Тази година в Австрия се отбелязва 250-ата годишнина от прилагането на първата ваксина срещу едра шарка. С това се поставя началото не само на медицински възход, а и на дебати около задължителната ваксина и скептицизма срещу ваксинирането. Идеята е защитавана или оборвана от исторически личности като императрица Мария Терезия и философа Имануел Кант, разказва БТА.

Историческият преглед, направен на журналистката Катя Ленер, е изпълнен с интересни факти. Древната форма на имунизация срещу едра шарка е пренесена от Индия през Османската империя и достига през 1768 година до Виена. Започва да се прилага благодарение на императрица Мария Терезия, която също се разболява, а доста от роднините й и три от децата й умират от болестта. Пандемията, обхванала цялата империя, взема безброй жертви.

От грижа за запазване на Хабсбургската династия, за попълване на пазара на работна ръка и войската, Мария Терезия предприема действия за бързо прилагане на новия за Европа метод на надраскване на кожата, наречен още вариолация, при който кожата се наранява и се капва секрет от мехурче на болен от вариола или едра шарка, както е популярно известна болестта, разказва специалистката по история на медицината Даниела Ангетер от Австрийската академия на науките.

Още тогава е съществувала процедура за разрешаване на приложението на ваксината - разбира се, в много по-опростен вариант. Докато ваксините срещу COVID-19 днес трябва да се приложат на десетки хиляди хора и да преминат няколко клинични фази за сигурност и ефективност, през 18 век по нареждане на императрицата тя е била изпробвана на сто деца - сираци. След това са били ваксинирани децата на Мария Терезия и във Виена е бил създаден център, където населението е имало възможност да се подложи на процецурата безплатно. Първоначално успехът е бил сравнително малък, а и самата императрица е била привърженичка, но и скептична към ваксината. Причина за това са били възможните странични ефекти, а и разпространението на епидемията въпреки новия метод за борба с болестта.

Големият прелом е отбелязан в края на 18 век, след като през 1798 година англичанинът Едуард Дженър прави опити за ваксиниране срещу вариола - но със секрет секрет от мехурче на слугинче, заразено от болна от вариола крава. Оттук идва и терминът "ваксина" - от латинската дума "вака" - крава.

Новината за новата ваксина стига до Австрия и на 10 декември 1800 година е направена първата обществена масова имунизация край Виена, посрещната с голямо одобрение от населението. В резултат Виена е пощадена от едрата шарка за четири години. И за да се запази това положение, се включват решаващите за общественото мнение фактори: императорският двор и църквата.

Свещениците включвали в проповедите си препоръки всички да се имунизират. Много от хората, присъствали на масовите имунизации, ходели от къща на къща, придружавали местните лекари, за да разясняват колко важна е имунизацията. Акушерките били длъжни да разясняват на бременните, че имунизирането спасява живота на децата им. Лекарите били възнаграждавани с няколкостотин гулдена, ако имунизират много хора. Имената на проявяващите голяма готовност да се имунизират били отпечатвани в издавания и до днес вестник "Винер цайтунг".

Едновременно с това се формират и първите противници на имунизациите. Мотивите им - тогава, както и днес - са разнообразни. А сред критиците на ваксинацията има философи, лекари, свещеници. Измежду тях е и философът Имануел Кант, който през 1797 година нарича имунизацията "риск в неизвестността" в произведението си "Метафизика на нравите". 

"Скептицизмът към имунизацията се обосновава с религиозни теми", пояснява Ангетер.

Имунизацията се тълкува като интервенция в тялото, непожелана от Бог.

Някои скептици пък предупреждават, че имунизацията не е стандартизирана и могат да се появят странични ефекти. А и по това време знанието за действията на ваксината е оскъдно. Някои теории на конспирацията стигат до наши дни - например, че имунизациите са причина за появата на СПИН или че испанският грип преди 100 години е причинен от имунизационни акции.

Разпространявани са и антисемитски тези. Философът Ойген Карл Дюринг, смятан за пионер на антисемитските идеи, пише през 1881 г. в произведението си "Еврейският въпрос като расови нрави и културен въпрос", че имунизирането било суеверие и е било въведено от еврейски лекари с цел да забогатеят.

Критиците работят с устна пропаганда, публикуват карикатури на имунизирани хора с кравешки рога и вимета. Появява се дори списание "Дер импфгегнер", което в превод означава "Противник на имунизацията". През 1907 година напрежението ескалира - стига се до сблъсък във Виенската община между противници и привърженици на имунизациите. Масло в огъня наливат дебатите за въвеждане на задължителна имунизация.

"Австрия винаги е била страна, която залага на доброволността и просвещението", разказва Ангетер.

Вместо със задължителност се работи по-скоро с непряк натиск. Имунизацията е била предпоставка за приемане в училище, но и за получаване на стипендия, за постъпване в армията или в манастир.

Единственото досега задължително имунизиране в Австрия е въведено през 1939 година с настъпването на националсоциализма и правните предписания за борба с преносимите болести, когато германското право става и австрийско. През 1948 година задължителното имунизиране е отменено и се въвежда Закон за предпазните имунизации срещу едра шарка.

Но дебатите не спират, през 20 век те са особено ожесточени след появата на имунизационни нещастни случаи, например с ваксинирането срещу туберкулоза. "Историята на имунизацията срещу туберкулоза започва и свършва с нещастни случаи в немскоговорещата част на Европа", разказва  медицинският историк Хервиг Чех от Медицинския университет във Виена. Туберкулозата, наричана виенска болест, измъчва населението - както едрата шарка.

"Туберкулозата се смята в социалдемоократическа Виена за болест на населението, подобно на венерическите болести и алкохолизма", разказва Чех.

Ваксината срещу смъртоносната белодробна болест е приложена за първи път през 1930 година в Любек на 256 кърмачета. От тях 77 умират, а доста от останалите живи получават тежки увреждания. Причината е, че по невнимание бебетата са били имунизирани с вирулентни туберкулозни бацили. По-късно нацистите правят опити в Бавария и Виена за реабилитация на ваксината.

В годините между 1950 и 1990 ваксината се прилага широко. След което Главният санитарен съвет решава повече да не се прилага - тъй като болестта е на изчезване и условията на живот са подобрени.

"Някои лекари и клиники продължават да имунизират и през 1991 година става нов нещастен случай, при който 50 деца се разболяват. Така че началото и краят на имунизациите срещу туберкулоза на територията на Австрия са свързани със скандали", заключава Чех.

Подобна история се случва и с ваксината срещу детски паралич на Джонас Солк. През 1955 година в САЩ се разболяват няколко хиляди деца, от които десет умират поради недостатъчно евалюирана и замърсена ваксина. Междувременно в цял свят са въведени много страги хигиенни норми за предотвратяване на такива нещастия. В Австрия ваксината не се приема особено добре.

"Политиците смятат, че повече хора ще се интересуват от имунизацията, тъй като страхът от полиомиелит е бил голям", разказва историчката Марина Хилбер.

Първата ваксина, която се приема през устата - на американеца от руски произход Алберт Сабин - се радва на изключителен успех в Австрия. Клиничните изследвания се правят в СССР, тъй като в САЩ е висок процентът на имунизираните с ваксината на Солк. Поради добрите си връзки с Изтока, Австрия е първата западна страна, която внася ваксината на Сабин, уточнява историчката.

Според Хилбер процентът на имунизираните зависи от една страна от това доколко заболяването е в съзнанието на населението, а от друга страна - колко голям е страхът от него. И факторът възраст играе роля. Защото, въпреки че пандемията днес е обхванала целия свят, за рискови групи се смятат възрастните и хората с придружаващи заболявания, а не децата и младежите.

Какво кара хората да се имунизират?

"По традиция в Австрия не се залага на директната принуда, а на лекия натиск във връзка с възможностите, които предлага държавата с висок стандарт на ваксинираните", обяснява Чех и сочи като пример имунизационния паспорт на децата.

Въведен през 1974 година той е условие за получаване на платен отпуск по майчинство. Подобни мерки се обсъждат и в сегашната криза. Има държави, които са за въвеждане на имунизационен паспорт, за да бъде улеснен туризмът и хората да се движат свободно.

Дали става дума за полиомиелит, туберкулоза или морбили, историческият преглед показва, че ваксините рязко намаляват разпространението на заразни болести, дори понякога ги изкореняват, но при условие, че процентът на имунизираните остава висок. Ангетер предупреждава, посочвайки завръщането на смятаното за изчезнало морбили.

"Щом една болест изчезне от колективното съзнание, изчезват и мерките, които се прилагат срещу нея".

Що се отнася до COVID-19,, подобен сценарий е в далечното бъдеще.