Светлана Тихановска е лидер на демократичната опозиция в Беларус. Тя бе кандидат-президент през лятото и според официалните резултати спечели 10 на сто от гласовете. ЕС обаче не признава победата на Александър Лукашенко, който започна шестия си мандат.

Опозицията започна протести, а силите на реда отговориха с жестоки репресии. Европарламентът удостои беларуската опозиция с наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта.
Клуб Z разговаря със Светлана Тихановска, която от лятото е в Литва.


- Госпожо Тихановска, през миналата седмица ЕС прие нов списък със санкционирани беларуски представители и включи в него президента Александър Лукашенко. Смятате ли, че това е достатъчно, за да бъде смекчена диктатурата и да бъдат проведени свободни и честни избори в страната ви?

- Разбира се, че не е достатъчно. Индивидуалните санкции имат по-скоро символичен характер, защото хората, попаднали в този списък на определен етап, така или иначе не могат да пътуват в ЕС и отдавна нямат никакви сметки в Европа, защото всичко са изкарали оттам. Това е просто знак, който казва: „Следим ситуацията, осъждаме ви и сте в санкционния списък." Ударът щеше да е по-силен, ако санкциите бяха приети спрямо представители на силовите структури, учители, ръководители на някакви предприятия, които биха искали да пътуват в Европа, но не биха могли заради санкциите.

Въпреки това сме благодарни на Европа за всичките списъци. Това е знак, че тя е солидарна с хората от Беларус, не наблюдава събитията отстрани, а участва непосредствено в тях и се бори за правата на човека заедно с нас. Ние сме убедени, че санкционните списъци ще се разширяват още.

- Имате ли от Литва наблюдения каква е реакцията на властите в Минск след огласяването на новия списък?

- Знаете ли, при нас няма никакви други реакции на беларуските власти освен насилие над протестиращите. Те не реагират по никакъв начин и с никакви изявления.

- Неведнъж и вие, и други опозиционни лидери в Беларус казахте, че събитията в страната не са нито "за", нито "против" Европа. Как трябва да се тълкува това? Не изглежда ли уникално например в сравнение със станалото в Украйна преди 7 години?

- В момента ние в Беларус се борим срещу един човек. Обикновените хора винаги са следвали неговите заповеди - става това, което той реши. Сега не искаме да гледаме към Русия или към Запада. Изобщо не става дума за геополитика. Ние просто се борим срещу диктатурата. А когато на власт дойде нов президент, тогава той ще попита хората: „Бихте ли искали да сте по-близо до Европа? Бихте ли искали ли да сте по-близо до Русия? Може би искате да сте по-близо до Украйна?“ Т.е. да даде на хората правото сами да решат какво искат.

- Накъде е според вас пътят на Беларус?

- Ние имаме такова географско положение, че напълно можем да съществуваме самостоятелно. Ние сме в идеалния център на Европа. Отношенията, които имаме с Русия, можем да изградим и с Европа, да се интегрираме по-тясно. При режима на Лукашенко, за съжаление, се отдалечихме от Европа, тъй като там не приемат диктатурата. Т.е. можем да се развиваме във всички направления. В нашия цивилизован свят е толкова лесно да бъдеш самостоятелна и цивилизована държава и да дружиш с всички, колкото и наивно да звучи. Имаме примери с много страни, които са неутрални, но дружат с всички, имат търговски отношения и се чувстват прекрасно. Например Дания.

- Но Дания е член на ЕС...

- Вижте, ние можем да бъдем в ЕС и съюзна държава с Русия1. Така или иначе ще бъдем част от международната общност, от това няма как да избягаме. Ние сме в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), но в същото време сме и в съюз с Русия. Това са структури. Някой е в Шенген, друг е в ЕС, едното не изключва другото. Съюзите могат да се сключват с когото пожелаеш, това са просто договорни отношения.

- Нека си представим следната ситуация. Знаете вероятно, че санкциите срещу Русия се удължават всяка година. Какво смятате, че би било правилно като поведение за Беларус, ако е член на ЕС, при положение че иска да запази добрите си отношения с Русия, а тези решения се вземат с единодушие от страните членки?

- Мисля, че твърде много изпреварваме нещата. Пред нас сега стои задачата да махнем диктатурата. И тогава нашият народ сам ще започне да взема решения и правителството ще пита хората какво искат чрез гласуване или както им харесва. Тогава те ще разберат, че носят отговорност за Беларус, и ще мислят къде е най-добре за тях да влязат и трябва ли изобщо да влизат някъде или да избират някакъв свой път.

Сега въпросът не е с кого ще бъдем после, а как да стигнем до правото да решаваме с кого да бъдем и с кого не. Ето това е нашата борба. Няма нужда да мислим какво ще се случи, ако стане това или ако стане онова. Когато дойде това време, мисля, че беларусите сами ще се разберат как да действат.

- Колко време според вас й остава на диктатурата в Беларус?

- Трудно е да се дават такива прогнози. Но беларусите са убедени, че времето на диктатора е изтекло. Той все още се е вкопчил с последни сили във властта чрез насилие, ОМОН (отрядите на милицията със специално предназначение – б.р.)  и изобщо силоваците. Той обаче е политически банкрутирал. В очите на беларусите той вече е никой, не му вярват, не искат да го виждат, органически не го понасят. Това може да отнеме седмици или месеци, но не и година.

Но най-важното е, че хората се промениха и вече няма да отстъпят. Както казваше съратничката ми Мария Колесникова: „Удряй, удряй и пак удряй тази власт, докато тя не се изчерпа и не свършат парите за силоваците.“ Натискът, който оказва протестното движение вътре в страната и отвън, ще даде своите плодове.

- Беларус тръгва по пътя от тоталитарен режим към демокрация, който са изминали много страни от Източна Европа, включително България. Проучихте ли техния опит и ако да, чий път ви се струва най-подходящ за вашата страна?

- Самата аз не съм проучвала задълбочено, но вероятно има много статии на тази тема. Сигурно можем да вземем някои елементи, но вие разбирате, че времето се промени. Сега светът се управлява чрез интернет и ако преди информацията достигаше до хората за цели седмици, сега това става за секунда. А това внася сериозни корективи в организацията на протестните движения. У нас се правят много аналогии с протестните движения в Полша, но те имаха доста повече време за това. А и не трябва да се сравняват движенията в различните страни, защото всяка върви по своя път. Имаше такива сравнения с мирната революция в Армения, както и с Украйна. А ние сме съвсем различни. Някои елементи си приличат, но общите насоки са други. Времената се менят, хората също, а обстоятелствата са съвсем други.

- Смятате ли, че Беларус закъсня да тръгне по пътя на демокрацията?

- Да, закъсня. Разбира се, всичко това трябваше да бъде направено доста по-рано, но може би не достигаха смелост, организация, единство. Родителите ни, по-възрастното поколение страда, че този товар се стовари на плещите на децата им. Тези промени можеха да станат доста по-леко и по-рано. Но сигурно си спомняте, че когато някой говореше против режима, изчезваха хора и това внесе корективи в протестните движения.

- Беларус е единствената страна в Европа, в която все още се изпълнява смъртното наказание. Какви са последните случаи?

- Мисля, че през последните години имаше такава присъда срещу двама мъже, които убиха семейство пенсионери. Според мен обаче няма такива присъди по политически причини. Лично аз съм против смъртното наказание, но дали то ще отпадне, е работа на държавата. Следващият президент трябва да постави въпроса на гласуване от хората. Не може това да се реши от един човек. Когато дойде времето да се гласува, аз ще дам вота си "против".

- Има ли според вас опасност от военно нахлуване на Русия в Беларус? Или пък Русия да погълне Беларус и в крайна сметка да се реализира съюзната държава?

- Знаете ли, има вероятност и метеорит да падне върху Беларус. И ако започнем да мислим: „Ами ако стане това или онова?“, няма да стигнем доникъде. През цялото време казваме, че нашата борба не е проруска, а срещу един човек. Разбираме, че в момента може да се сключват някакви споразумения с руските лидери, може да се води някаква политическа игра, за която ние не знаем. Но сега не става дума за това. Ако нещо такова вземе да се случи, беларусите ще се обявят против. Ние не прогнозираме нищо такова и не се борим с някакви вероятни резултати от събитията.

- Но Беларус не е член на западен пакт като НАТО и това би могло да улесни Русия...

- В историята има неособено добър пример с Украйна, а след това много се промени отношението на Европа към Русия. Не мисля, че Русия би искала да повтори този опит. Това, разбира се, е сдържащ фактор. В Украйна имаше европейски знамена, там явно имаше желание за влизане в ЕС и в това нямаше нищо лошо. Право на хората е да решават и не трябва да се воюва заради това. Но в Беларус е малко по-различно. Тук има само наши знамена, искаме да останем независими и не искаме да живеем в диктатура.

-----------------------

1Съюзната държава е наддържавно обединение между Русия и Беларус. Идеята за нея е обявена през 1999 г. В момента Беларус е част от митническия, военния, до голяма степен от политическия, но не и от правния съюз. Все още не е подписан член 31, който трябва да установи условията за функционирането на съюзната държава.