ГЕОРГИ КОРИТАРОВ*

След много трудни консултации България най-сетне има правителство. Това, изглежда, е добра новина. Това означава, че има изпълнителна власт, която да носи някаква отговорност. Неслучайно казвам „някаква“, тъй като ми е трудно да видя ясен ценностен профил на бъдещото управление.

Ако четем внимателно предизборната платформа на ГЕРБ, ще установим, че според тях на страната е нужно дясно управление. Само десни решения са в състояние да решат проблемите на България – пише в техния документ.

В същото време крайно лявата формация АБВ бе обявила, че никога не би подкрепила дясно правителство. Следователно, щом Ивайло Калфин е вицепремиер, правителството не е дясно. Но Реформаторският блок бе заявил, че не би партнирал в конфигурация с леви партии, тъй като управлението няма да е дясно.

И наистина – правителството е определено като „проевропейско“ и „реформаторско“. Обаче реформи по принцип могат да се правят или с десни политики, или с леви, или с центристки. Това зависи от идейния облик и платформи на управляващите партии и излъченото от тях правителство.

В случая ГЕРБ едва ли би приел, че е най-голямата партия в ляво-центристки профил на управление. АБВ яростно опровергават, че са част от дясно управление. Реформаторите, които сякаш не можеха да преживеят политически без комбинацията с Патриотичния фронт, не се нуждаят от идеен анализ.

Достатъчно е да цитирам нещо, което се случи в ефира на Нова телевизия. Репортерка на медията спря Божидар Лукарски малко преди да бъде избран за министър на икономиката и го запита: „Как фалитът на КТБ ще се отрази върху икономиката?“

Отговорът бе лаконичен: „Няма фалит на КТБ.“

Смайването ми бе още по-голямо на фона на заглавията от почти всички вестници за фалита на КТБ, но и от вцепененото журналистическо мълчание, което не потърси уточнение на тезата, че КТБ не е фалирала.

Това е експертизата на Реформаторския блок.

Очевидно така ще се ръководи икономиката. Да не говорим какво пише в раздела за правосъдие на програмната декларация на правителството. Там са поети ангажименти, които могат да бъдат изпълнени единствено, ако има нова конституция. Тогава за какъв парламент са поемани тези ангажименти, след като обикновено Народно събрание не може да изпълни подобни промени.

АБВ твърди, че 40 техни предложения са попаднали в правителствената програма. Ако я прочетете, ще видите, че програмата съдържа 20 основни точки. Правете си сметка за съотношението между предложения на АБВ и точки от програмата, ако не са ни излъгали.

Патриотичният фронт не бил националпопулистки. Ами, какъв е? Що за текст е този, който в раздела за социална политика регламентира подкрепа за „тридетния модел“? На практика това означава да се води политика към ограничаване на раждаемостта на една точно определена етническа общност в България. Аз наричам това неприкрита ксенофобия.

А какво означава изречението от раздела за външна политика в програмната декларация, където се казва, че ще се полагат грижи за спазване на законните права на българите зад граница и в частност на Балканите? Законни спрямо българско законодателство, което не се разпростира върху териториите на държавите, където живеят тези наши сънародници, или законни спрямо законодателството в съответните страни? Този текст също е функция от предизборни документи на Патриотичния фронт.

Ако имаше нещо красиво до степен на истинска политическа еротика – това беше обстоятелството, че от едната страна на премиера Бойко Борисов стоеше неговата принципна гражданска критичка Меглена Кунева в ролята на негов заместник, а от другата му страна бе кандидатът за президент на БСП и левицата през 2011 г. Ивайло Калфин. Той също е вицепремиер на Бойко Борисов.

Калфин бе кандидат за президент като продължение на философията на социалния президент Георги Първанов. Аз мисля, че в една демократична страна не би трябвало да има правителство на всяка цена. Смисълът на всяко управление е да отстоява ценности, а не – не дай си Боже, да осигурява елементарна прехрана.

Не мисля, че сме го докарали чак дотам.

А щом се отстояват ценности, не бива да се допускат подобни несъвместимости. И то не защото е ненормално да партнират леви и десни формации, а защото е недопустимо като партньор на демократични партии да бъде легитимиран субект, който излъчва ксенофобия, стремеж към етнореваншизъм на мнозинството срещу определени малцинства и в крайна сметка по този начин създава усещане, че всичко е позволено.

Не всичко е позволено.

Неслучайно има един израз - „фашизмът не е мнение, а престъпление.“ Но очевидно тепърва трябва да се учим да разпознаваме кое какво е.

---

* Мнението е от страницата на журналиста Георги Коритаров във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията. Клуб Z e готов да публикува и други материали по темата, изразяващи различна гледна точка.