Сергей Лавров е нужен на Владимир Путин така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество.

Ако перифразираме знаменитото изказване на вожда Георги Димитров за дружбата между СССР и българския народ, ще получим едно доста прилично обяснение за феномена „Лавров“.

Това е най-дълго задържалият се на поста си министър от идването на Путин на власт през 2004 г. Сергей Лавров е начело на дипломатическото ведомство от 2004 г. насам, т.е. вече 17 години. Все още е далече от Андрей Громико, който бе външен министър на СССР цели 28 години. Няма обаче изгледи да си отиде скоро, макар да се твърди, че на няколко пъти е искал да бъде освободен.

Но не само това е причината за феномена „Лавров“. Той е необходимо оръжие на руската външна политика, макар тя да се определя и провежда повече от Кремъл, отколкото от МИД (руското външно министерство – б.р.). Това споделиха пред Клуб Z дипломати в Брюксел. И причина за това са личните качества на Лавров.

„На неговите познания и памет може да завиди всеки. Самата аз съм разговаряла няколко пъти с него. Но избягвам да влизам в спор, защото неизменно ще бъда победена“, признава пред Клуб Z естонката Кадри Лийк – експерт по Русия от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Но освен че е изключително начетен, Лавров е много убедителен, а при необходимост – и агресивен, като не се свени да отправя обидни реплики към опонентите си.

Това за пореден път пролича на срещата у с върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел в Москва. Лавров унижи госта си и не му остави възможност не само да отвърне на удара, а дори да се защити. 

Явно обаче Сергей Лавров прекали, отиде твърде далече. Седмица след скандала с Борел той заяви в интервю, че Русия е готова да скъса връзките си с ЕС, ако той и наложи болезнени санкции заради нарушаване на човешките права. Стигна се до това говорителят на Кремъл Дмитрий Песков да уточнява какво е имал предвид министърът. Всъщност Москва искала да развива отношения с Брюксел, но щяла да бъде готова за прекъсване.

Острият език

Неведнъж Лавров е обиждал своите опоненти.

През 2008 г. британският вестник „Дейли телеграф“ съобщи, че руският външен министър наругал в телефонен разговор колегата си Дейвид Милибанд с думите: Who are you to fucking lecture me? („Кой си ти, че да ми даваш ш... поучения?“) По-късно Лавров призна, че е използвал тази дума. Но уточни, че репликата се отнасяла не за Милибанд, а за грузинския президент Михаил Саакашвили.

През 2015 г. хит в световната мрежа стана клип от руската телевизия Russia Today (RT). Той показа Лавров на пресконференция в Москва със саудитския му колега Адел ал Джубейр. Без да забелязва, че микрофонът е включен, министърът казва: „Дебил!“, след което произнася ругатня. Адресат явно бе руска журналистка, посмяла да попита дали се подготвя среща на сирийската опозиция.

През същата година, когато Западът наложи първите санкции срещу Русия, Лавров предупреди в интервю за „Радио Россия“, че „ако те започнат да спускат желязната завеса, могат без да искат да си прищипят нещо“.

През 2017 г., на среща с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, Лавров отново каза „дебил“ - този път в единствено число и по адрес на оператор на Ройтерс.

Кой е той

Биографията на Сергей Викторович Лавров е доста скромна откъм данни извън работата му. Знае се, че е роден през 1950 г. в Москва и че баща му е арменец, а майка му – рускиня от Грузия. Според публикации в грузински медии в действителност фамилията му е Лаврентян. Това не е потвърдено.

Младият Серьожа се увличал от физиката и дори планирал да учи в Московския инженерно-физически институт (МИФИ) или Московския физикотехнически институт (Физтех). В крайна сметка обаче влязъл в МГИМО – Московския държавен институт за международни отношения. Докато следвал, научил два редки езика – синхалски и дивехи, които са официални съответно в Шри Ланка и на Малдивските острови.

Научава също английски и френски. Не обича обаче да говори на френски, понеже твърди, че не го владее особено добре.

Като студент в МГИМО Сергей Лавров се изявява и като актьор и е неизменен участник в драматичните кръжоци.

Първият му дипломатически пост е в Шри Ланка. После работи в МИД, а за кратко – и в съветската мисия в ООН в Ню Йорк.

През 1994 г. става постоянен представител на Русия в ООН. Заема поста в продължение на десет години, след което е назначен за външен министър.

Дали и кога МИД има думата за външната политика

Мнозина смятат, че Сергей Лавров е от близкото обкръжение на Путин. Редица дипломати и експерти обаче твърдят обратното. И изтъкват, че руският първи дипломат рядко има думата за външната политика, защото тя принадлежи на президента. Колкото до това, че Лавров заема толкова висок пост, макар да е „външен“ човек, те смятат, че в момента Кремъл няма под ръка по-подготвен и по-способен кадър, който да служи като коз при първа необходимост.

Кой определя руската външна политика зависи от важността на темата или региона, казва пред Клуб Z Кадри Лийк.

„Добър пример, чрез който да разберете системата, е това, което се случи през 2016 г. Тогава в Москва група европейци обсъждахме външната политика с хора на доста високо ниво в МИД и други ведомства в Москва. Личеше си, че във външното министерство с удоволствие говореха за Близкия изток, защото тогава това им беше най-важната тема. Те контролираха дипломатическите процеси там. Изобщо, МИД управляваше Близкия изток. Думата им се чуваше в Кремъл, където смятаха, че не знаят всичко за този регион“, изтъква политоложката от Естония.

С течение на времето обаче близкоизточната тематика преминала в ръцете на силовите ведомства. Сега в този регион се меси Министерството на отбраната заради руската военна подкрепа за Сирия. И това вероятно не се харесва особено на МИД.

Съвсем различен обаче бил случаят с Украйна. По тази тема в МИД говорили много малко, защото въпросът бил движен единствено и изцяло от от администрацията на Путин, начело със съветника му по онова време Владислав Сурков. А наличието на руски посланик в Киев и толкова специалисти във външното министерство нямало никакво значение.

Още по-интересен е случаят с Турция. За нея в МИД никой не искал да говори. Посещението на европейската група в Москва станало съвсем скоро, след като турски изтребител свали руски боен самолет над Сирия. Всичко по този случай било сведено до лична работа между двама души – президентите Владимир Путин и Реджеп Ердоган.

„Към Турция в Русия винаги съществува компартментализация, което по принцип е нещо рядко за руската дипломация“, изтъква Карди Лийк.

Компартментализацията представлява разделно мислене - механизъм за психологическа защита, при който не биват осъзнавани противоречията между определени мисли, идеи, отношения или форми на поведение. За Москва САЩ или Западна Европа или са изцяло врагове, или приятели. Докато с Турция по едни въпроси има единомислие, а по други – разминаване.

В един момент обаче Кремъл иззел от външното министерство водещата роля в отношенията със САЩ. Всичко било сведено до контактите между секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев и съветника по националната сигурност в Белия дом Джон Болтън. Сега обаче МИД пак има водеща позиция, тъй като на дневен ред излезе контролът върху въоръженията.

Ето при такива постоянно променащи се условия Сергей Лавров управлява дипломатическото ведомство.

Кремъл срещу МИД

Макар и рядко, има случаи на разногласия между Кремъл и външното министерство.

Пример бе посещението на Жозеп Борел в Москва в началото на месеца. А причина според Кадри Лийк е липсата на координация в момента по върховете в Москва по отношение на Европа. По въпроса просто няма цялостна стратегия и подход:

„Всеки има някакви свои представи, обиди, предразсъдъци. В МИД имат големи досиета за отношенията с всяка страна членка на ЕС, но едва ли и с Общността като цяло.“

След посещението на Борел руските управници усетили, че станало нещо, което не било първоначално предвидено. Прекалената агресия предизвикала твърде неизгодни за Русия изводи в ЕС. И точно затова се наложило Песков да опровергава, по-точно да смекчава думите на Лавров.

Това си има английско название - damage limitation, т.е. ограничаване на щетите.

Случилото се обаче съвсем не означава, че скоро ще бъде махнат Лавров, както се е случвало с други хора след гафове. Ако той си отиде, ще бъде по други причини, допълни експертът.

Думите на Лавров не би трябвало да бъдат разглеждани като заплаха, споделя друг руски политолог – Юлия Жучкова, специалист тпо отношенията между ЕС и Русия.

Според нея са възможни два сценария на прекъсване на връзките – показност, съпроводена с отказ от сътрудничество с общоевропейските структури, или скъсване на дипломатическите отношения с всяка отделна страна членка. Нито едното от двете не влизат в компетенцията на МИД, което не е нищо друго освен послушен изпълнител на волята на Първия, т.е. на Путин.

Предупреждението изцяло съответства на войнствената реторика на Кремъл, която обаче не е подкрепена от готовност за решителни действия. Дипломацията вдига залозите тогава, когато са изчерпани конструктивните подходи за разрешаване на противоречията, а резултати няма, смята Юлия Жучкова.

„С други думи, Русия призна несъстоятелността си в разрешаването на съвкупност от проблеми, натрупани в отношенията с ЕС. В момента нито в МИД, нито в президентската администрация, където се вземат всички основни решения, няма нито пробивни идеи, нито интересни инициативи. Колкото до уточнението, че е възможно прекъсване на връзките с ЕС, а не с отделните европейски страни, това съответства напълно на външнополитическата доктрина на Путин, за която приоритет са били винаги двустранните (междудържавните) отношения, а не тези с наднационални институции“, допълва политоложката.

Жучкова е убедена, че Русия няма да къса с ЕС в отговор на санкциите, каквито няма и няма да има. А дори да има, те ще бъдат лични, а не масови и няма да ударят обезкръвената руска икономика и населението като цяло.

А въпреки декларираното обръщане към Азия във външната политика страните от ЕС остават главни инвестиционни партньори на Русия и купувачи на руски газ. Така че ултимативният тон на Лавров и пояснението на Песков могат да бъдат разглеждани като един вид вътрешноелитна борба и реторичен метод за сплашване.