Правя грозната перифраза на популярния израз за обяда, защото ситуацията, с която го свързвам е грозна. Но не става въпрос за някой, който е очаквал да получи нещо без да даде друго в замяна. Става въпрос за деца и правото им да получат безплатна закуска в училище.

Хубава идея, лоша реализация

Идеята за училищното хранене е чудесна. На пръв поглед. И преди някой да ме обвини, че подкрепям соц концепции, бързам да кажа, че не става въпрос само за социално равенство. Наскоро едно проучване ни нареди сред най-незакусващите нации.

Близо 60% процента от българите не хапват нищо сутрин, къде заради липса на време, къде заради липса на глад. В това число влизат и доста деца. Няма нужда да съм лекар, за да кажа, че за подрастващите е меко казано лошо да изкарат половин ден гладни или да заместват хранене с „боклуците“ в шарените пликчета.

Реализацията на идеята обаче е лоша. И то толкова, че за мен е пълна подигравка. Дали ще има качествена закуска за учениците зависи веднъж от държавните пари, после от училищната администрация, и разбира се от фирмата доставчик.

Който и да не си свърши работата по веригата, резултатът е един и същи – пълна кофа за боклук с безплатните сандвичи. Но след като има училища, в които закуската е съвсем прилична, а не стар хляб и салам „кучешка радост“, значи може и да се направи както трябва. Друг въпрос е до чия воля опира това.

Малко математика

Какво наистина се случва? Отпуснатите пари ли са малко или изчезват заради някоя далавера? Колко пари са нужни за да се нахрани нормално едно дете?

По данни на НСИ учениците от от I до IV клас през настоящата учебна година са 257 165. През деветте учебни месеца има около 176 учебни дни, като махнем 26 дни ваканции по време на двата срока.

Ако приемем, че средната субсидия от началото на програмата е 20 милиона лева ( в момента е малко по-висока), то за един подрастващ ученик се отпускат за храна малко под 78 лева на година. За една детска закуска се отпускат средно 44 стотинки. В магазина за тези пари може да си купиш 2 пакетчета солети или 1 вафла. Но за да направиш един сандвич с продукти, които не са второ или трето качество, ти трябват около 2-3 лева.

Просто решение

Ясно е къде не излиза сметката, а децата никой не ги насилва да ядат некачествената храна. И родители сами преценяват дали да им дават домашна закуска или пари. Но остава въпросът защо се харчат пари на вятъра. А да храниш деца с „боклуци“, само за да отбиеш номера, е безочливо и гадно.

Първоначалната идея на програмата също не сработва – раздаваме сандвичи, за да намалеят отпадащите от училищната система деца. Един комат сух хляб няма да върне ромските деца или социално слабите в класните стаи, само може да остави горчивия вкус на обидата в устата.

Решението е съвсем просто – държавата да отпусне достатъчно пари за пълноценна храна за малките ученици. Ако това по някаква причина не е възможно, нека да спре програмата. И понеже една директорка каза, че на безплатните сандвичи за тези пари нищо им няма, нека някой да ги занесе в депутатския стол. Да видим дали ще са вкусни на народните представители.