Как се прави голямо спортно състезание по време на втората и много по-тежка вълна от коронавируса? На закрито, с тежки мерки и рестрикции, с всички страхове - или пък с пълната им липса, тъй като и по това сме разделени в България?

Човек си задава тези въпроси, прекрачвайки прага на зала "Арена Армеец" за тенис турнира "София оупън" от категория 250 в тура на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP). Той завърши вчера, а шампион стана италианецът Яник Синер, който навярно никога няма да забрави, че спечели първата си голяма титла в София. Независимо дали ще достигне върховете на тениса - каквито му се предричат, или няма да е толкова успешен.

Досега само гледахме по телевизията как се прави голям спорт на закрито през тази година. На "София оупън" го и изпитахме.

Организацията

В условията на пандемия всичко започва и свършва с това как организаторите са се справили с противоепидемичните мерки, осигурили ли са безопасността на играчи, щабове, зрители, журналисти... Мерките на столичната надпревара бяха изготвени съвместно от ATP и български екип. И не противоречат на българското законодателство.

На влизане в залата ти се мери температурата. Задължително носиш маска и не я сваляш. Постоянно се прави дезинфекция от хора с подходящо облекло. Навсякъде. Вътре имаш право да се движиш по точно определени коридори в зависимост от това за какво си на турнира. Журналистите имаха достъп само до пресцентъра и медийната трибуна. Пресконференциите бяха онлайн, до играчите нямаше никакъв контакт. 

Те пък не можеха да дават автографи, да позират за селфита и снимки и т.н. и т.н. Нямаше никакви срещи с фенове, опознавателни (или рекламни) обиколки на София, събития извън турнира... Тук беше голямата разлика. През годините надпреварата ставаше все по-добра, а изданието през 2019 г. вдигна летвата много високо. В залата и извън нея кипеше живот, можеше да се играе виртуален тенис, имаше още куп занимания, Цвети Пиронкова промотираше спортната си колекция...

Нищо от това тази година. Навсякъде - празно, чак стерилно. И хора с маски, дезинфектанти на всеки ъгъл... Но това е положението. То е такова навсякъде, а на много места и значително по-ограничаващо. Отменени бяха куп турнири, а на други не се допускат никакви зрители и обстановката е направо злокобна. 

В "Арена Армеец" за публика бяха налични до 50 процента от местата. Заети бяха значително по-малко, но публиката - вече с висока култура за тенис, осигури тръпка и емоция все едно няма COVID-19 и всичко е постарому. Нещо, което отличиха всички тенисисти. А на трибуните зрителите бяха разделени на разстояние чрез залепяне на определени седалки.

Участниците

В първоначалния списък фигурираха 18 от първите 35 играчи в световната ранглиста. Беше твърде хубаво да стане реалност - Диего Шварцман, Гаел Монфис, Роберто Баутиста Агут, Пабло Кареньо Буста, Фабио Фонини, Карен Хачанов, Милош Раонич, Кей Нишикори, Кевин Андерсън... В един момент дори листа на чакащите изглеждаше доста звездна. Там фигурираше Марин Чилич например. Че и Андрей Рубльов в началото.

Никой от изредените не дойде. Има причини за това. В обновения календар на ATP "София оупън" се оказа в "клещите" на последния за годината Мастърс в Париж и финалите на тура в Лондон. Така, напълно обяснимо, Шварцман предпочете британската столица пред българската, след като във френската си осигури последната квота за "О2 арена". Рубльов пък направи това още във Виена.

Почти всички от останалите се контузиха, а Фонини доскоро беше заразен с коронавируса. А някои просто предпочетоха да не пътуват до България, за да си починат и възстановят - само след броени дни трябва да започнат подготовка за следващия сезон.

И все пак и в петото издание видяхме силни играчи, за които си струваше да се отиде в залата - Чилич, Денис Шаповалов, Феликс Оже-Алиасим, Алекс де Минор, Ян-Ленард Щруф, Ришар Гаске... Шампионът Синер и Де Минор бяха финалисти на младежкия Мастърс през миналата година в Милано. Това си е привилегия - скоро и двамата могат да станат водещи играчи. Както и Оже-Алиасим.

Победителят е неочакван от мнозина, но в края на сезона героите са уморени, а титлите печелят онези, които са се съхранили физически и психически.

И все пак - получи се

Оставете сравненията с върховата засега 2019-а. Първо, турнирът от тази година се провежда в различно време спрямо предишните четири - през есента. Второ - COVID-19. В тези условия беше важно просто да го има, да остане в календара, отново да предложи добра организация, но и да вдъхне доверие като безопасен за всички. Вече това е мерило №1 и всичко друго е по-назад. Ще видим какво оценка ще даде ATP.

УЕФА, например, глоби ЦСКА-София с 5000 евро за незпазване на противоепидемичните мерки на домакинския мач с румънския "Клуж" в Лига Европа миналия месец. 

В "Арена Армеец" не изглеждаше да има нередности и дано това да са установили и пратениците на тенис асоциацията. Дано такава да е оценката и на хората, които си купиха билети.

Снощи - на тръгване на залата за последен път тази година, чувството не бе тягостно, а по-скоро приповдигнато. Заради емоцията, доближаваща ни до нормалността. И заради страхотния тенис на финала между Яник Синер и Вашек Поспишил. 

Щом нещо свършва добре, е добро.