Осем оферти за доставка на машини за гласуване за предстоящия парламентарен вот напролет е получила Централната избирателна комисия (ЦИК). Съобщението идва ден, след като вчера изтече срокът за участие в обществената поръчка за 9600 машини, който веднъж бе удължен. 

Целият предмет на търга е "Доставка на 9600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталирани системен и приложен (реализиращ изборните процеси) софтуер, включително и на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, така че системният и приложният софтуер да имат възможност да се модифицират за всякакъв вид избори, предвидени в Изборния кодекс, без намеса на доставчика, както и осъществяването на дейностите и процесите, представляващи логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства за електронно машинно гласуване при произвеждането на избори за народни представители през 2021 г. и обучение на ЦИК, РИК и СИК за работа със специализираните устройства за електронно машинно гласуване“. 

А кандидатите са "Лекс.бг" ЕАД, "Сиела Норма" АД, ЦАПК "Прогрес Груп" АД, "Контракс" АД, "Екселор Холдинг Груп" ЕООД, ДЗЗД "Български машини за гласуване" и две физически лица - Михаил Димитров Вишанин и Иван Величков Иванов

ЦИК е заложила цена до 36 млн. лв. за изпълнение на проекта, описан в търга. 

На европейските избори през 2019 г. в поръчка за наем на едва 3000 машини участваха трима от настоящите претенденти -  "Сиела Норма" АД, "Лекс БГ" АД и "Българските машини за гласуване" ЕООД. Търгът спечели "Сиела" - след като процедурата мина и през съда.

Фирмата тогава предложи машини на "Смартматик" - венецуелска компания, провалила местния вот в Белгия, изгонена след провал във Филипините, чиито устройства се ползват предимно в страни от Третия свят. На президентския вот във Венецуела пък, на който бе избран Николас Мадуро, "Смартматик" призна, че е имало 1 милион манипулирани гласа.

Тогава обаче ставаше дума за наем, не за покупка.

Новите фирми кандидати за машините за гласуване пък не са никак нови на терена на обществените поръчки.

"ЦАПК Прогрес груп АД" е една от големите компании за информационни технологии на българския пазар, официален партньор на компаниите Dell Inc. и Microsoft Corp. Основните дейности на компанията са системна интеграция, включваща дизайн, разработване, инсталация и обслужване на компютърна инфраструктура и програмни системи на базата на Dell и Microsoft, инженеринг, обучение и услуги в сферата на информационните технологии, сочи справка в сайта на компанията. Оттам се хвалят и че са "водещ ИТ партньор на българското правителство и държавната администрация на Република България" и,  видимо от обществените поръчки, в които участват и в голямата си част печелят, това може да се потвърди. Емблематичен е търгът от 2012 г., обявен от Министерския съвет, за софтуер за програмни продукти на Microsoft 8 за нуждите на държавната администрация. Стойността му бе близо 60 милиона лева. Тогава компанията бе обвинена, че ги е доставила в пъти по-скъпо от реалната цена, но оттам обясниха, че пакетът включва още ред услуги. "Прогрес" участва в търгове на финансовото министерство, на правосъдното, на НЗОК, ВСС и мн. др. държавни институции. 

"Екселор Холдинг Груп" ЕООД преди това се е казвала Авто Инженеринг-ИСС ООД, а до 2017 г. според Търговския регистър във фирмата участва Росен Маринов. Той бе първоначално арестуван и обвинен, а в крайна сметка окончателно оправдан по дело за подкуп, заедно с бившия зам.-министър на вътрешните работи от времето на тройната коалиция Раиф Мустафа. Компанията има спечелени търгове за над 28 млн. лв. в последните години, като сред възложителите й са МВР, много общини, сред които и София, лечебни завесения, ЧЕЗ, ЕСО и др. 
 
Предстои ЦИК за разгледа подадените оферти и да отвори ценовите оферти на кандидатите. 

Припомняме, че само година, след като с гласовете на ГЕРБ бе решено на всички видове избори след 2019 г. да се провеждат само с машинен вот, отново ГЕРБ предложи и прие в хартиените бюлетини да възкръснат в Изборния кодекс и гласоподавателят да има право да избере как да пусне вота си - машинно или "аналогово". 

Изключение правят само местните избори, на които по действащото законодателство се осъществява само с хартиени бюлетини. Машини на всички видове избори няма да има и в избирателните секции в страната с под 300 регистрирани избиратели, гласят актуалните текстове на ИК.

Всъщност задължително осигуряване на машини във всички избирателни секции по закон трябваше да има на всички видове избори от 2016 г. насам. И целта беше именно на избирателя да е осигурен избор как да пусне гласа си - с машина или с хартиена бюлетина. Законът в този си вид обаче така и никога не беше спазен. ЦИК, която формално отговаря за процедурите, беше осъдена няколко пъти от Върховния административен съд по темата "машинно гласуване", след жалби от бившите депутати от десницата Мартин Димитров и Петър Славов.

ЦИК от години обяснява, че проблемът бил в неясните текстове. Всъщност до последните изменения в ИК отговорността за логистичната организация на вота бе на първо място на Министерския съвет. Сега по закон за всичко около купуването или наемането на машини, съхранението им, осигуряване на софтруера и т.н. е прехвърлено на ЦИК.

Тази идея на управляващите доведе до оставката на бившата шефка на ЦИК Стефка Стоева преди няколко месеца. Макар и официално да бе съобщено, че подава оставка "по лични причини". Последва рокада начело на комисията, сега оглавявана от дългогодишния си говорител Александър Андреев. Той влиза преди години в органа като номинация на БСП, оглави комисията като номинация на ГЕРБ.