Ивайловград - Калоян, римляни и албанци

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и в момента променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията – експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да прекарате лятната си почивка, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налагат физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Ако ясен ден ви завари в Ивайловград, изкачете се до Християнския кръст на хълма "Дупката" (намира се на северозапад), и се насладете на панорамата.

Наред с живописната гледка към града, пред вас ще се разкрият множество български и гръцки села, разположени в тази част на Беломорска Тракия. А ако присвиете очи и ги фокусирате върху хоризонта на изток, ще видите очертанията на Одрин. Ако имате бинокъл, може да забележите и минаретата на Селим джамия.

Докато обхващате с поглед необятната Беломорска и Одринска Тракия вероятно ще усетите могъщото спокойствие на Родопите зад себе си. Две-три бири по-късно вече ще сте пълководец от Калояновата армия, който уверено чертае въображаеми линии за предстоящата военна кампания.

След известно време варварската жилка ще ви поотпусне и ще се върне към вековния си сън. Тогава с тъга ще установите, че географското положение не е никакво предимство за Ивайловград и прилежащите му села. То е сред причините за откъсването на хиляди родопски селища от България и обричането им на бавно изчезване, покрай емиграцията в търсене на по-добър живот.

След меланхоличните фатализми най-накрая ще остане време за приключенската решимост – животът е твърде кратък, за да се вайкаме за "демографския изглед" на Ивайловград (който е и микрокосмос на България) през 2050 г.

Затова вместо да атакувате на ужким горките гърци, които нищо не са ви направили, насладете се на природните, историческите и културните богатства, които районът разкрива.

"Цитаделата на Калоян" и Вила "Армира"

На около 7 км от Лъджа (квартал в Ивайловград) се намира една от най-добре запазените български средновековни крепости - Лютица.  Известна е с много имена, но най-вече се открояват "Мраморният град" (препратка към материала, от който е изградена) и "Цитаделата на Калоян" – има сведения от византийски летописи, че българският цар я е посетил в началото на XIII в. след обсада на Димотика (град в днешна Гърция).

Крепостта си заслужава да се разгледа не само заради добре запазените кули, а и заради панорамата от най-източната – отново към Гърция и Турция. Въпреки че Ивайловград се намира в Източните Родопи, той е на едва 130 метра надморска  височина. Лютица е на 430 метра надморска височина и периметърът, който покрива, е в пъти по-обширен.

Доскоро крепостта не бе сред най-популярните дестинации за туристите, тъй като бе буквално недостижима за повечето видове превозни средства. А не всеки е готов да извърви 7 км по лошо трасе.

Преди няколко години обаче пътят бе ремонтиран и вече може да се стигне с кола почти до крепостта. Той ще ви отведе недалече от Лютица - до река Армира. Преди около 500 години в горното ѝ течение е изграден красивият Атеренски мост, който наскоро бе реставриран. В римско време оттук е минавал древен път към Беломорието. Затова Атеренският мост често погрешно е наричан Римския мост.

Днес ще ви е по-трудно да стигнете морската шир, но вместо това ще може да се задоволите с безспорно най-значимият местен паметник на културата - Вила "Армира".

Античната вила е построена през втората половина на I век. Тя представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 кв.м. Жилищната ѝ част, заемаща 978 кв.м., включва голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с перистил (колонада) и имплувиум (басейн) в средата. Около него са разположени трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и др.

На мястото са открити запазени мозайки с фигурални и геометрични мотиви, капители, ажурни парапети, херми, облицовки от мрамор и много други, като са намерени и множество керамични съдове, накити и предмети на бита.

Вилата безспорно е сред най-красивите постройки в провинция Тракия в пределите на Римската империя.

Смята се, че богат римлянин от тракийски произход я е построил, за да помогне на дъщеря си да се изцери от тежка болест (преди в местността е имало минерални извори). За съжаление, може с известна доза увереност да предположим, че усилията му не са се възнаградили с успех заради Голямата могила в близкото село Свирачи. Там са открити неоспорими доказателства за изпълнен тракийски погребален ритуал според езическата религия на траките, съдържащ и детски гроб в самия могилен насип.

Вилата е опожарена в края на IV в. от готите, които малко преди това разбиват армията на Източната Римска империя край Адрианопол. Благодарение на силно земетресение от същия век руините остават скрити за човешкото око до 1964 г.

"Хубавата къща" в Мандрица

На няколко километра след село Свирачи се намира единственото албанско селище в България – Мандрица. Въпреки че в годините между двете световни войни то е общински център с население по-голямо от това на Ивайловград, днес е сред изчезващите села в Източните Родопи.

Може би последната му надежда е „Букор щепи“ (от албански език „Хубава къща) – хотел, построен през 2015 г., който се намира на главната улица на селцето, по чиято дължина са засадени кълбовидни акации.

След като разгледате Лютица и Вила „Армира“, вероятно ще искате да потърсите място за отмора или нощувка и с „Букор щепи“ няма да сбъркате. Хотелът е с 45 места за настаняване и предлага комфортни апартаменти на две нива, позволяващи пълна изолация на гостите, с увеличено разстояние на местата в ресторанта и край басейна.

Гостите могат да разгледат малка книжка, в която е представена историята за появата и възхода на Мандрица, съдържаща и уникален българо-албански речник-разговорник.

Така докато се наслаждават на екзотични ястия като дроб по албански или разядки с патладжан, или се препичат на шезлонг край басейна на хотела, по-любознателните посетители могат да се запознаят с историята на албанците в България – да научат легендата за създаването на Мандрица.

Това се е случило през 1636 г. Трима албански братя, които били православни християни и се занимавали със скотовъдство, снабдявали армията на османския военачалник (от албански произход) Али Паша и за награда той им предложил да си харесат незаселено място в Одринския вилает. Не само това – Али Паша обещал да издейства ферман, с който щял да освободи от данъци местното население, да позволи свободното изповядване на християнството и да забрани заселването на турците там.

Братята избрали територията на днешна Мандрица. Селото се превръща в културен център и до Междусъюзническата война (1913 г.) е в подем. До тогава в Мандрица се е говорело изключително и само на албански език, а жителите достигат 3500 души. След това много от местните албански семейства са прогонени и в по-късни години на тяхно място се заселват жители с български произход.

Въпреки че местните намаляват все повече с всяко изминало поколение, в селцето все още се чува албанска реч. Много посетители от албански произход са били очаровани от мелодичността, автентичността и уникалността на запазения говор на местното население, споделя собственикът на „Букор щепи“ Ивайло Петров.

"Езикът, който се говори тук, е крайъгълният камък на съвременния албански език. Капсулиран албански език през вековете, който представлява интерес за всички албанолози. Тук е единствената така добре съхранена албанска диаспора, защото местните хора са имали рядката възможност да съхранят традициите, езика и религията през вековете без никой да ги закача".

Петров обяснява и защо е избрал да се насочи към сектора туризъм, за "да предизвика ренесанс" в селото.

"Като има място, където да се яде и да се пие, то може да се превърне и в културен център".

Той е твърдо решен да съхрани автентичния албански език и историята на Мандрица.

"Калоянови къщи" – красива природа и домашно овче сирене

Ако не си падате по историята, то природата на региона със сигурност ще спечели сърцата ви и то много преди да видите табелата за Ивайловград.

По пътя за града пред вас ще се разкрият живописни гледки към най-дългият язовир в България (30 км) – язовир Ивайловград. Богатото разнообразие от видове риби го прави подходящ за риболов. При интерес (и възможност да ги пренесете до водния басейн) от туристическия център в града предлагат безплатни каяци.

Но красотата на региона не се ограничава само до язовира.

Течението на Бяла река, пленителните екопътеки и богатото разнообразие на животински и растителни видове (особено впечатляващи са лешоядите и орхидеите) в близост до селцето Плевун (местните го наричат Пелевун) създават условията за поява на друг отличен избор за престой – "Калояновите къщи".  

"Калояновите къщи" са съставени от две китни къщички за настаняване до 14 души, с механа, където хората могат да си закупят домашно приготвено сирене. Собствениците са животновъди, които от 2003 г., продължавайки традицията на своите предци, се занимават с овцевъдство и разполагат със стадо от 400 овце. От няколко години отглеждат и 80 крави.

На гостите е била предлагана възможност да участват в "Пътят на сиренето" – да видят на място и участват лично в доенето на овцете и приготвяне на домашното сирене, но поради липсата на достатъчно работна ръка това вече е в миналото. Според собствениците за привличането на друга част от гостите е подпомогнала инициативата на неправителствената организация "Зелени Балкани", която цели да съхрани популацията на черен лешояд край близкото село Костилково.

През миналите години голяма част от посетителите са от чужбина, предимно от Нидерландия и Белгия и главно през пролетта. За да увеличат интереса към района собствениците на "Калояновите къщи" по своя инициатива са създали 9 екопътеки, като две от тях са пригодени за колоездачи, а една – за езда на коне.

Епидемията от коронавирус и затварянето на границите означава, че "Калояновите къщи" вече разчитат на българските любители на туризма.

Има и други трудности. Както собственикът Мирослав Хусков обяснява: 

"Няма работна ръка. Ние имаме много идеи, но само аз, баща ми и още един човек сме ангажирани в отглеждането на животни, а съпругата ми, майка ми и майка й – в посрещането на гостите. Имахме идея да направим малка мобилна мандра. Но трябва да станем мандраджии, а сме отдалечени - Хасково е на 130 километра, а това е най-близката дестинация. Няма как да реализираме и останалите идеи. С дребния добитък е много по-трудно и по-ангажиращо. Смятаме да не се занимаваме вече с овце, а с крави и туризъм".

---

Когато напускате "Калояновите къщи" или минавате покрай Плевун, поспрете се на площада. Там ще забележите действащата и до днес църква "Св. В. М. Панталеймон", от която Капитан Петко Войвода и десетина четници водят битка с башибозуци в деня на Св. св. Константин и Елена през 1878 г. и успяват да опазят жителите на селото.

В знак на благодарност точно до храма е изграден паметник на воеводата.

А по фасадата на църквата са запазени следите от куршумите.