Еврокомисията да продължи да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), докато все още няма изцяло функциониращ механизъм за наблюдение на зачитането на демокрацията, върховенството на закона и основните права. Който да бъде приложен за всички страни членки на ЕС.

ЕК да използва също така всички други налични инструменти, включително процедури за нарушаване на европейските ценности, марката за върховенство на закона и инструментите на бюджета, когато те бъдат налични.

Призивът се съдържа в проект на предложение за резолюция. Той трябва да бъде гласуван на 1 октомври в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента.

Проектът е изготвен от председателя на комисията, испанския социалист Хуан Фернандо Лопес Агилар.

Сред основанията е обмяната на мнения, направена от членовете на мониторинговата група за България на 28 август в ЕП. Те са евродепутати от споменатата комисия.

Необходимо е също така българското правителство в сътрудничество с Еврокомисията да гарантира по-строг контрол върху начина, по който се изразходват пари от фондовете на ЕС, са казва още в проекта. Депутатите обръщат внимание на притесненията, че парите на данъкоплатците у нас се използват за обогатяване на кръгове, свързани с управляващата партия.

Гласуването става само ден след като Еврокомисията огласи докладите за върховенството на закона в страните членки на Съюза. България бе критикувана за липса на прозрачност в медиите и атаки срещу журналисти, както и за липса на отчетност на главния прокурор.

Еврокомисарят по прозрачността и ценностите Вера Йоурова бе категорична, че мониторинът над България ще продължи, докато необходимите реформи у нас не бъдат завършени.

Редица скорошни събития у нас са повод за сериозно безпокойство, става ясно от документа.

Сред тях е приемането на второ четене на промените в Изборния кодекс и фактът, че Народното събрание е в процес на приемане на нов закон за изборите, докато редовният парламентарен вонт ще се проведе най-късно след 7 месеца. Депутатите призовават българските власти да спазват изцяло изборното законодателство с всички препоръки на Венецианската комисия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)/Службата за демократични институции и човешки права (СДИЧП).

Друга причина за безпокойството е прибързаното приемане на закони от управляващото мнозинство, което често става без необходимите дебати и консултации със заинтересованите страни. Изразява се съжаление зарази наложените на журналистите ограничения, които затрудняват достъпа им до народните представители, а по този начин и възможността медиите да наблюдават отблизо работата на НС.

В предложението евродепутатите настояват да се обърне сериозно внимание на обвиненията в корупция по високите етажи. Става дума за изтеклите в публичното пространство записи от лятото, „Апараментгейт“, скандалите с къщите за гости, случая с либийския танкер „Бадр“, случая с имота в курорта Росенец или скандала с предполагаемите незаконни парични прехвърляния на пари от Българската банка за развитие (ББР).

Споменати са случаи и на по-ниско ниво, свързани със слабостта на върховенството на закона у нас. Става дума например за отношението към собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ край Поморие.

В проекта се изразява солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи към правосъдие, прозрачност, отчетност и демокрация. ЕП твърдо смята, че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична страна и подкрепя правото на мирен протест, като осъжда всякаква форма на насилие срещу това право. Ужасяващо е използването на сила срещу жени и деца, особено деца със заболявания.

Тревога предизвикват незаконните и прекалените проверки срещу частни бизнеси, изразили открито подкрепа за протестите.

Евродепутатите осъждат нечовешките условия в българските затвори, установени от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).

Членовете на ЕП осъждат и речта на омразата, дискриминацията и враждебността към хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ и лица от други малцинствени групи. Споменава се насилственото изселване на роми от Войводиново.

ЕП съжалява, че решението на Конституционния съд в България от 2018 г. за несъвместимостта на Истанбулската конвенция с българската конституция не позволява на страната да ратифицира този документ. Депутатите са обезпокоени от постоянните публични неверни изказвания по адрес на Конвенцията.

Как може да падне мониторингът

На 22 октомври 2019 г. ЕК реши мониторингът над България да падне. Тогава Брюксел обяви, че няма да има нов доклад за страната ни.

Но преди да вземе окончателно решение за прекратяване на МСП, Комисията ще вземе предвид становищата на Европарламента и Съвета на ЕС. На 20 декември 2019 г. евродепутатите подкрепиха падането на мониторинга. След произнасяне на Съвета трябва да има окончателно решение на Комисията.