Ал Капоне е безспорно най-известният престъпник в криминалната история на Щатите.

Неговият живот вълнува и до днес, въпреки че са минали десетилетия от смъртта му. Холивуд е създал поне дузина филма за Белязания.

Мнозина повтарят легендарната му фраза: „Нищо лично, това е само бизнес”, без да знаят, че е негова. Капоне въвежда рекета и прането на пари, а корупционните му схеми работят и днес по цял свят.

Как се стига от обикновено италианско момче, син на бедни имигранти, до гангстер, който на 26 години вече стои на върха на мафията? Не е нужно само жестокост, безкомпромисност, граничеща с психопатия, а и нещо друго.

Това друго търси известната биографка Диърдри Беър в сензационната си книга „Ал Капоне. Истинската биография на легендарния престъпен бос”, която от днес е по книжарниците с емблемата на издателство „Кръг”. 

Представяме ви откъс:

15.
НОВ ДЕН ЗА ЧИКАГО

Елитната група влиятелни граждани, известни като Тай­ната шесторка, добре знаят, че почитателите на Капоне го наричат „неофициалния кмет на Чикаго“. Въпреки отвращени­ето си да го признаят, те обаче трябва да се съгласят, че ако той се кандидатира за длъжността, вероятно ще бъде избран, при това без да е необходимо да фалшифицира бюлетини. 

До 1930 г. Ал се хвали буквално пред всеки репортер, който иска да пише за него, колко много прави за икономическото бла­госъстояние на града и особено държи да подчертае, че в него­вата ведомост се водят на заплата най-малко 6000–7000 граж­дани. Той обаче е дискретен и не уточнява, че тази бройка се състои главно от държавни служители, включително и над 60 процента от полицията в града. 

Ужасени, от Тайната шесторка решават, че повече не мо­гат да търпят това да продължава. В ретроспекция те са тол­кова фокусирани върху унищожаването на Ал Капоне, че не об­съждат какво ще се случи с нещастните граждани, които ще останат без работа, след като го няма. Единственото, което ги вълнува, е Ал Капоне да се махне. 

Мъжете от Тайната шесторка произлизат от заможната класа, те са добре образовани, пътуват извън страната по това, което тогава се възприема като модерната версия на европейския Гранд тур. Всички те са възпитани да вярват, че трябва да дадат своя принос за обществото като филантропи. Някои от тях са първо поколение преуспяващи господа и сами са натрупали милионите си, други са наследници на несметни бо­гатства. Те водят изискан живот, като повечето от тях, без съмнение, са паркетни лъвове от Лейк Шор Драйв, които Ал зарежда с бутилиран алкохол за дискретна консумация, но пред обществото те се дистанцират от него. Техните политиче­ски връзки се разпростират далеч извън границите на Чикаго, нещо, на което Капоне не може и да се надява, и веднъж щом са взели решение да започнат битка и да се изправят срещу него, те са вече изключителна заплаха. 

Днес е трудно да се идентифицира прецизно съставът на самата Шесторка, защото през годините много имена са на­рочвани за нейни членове. Възможно е дори и названието Шесторка да не отговаря на реалния брой участници в този ели­тен кръг. 

Изследователите на „ерата Капоне“ и на престъпния свят в Чикаго имат разногласия и по въпроса кои са действителни­те членове и кои – само поддръжници на Шесторката, вклю­чително и финансови. Както при много други исторически проучвания, и тук доказателствата често си противоречат, а наличната достоверна документация е толкова оскъдна, че няма как да се надскочат догадките и да се стигне до по-сигур­ни заключения. 

Това, което със сигурност се знае за Тайната шесторка, е, че в първоначалния си състав членовете ù са равнопоставени, тъй като социалното положение и богатствата им са сходни. Както често се случва при събирането на подобно общество, при реализацията на замисъла да унищожат Ал Капоне някои от членовете на Шесторката постепенно заемат по-главни и решаващи роли. При всички случаи членовете на този кръг са част от чикагския лъскав елит, а най-спряганото име е Чарлз Г. Доус. 

Ако Ал Капоне е „най-известният гражданин на Чикаго“, Доус със сигурност е „най“ във всяко друго отношение. Той е банкер, който по времето на Маккинли заема позицията на валутен регулатор, а през президентството на Уорън Хардинг оглавява Щатското бюро по бюджета. През 1925 г. е вицепрезидент в ад­министрацията на Калвин Куулидж, като през същата година става един от лауреатите на Нобелова награда за мир заради известния „План Доус“ за репарациите след Първата световна война. 

Когато вниманието му се насочва към Ал Капоне, той е по­сланик във Великобритания на правителството на президен­та Хувър. Доус има достъп до най-влиятелните фигури в поли­тическия и финансовия елит, а многобройните му дарби му спе­челват успех и сред много други кръгове, включително и в арт средите. Той е самоук пианист и композитор, чиято „Мелодия в ла мажор“ от 1925 г. през 1951 г. се сдобива с текст и става попу­лярната песен It’s All in the Game. Песента е записана от множе­ство изпълнители, някои от калибъра на Нат Кинг Кол и Дони и Мари Озмънд. Това прави Доус единствения вицепрезидент и лауреат на Нобелова награда за мир, чиято песен някога е сти­гала до номер едно в британските и американските музикални класации. 
Друг вероятен член на Шесторката – полковник Робърт Ръдърфорд Маккормик, е също фигура от ранга на Доус. Като собственик, главен редактор и издател на най-влиятелния чикагски вестник „Чикаго Трибюн“, той е олицетворение на това, което списание „Тайм“ описва като „една от последни­те крепости на силната персонална журналистика“. Учените и критиците му водят дългогодишни спорове относно негови­те разнообразни сфери на влияние, но по един въпрос са еди­нодушни – личността му винаги предизвиква смесени чувства на страх и омраза, от една страна, и на уважение и почит, от друга. Той е човек „злобно атакуван… и горещо защитаван“, но всеки „признава властта му“. 

Маккормик съчетава любопитно противоречие – подчерта­но консервативен републиканец, който често осмива президен­та Хувър като недостатъчно ефективен, но в същото време и корав пияч, който открито нарушава Сухия режим и е един от най-отявлените радетели за отмяната му. Докато отношени­ето му към Хувър е иронично, то това към Рузвелт и неговия нов курс е откровено презрително.

Според критици на Маккормик той еднолично и избирател­но посочва събитията, върху чието отразяване трябва да се фокусира неговият вестник, държан доста изкъсо. Когато цял Чикаго е в шок от Кървавия Свети Валентин и това е топно­вината за цялата преса, Маккормик не фокусира „Трибюн“ към вероятната връзка на престъплението с Капоне. Изданието започва да пише по-активно за гангстерския бос едва след бру­талното убийство на неговия водещ криминален журналист Джейк Лингъл на 9 юни 1930 г. 

Бесен от това, че един от хората му става мишена и е лик­видиран, Маккормик удобно пропуска да отбележи, че Лингъл всъщност се изживява като приятел на Капоне, приема него­вите материални стимули и по този начин има достъп до въ­трешна информация за много от ексклузивните новини, свър­зани с гангстерския свят, които „Трибюн“ публикува. 

Със сигурност убийството на Лингъл е важна причина Маккормик да се разгневи на Капоне. Според друга теория, ал­тернативна и не по-малко убедителна, решаващият момент обаче е опитът за убийство на Филип Мийгър – строителен надзорник, който отказва да работи в услуга на гангстерите. Харисън Барнард, строителен предприемач, който сам се обя­вява за член на Тайната шесторка, претендира, че той е под­стрекателят на групата, както и на различни други граждан­ски сдружения да тръгнат срещу Ал Капоне. По време на обяд с полковник Маккормик той настоява, че е крайно време да се направи нещо срещу участието на Синдиката във всеки бизнес сектор в Чикаго. 

Друго лице, за което се коментира, че е член на Шесторката, е Бърт А. Маси и за него се твърди, че точно той е човекът, пришпорил кръга към решителни действия. Маси е член на ра­ботна група към следователя, който разследва убийството на Лингъл, а по-късно през 1930 г. по негова препоръка в кампуса на Северозападния университет е създадена първата независима криминална лаборатория в Съединените щати. Назована е На­учна лаборатория за разкриване на престъпления и в нея Маси привлича д-р Калвин Годард, също вероятен член на Тайната шесторка. Той става и първият директор на лабораторията. Годард е балистичен експерт, а неговите проучвания довеж­дат до създаването на един от най-важните за криминалис­тите инструменти – сравнителния микроскоп, чрез който се установява дали даден куршум е изстрелян от конкретно оръ­жие. Първоначално тази технологична новост не предизвиква голям страх у гангстерите. Повечето от тях дори не могат да си представят колко важна ще се окаже тя в разплитане­то на престъпления, докато използването ù не се превръща в редовна практика, а оттам нараства и броят на осъдителни присъди в престъпния свят. 

Малката реформаторска група, известна като Тайната шесторка, внимателно подбира членовете си спрямо способ­ностите им да допринесат за унищожаването на Ал Капоне. Още две други имена често се споменават като нейни членове и подобно на първите четирима, те имат забележителни ка­чества и умения. 

Робърт Айшам Рандолф е инженер с признати организаци­онни способности и някои вярват, че именно той е „изпълни­телният директор“ на Тайната шесторка, човекът, който се занимава със стратегическо планиране и привеждането на замислите в действие. Накрая, но не и последно по значение, кръгът се нуждае от умел медиен манипулатор на обществе­ното мнение и за целта се спират на Хенри Барет Чембърлейн. Неговите умения в режисирането на медиите и нагласите не отстъпват на тези на Капоне. Той е дипломиран юрист, но през по-голямата част от кариерата си е вестникарски репор­тер и редактор на списания, освен това е и важен поддръжник и популяризатор на създадената през 1919 г. Чикагска комисия по углавните престъпления (ЧКУП), която се оказва крайно не­ефикасна през по-голямата част от десетилетието след осно­ваването си. 

Чембърлейн разбира колко е важно да се моделират общест­вените нагласи. Много преди да се фокусира върху Капоне, той е един от първите, които разбират, че възродените публични изявления на ЧКУП могат да имат огромен обществен отглас. От друга страна, не храни никакви илюзии дори за минимални­те способности на комисията да предизвика реална промяна с действията си. 

Чембърлейн гледа на организираната престъпност като на всеки друг бизнес, макар и незаконен. Затова тя трябва да бъде победена чрез бизнес методи. Сред членовете на Шесторката той е този, който има правните познания, но също и умения­та в сферата на комуникациите, така че да реализира успешно плановете на кръга, още повече че няма никакви колебания да използва своите компетентности срещу Капоне.

Членовете на тайния кръг са заможни мъже, но знаят, че ели­минирането на Ал Капоне няма да е евтина операция. Те тряб­ва да привлекат и други крупни спонсори, които да подкрепят усилията им. Самюъл Инсъл, магнат в сектора с обществени­те услуги, е готов да им удари рамо във всеки момент, когато се обърнат към него, и така си спечелва славата на неособено таен спонсор на операцията. Той ще има важна роля в осъжда­нето на Ал, но скоро след това сам ще се наложи да застане пред съда като обвиняем в шумно дело за злоупотреби, наруше­ния при актове за банкрут и пощенски измами. Не е изненада, че магистратите оправдават този стълб на чикагското висше общество по всички обвинения. 

В осигуряването на средствата срещу Капоне наравно с Ин­съл се включва и Джулиъс Роузенуалд. Той започва кариерата си като управител на универсален магазин в Спингфийлд, а впо­следствие е човекът, издигнал „Сиърс“ до национални маща­би. Роузенуалд е по-дискретен в сделките си и въпреки че през 1915 г. и той е разследван за нарушения, обвиненията срещу него отпадат без процес. 

Докато всички тези мъже се прицелват в Капоне, той про­дължава с машинациите и странстванията си, както изглежда в пълно неведение за тяхната все по-нарастваща решимост да го изправят пред Темида. През март 1929 г. полковник Маккор­мик заминава във Вашингтон за среща с президента Хувър, а ос­новната тема на разговора им е развилнялата се престъпност в Чикаго. Двамата споделят мнението, че основната причина за този криминален бум е Сухият режим, който е неефективен и трябва да бъде отменен. Убедени са обаче, че престъпници­те, натрупали огромни състояния от нарушаването на зако­на, трябва да бъдат наказани. Хувър упълномощава финансо­вия министър Андрю Мелън да оглави специален екип, който да проучи доходите от незаконната дейност и укритите данъци от нея. 

Изборът на Мелън е любопитен, понеже той самият е от­крит противник на закона „Волстед“ и открито пие в ком­пания. Синът му Пол, голям филантроп, описва баща си като човек с „ледена усмивка“. Андрю Мелън е също и съдружник в дестилерията „Олд Овърхолт“, един от основните работо­датели в изключително бедния район Уестморланд в Западна Пенсилвания и в тази си роля е поредният нарушител на за­кона. За операцията срещу Капоне Мелън посочва личност със също толкова смразяваща репутация като неговата – Елмър Айри от Агенцията по вътрешни приходи. 

В Чикаго Тайната шесторка избира свой човек, който да сло­жи край на „диктата на Ал Капоне в политиката“. През 1928 г. Франк Лойш е 76-годишен бивш корпоративен адвокат, който прекъсва оттеглянето си в пенсия, след като Шесторката го притиска да приеме съмнителната чест да оглави Чикагска­та комисия по углавните престъпления. След изказването на градския шеф на полицията, че „60 процента от полицаите ми са в алкохолния бизнес“, градските лидери нямат никакво съмнение, че реалното управление на Капоне над Чикаго вреди на градската икономика и репутация, а оттам – и на техните собствени богатства. 

През 1919 г. Лойш е сред основателите на ЧКУП, а от 1922 г. е и член на управата ù. До 1928 г., когато поема ръководството ù, комисията е известна най-вече с любопитните си описания на престъпната дейност и с интересните си доклади, но с нищо повече. След като Биг Бил Томпсън губи изборите през 1928 г., Лойш призовава от вестникарските страници: „Чикаго пока­за, че е време да изчистим къщата си“, „всеки уважаващ себе си гражданин скоро ще се гордее с града си“, защото „за Чикаго изгря нов ден“. Обаче когато нещата опират до реална борба с престъпността, ЧКУП няма нито властта, нито авторите­та да спре безмилостните гангстерски убийства, епидемична­та подкупност на държавните служители или която и да е от многото форми на изнудване. 

Когато Лойш приема предизвикателството да промени не­ефективността на комисията, повечето от съвременниците му смятат, че той трябва да е „или луд човек, или чудат рефор­матор, или жаден за известност“. В действителност и трите характеристики не са верни. Той е презвитерианец, който про­повядва Библията и вярва в самарянството, в идеята, че добри­ят християнин е длъжен да помага на всеки – от най-презрени­те хора до най-заможните и влиятелните. Подобно на Джордж Джонсън и Мейбъл Вилебранд, Лойш е неподкупен и смел. Той възприема идеята, че не е ефективно и не може да се пребори престъпният свят, ако само се преследват престъпниците. 

Лойш намира колега съмишленик в лицето на новия щатски прокурор Джон Суонсън, избран след чистката, която изхвърля от постовете им хората на Биг Бил Томпсън. Суонсън е решен да изчисти от престъпността не само Чикаго, но и целия окръг Кук, без да остави на криминалните елементи място, където да избягат от нажежената ситуация в града. Едно от първите решения на прокурор Суонсън е да посочи Лойш за свой първи заместник, като заедно с тази позиция той продължава да из­пълнява и отговорностите си в ЧКУП. Лойш трябва да разслед­ва престъпния свят, по-точно връзките и влиянието му върху политическите решения и за да е сигурен, че ще изпълни успеш­но тази задача, довежда със себе си в Щатската прокуратура по-голямата част от екипа си. 
Стратегията на Суонсън е тази, чиито основи са вече по­ставени от Лойш, Вилебранд и други следователи, според ко­ито най-добрият начин да бъде парализирано влиянието на организираната престъпност е да се орежат източниците на доходите ù. В коментарите си пред пресата той отправя пос­лания, които ще се превърнат в позиция и на мнозина от по­литическите кръстоносци. Прокурорът е категоричен, че ще затвори нелегалните барове, превърнати в свърталищата на комарджии, а също и бордеите, като по този начин рекетьо­рите, които притискат и плячкосват законния бизнес, ще бъ­дат спрени. Суонсън е готов да разбие Ал Капоне, още повече че Лойш, ЧКУП и Тайната шесторка са готови да му окажат необходимото съдействие. 

Изправен пред тези добре организирани и финансирани уси­лия да бъде детрониран, Капоне изглежда разсеян и неинфор­миран. Биографите му нямат обяснение как толкова схватлив и умен човек като него не си дава сметка, че битката с тези реформатори кръстоносци ще бъде от съвсем друг калибър в сравнение с досегашните.