство има пари. Така, както и китайският проект "Силата на Сибир" също е политически. Защото трябва да се покаже на Европа, че има и алтернативен пазар за руския газ. Макар че и в Китай ще има загуби, тъй като и там проектът е неизгоден икономически.

Има една група много влиятелни хора, която наистина печели от всичко това. Както спечелиха от "Северен поток", така ще спечелят и от "Южен поток". Това са приятели-изпълнители, които строят тръбопровода. Всички знаят, че фирмата на Аркадий Ротенберг (един от най-богатите хора в Русия, приближен на президента Владимир Путин, попаднал в черните списъци на ЕС и САЩ - б.а.) строи тръбите на руска територия. Те са доставчици на тръбите. При това извършват дейността на явно завишени цени. Те вземат повече, отколкото който и да било изпълнител в Европа би взел за аналогичен газопровод. Това е първата група хора.

Втората група е международният консорциум, който ще прокарва тръбите по дъното на Черно море. Такъв консорциум прокара тръбите по дъното на Балтика. 51 на сто него е на "Газпром", останалите проценти - на чуждестранни компании. Сега случаят ще бъде същият. През ноември 2013 г. участниците подписаха договор за Черно море. Какво означава това? Че "Газпром" ще плаща преноса на газ според мощността и обема на тръбата, а не според подадените количества. По тази тръба може и въобще да не тече никакъв газ. Но партньорите задължително ще избият разходите по строителството, и то с печалба. Това им е гарантирано. Стига да им бъде платено, те ще застелят с тръби цялото дъно на Черно море.

- И всичко това само за да бъде наказана Украйна?

- По принцип, да. Но не е само това. На първо място, когато "Газпром" получава парите за строителството, те не се връщат в Русия. Така бе при "Северен поток". Те се разпределят сред дъщерните фирми на "Газпром" в Европа и след това следите им се губят. Същото ще се случи и с "Южен поток", тъй като споразумението е съставено по такъв начин.
Ако "Газпром" построи за своя сметка газопровод на териториите на европейските държави, за страните, които ще получат тази инфраструктура, по принцип това би могло да бъде изгодно. Има например доходи от транзита.

Да не забравяме, че в ЕС има Трети енергиен пакет. Това означава, че по тези тръби, включително на българска територия, може да тече газ от други доставчици.

- Да, но самите български управници поискаха морската част на "Южен поток" да бъде изключена от законодателството на ЕС. Това припомни през лятото в София и руският външен министър Сергей Лавров...

- България не е искала нищо. България подписа договор с "Газпром" и междуправителствена спогодба. Но през 2010 г. Европарламентът и Съветът на Европейския съюз приеха решение, в което е записано, че всички - дори предишни, договорености по енергийни въпроси, трябва да бъдат приведени в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС. И поискаха България да направи същото. А България игнорира това. След две години Еврокомисията каза, че не изпълнявате решението на Европарламента и Съвета на ЕС и ако не промените договореностите ви с "Газпром" и Русия, ще ви накажем. Стартирана бе процедурата по наказание за това, че не спазвате директивите за либерализиране на енергийния пазар. Ето какво се случи в България.

Целта на ЕС не бе политическа, а чисто икономическа - пазарът да съществува според законите на конкуренцията, а не на монополите.

- Все пак има страни, които подкрепят "Южен поток". Не представлява ли според Вас този проект риск?

- Защо да представлява риск? Те са готови да построят на своя територия всичко. Но ако тези тръби бъдат съединени помежду си, ще стане общоевропейска мрежа. А такава мрежа трябва да бъде регулирана в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС.

- А Русия ще се съгласи ли с тези условия?

- Там надават вой. Самият Владимир Путин каза, че този пакет е много вреден документ. Но той съществува, ратифициран е от всички членки на ЕС. Той вече е закон. Когато руските преговарящи идват в някоя страна от ЕС, те казват: "Не сме съгласни с този пакет, дайте на нашия "Газпром" монополно положение, ексклузивно право за подаване и транзит на газ, за определяне на тарифите и т. н." Но оттам им отговарят, че Еврокомисията не е съгласна.

Сега се случва следното. Ако "Газпром" работи край трасето във всяка страна, тя не иска от Еврокомисията нищо за трасето като такова. Комисията трябва да получи заявка с молба да направи изключение от правилата там, където това е възможно. Такова нещо се допуска от Третия енергиен пакет. Но за "Газпром" това ще означава, че тя признава същия този пакет.

"Газпром" има и друга тактика. Компанията изчаква да настъпи много сурова зима, когато заради недостиг на газ в Европа хората ке замръзват. И тогава ще кажат на Европа: "Виждате ли колко е ненадеждна Украйна? Сядайте и вземайте решение за нашия "Южен поток" От "Газпром" се надяват всички страни да се съберат заедно и да се примолят в Еврокомисията да направи нещо по въпроса.

- Вие това ли очаквате?

- Най-вече очаквам срив в доставките на газ през зимата. А какво ще стане по-нататък, страх ме е да си помисля. Защото Брюксел ще държи на Третия енергиен пакет, а Москва - че това е вреден документ.

- Какъв е Вашият съвет към България за "Южен поток?"

- Ако искате да не си разваляте отношенията с Европа, дръжте се в съответствие с правилата. Българските управници вече казаха, че ще изпълнят всички европейски искания.

Ако "Южен поток" бъде построен на българска територия, регулирането му ще зависи от Третия енергиен пакет. Това е всичко. Заповядайте, стройте си го, щом е по европейските правила.

- Ами ако бъде построен по руските правила?

- От опит знаем, че когато нещо се строи от "Газпром", цената винаги е 2 или 3 пъти по-висока от тази, която искат други изпълнители.

- И за руски изпълнители ли става дума?

- Да, има и такива. Но в Русия не ги допускат до проекти. Допускат се само "Газпром" и приятелски на нея компании.

- Убеждават ни, че ако в България бъде построен "Южен поток", цените ще бъдат изгодни. Как според Вас в действителност стоят нещата?

- Не можем да знаем какви ще бъдат цените. Ще Ви обясня защо. Пак ще се позова на опита на "Северен поток". От "Газпром" много се надяваха, че европейските потребители ще прехвърлят договорите си от украинското направление към "Северен поток". За това е необходимо договорът да се промени там, където е точката, според която газът се купува и продава на еди-коя си граница, на еди-коя си станция и т.н. Само няколко потребители са съгласиха да го направят. Те са най-вече от Германия - няколко дъщерни компании на "Газпром" и няколко местни. А фирми от Франция, Белгия, Великобритания масово отказаха.

Така половината от газа, който тече по "Северен поток", е по новите договори. А останалата половина отива на спотовия пазар. Там се извършват еднодневни сделки. А цените на газа на спотовите пазари се определят от някакво подобие на терминали. Такива има в Австрия, Германия, Белгия, Великобритания, Холандия. През лятото цената там бе 250-270 долара за 1000 кубически метра. На това му викат търговски канибализъм. Защото "Газпром" на един и същи пазар праща една и съща стока, но на две различни цени. Така поляците купуваха руски газ в Германия с огромно намаление.

Същото ще се случи и с "Южен поток". Първо, защото няма да има толкова много газ, за да запълни тръбите. Второ, част от него ще отиде на спотовия пазар.

Иначе в България може да се направи нещо. Първият начин е изграждането на интерконектор на границата с Турция. Там скоро ще бъде довършен газопроводът ТАНАП. И ако има интерконектор, ще можете да получавате газ от Азербайджан.

Другият начин е на общоевропейско ниво да бъде договорена координация на действията и  прехвърляне на газ при възникване на кризисна ситуация в някои страни- такава, каквато се случи в началото на 2009 г. Тогава нямаше координация и помните колко неприятна бе ситуацията в България. Европейците тогава не можеха да помогнат.

Имате и трети вариант. Някои ваши потребители или малки станции да сключат договори със структури на "Газпром", които се занимават с доставки на газ, но съществуват отделно от компанията. Договорите трябва да бъдат при пазарни условия и на изгодни цени. Ето така можете поне частично да избягате от "Газпром".

- Да се върнем на парите, за които казвате, че няма да се върнат в Русия. Но нали при Путин уж всичко се връща в Русия, нали уж спря кражбите?

- През 2002 г., само две години след започване на президентската си кариера, Путин свика съвещание в град Хантимансийск. И настоя "Газпром" да ликвидира всичките си филиали и дъщерни предприятия, чрез които парите се перяха и не се връщаха в Русия. Броят на тези компании бе някъде около 40. Сред тях бяха "Газпром Германия", и "Рургаз", които работиха и в България. Те вдигаха цените на газа.

Днес обаче "Газпром" има 200 такива дъщерни филми. Така че може да се говори едно, а "Газпром" прави съвсем друго.

- И как Путин допусна това?

- Защо да го допуска? Той командва "Газпром". А Алексей Милер (председателят на Управителния съвет на компанията - б.а.) е просто куриер.

- Значи, парите няма да се върнат в Русия, но ще бъдат на Путин, така ли?

- Никой не знае. Следите на тези пари се губят. Например плащанията на тарифите по "Северен поток" постъпват в банкови сметки в Германия на някоя дъщерна компания на "Газпром". Тази дъщерна компания си има своя дъщерна компания, която вече е "фирма внучка" на "Газпром". Тя от своя страна се разклонява в няколко фирми. Например "Газпром Германия" притежава "Газпром маркет енд трейдинг". И ако за дейността на последната все още има някакви отчети, такива за "Газпром Германия" вече няма и не виждаме никъде.

- Защо е неизгоден според Вас договорът за доставка на руски газ за Китай?

- Нищо повече от надуване на мускули. Китайците не се нуждаят от такова количество газ. Затова дават доста ниски и неизгодни за Русия цени. Икономистите от "Газпром" изчислиха, че китайският проект ще донесе огромни загуби. Но и тук Путин иска да покаже на Европа, че има алтернативен пазар за руския газ. Подобно на "Северен поток" и "Южен поток" и тук взетото решение априори не е взето с търговски мотиви.

Обърнете внимание - според договора с Китай ще им доставяме годишно по 38 милиарда кубически метра газ. А миналата година продадохме на Западна Европа 138 милиарда кубика. Пак тогава в ОНД продадохме 58 милиарда. Това означава, че Китай няма да замени тези направления.

Незнайно защо Путин си вярва, че може да шантажира и Европа, и Китай с прехвърляне на газа от едното направление на другото. Явно той  в училище не е посещавал часовете по аритметика.

- И накрая, какво е Вашето мнение за евентуалния добив на шистов газ? Ще може ли той да замени руския газ?

- Не одобрявам това начинание. За да има добив на шистов газ в която и да било държава, освен този газ да бъде открит, е необходимо да разполагате със стотина бригади, които да пробиват, да правят хидроразрив на пластовете и да преминават към следващата дупка. Необходими са много дупки. При наличието на шистов газ през първата година или две той постоянно блика нагоре. Но след това губи силата си и 20 години може само леко да се просмуква. Къде ще намерите място за толкова дупки? И откъде ще намерите толкова добре оборудвани бригади? В САЩ те са 1600. А в цяла Европа те са едва 55. Защото ако сте пробили 30 дупки, това не значи, че вече имате шистов газ. Ще го имате при най-малко 500 дупки.