Защо на централната фасада според архитектурния план на бившия Партиен дом, произведен в настоящия мандат на ГЕРБ в официален дом на най-висшия държавен орган - Народното събрание - още има остатъци от комунистическия герб, но няма изображение на актуалния герб на Република България? Въпреки че има Закон за герба и постановление на Министерския съвет още от 1997 г., според които релефно изображение на държавния символ трябва да стои върху представителните сгради на институциите. И въпреки че от 2000 г.  действа закон, с който комунистическият режим в България е обявен за престъпен.

Една от причините, оказва се, е защото... в бюджетите на Народното събрание през 2019 г. и в прогнозната финансова рамка за годините до 2023 г. нямало предвидени пари - за демонтаж на отливката за герба от социализма, по която още личи къде е имало сърп и чук, и за изготвяне и монтаж на нов релеф на герба на Република България. 

Ръководството на 44-ия парламент освен това заявява, че нито законът, с който комунистическият режим е обявен за престъпен, нито други нормативни актове, го задължават са премахва символите на комунизма.

Всичко това се разбира от решение № 482 от 2021 г. на Административен съд София-град (АССГ). Решението е по дело, заведено от бившите депутати от десницата Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев през 2020 г.

 

Те настояват първо: съдът да задължи Народното събрание комунистическият герб да бъде най-после премахнат напълно от сградата на вече Народното събрание, в каквото се превърна Партийният дом през 2020 г. Това се случи по волята на ГЕРБ, въпреки че идеята за преместването на законодателната институция от историческата сграда на пл. "Народно събрание" в зданието, издържано в сталинистки архитектурен стил между Министерския съвет и президентството, е от времето на НДСВ. Окончателното преместване е след мащабен ремонт за 20 милиона лева, имаше и дейности по обновяване на фасадата..., но не и за премахване на призраците от миналото по нея, поне от външната страна.

Второто искане на Димитров, Славов и Андреев е на уреченото място, на което сега е пластиката на герба на Народна република България, да се появи гербът на Република България. 

Делото е заведено на основание чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс, който гласи, че "Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове" и "С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането".

Народното събрание, представлявано от Цвета Караянчева (в съда - чрез процесуални представители - б.р.) твърди, че гражданите, сезирали съда, "нямат правен интерес" да водят подобно дело - затова и искът срещу институцията е недопустим. Съдът опровергава подобно твърдение, припомняйки, че  всеки български гражданин има интерес да настоява институциите да спазват нормативните изисквания "относно поставянето, употребата, съхраняването и защитата на герба от посегателства".

Тримата представители на десницата в рамките на делото успяват да докажат, че именно западната фасада на Партийния дом - парламент е "парадната" такава според архитектурния план на сградата, от тази страна следва да е и официалният й вход. Това се разбира от решението на съда, въпреки че от администрацията на Народното събрание твърдят точно обратното - смятат за официален вход този откъм Националната художествена галерия. Пак съдът се съгласява с Димитров, Славов и Андреев, че именно на западната фасада следва да стои изображение на държавния герб с висок релеф. Поставените табели с герба по другите входове и страни на Партийния дом не са достатъчни, за да се спазят изискванията на закона и правителственото постановление къде на официалните сгради трябва да е разположен държавният символ.

Съдът не се съгласява обаче, че законът, с който комунистическият режим е обявен за престъпен, задължава институциите за премахват комунистическите остатъци императивно. 

От документа се разбира още, че НС е предоставило експертно становище от правоспособен проектант за демонтаж на стария и монтаж на новия герб. Следва извод: 

"Преустройството на зала "Света София" е приключило през 2019 г., а в бюджетите на Народното събрание за 2020 г. и в тригодишната прогноза 2021-2023 не са предвидени средства за демонтаж на съществуващия герб и изработване и монтаж на актуалция герб, поради което предприемането на конкретни действия е финасово необезпечено". 

Друг е въпросът, че проектът за годишен бюджет на Народното събрание се изготвя от... Народното събрание, преди да отиде в Министерството на финансите и оттам - в законопроектите за държавен бюджет за съответната година, които се внасят от Министерския съвет. Бюджетът пък се приема от Народното събрание, а всеки депутат има право да прави предложения за промени. В превод - НС е можело да заложи сума за дейностите, че и да си ги приеме, ако реши. 

Каква би била прогнозната сума за демонтаж и монтаж не е ясно със сигурност. В споменатото екпертно становище има съвсем ориентировъчна цена за дейности като поставяне на скеле, демонтаж, изработка и монтаж на нов герб - около 78 хил. лв. Дори и сумата да излезе по-висока, фактът е, че на представителна сграда на най-важната по конституция в България, член на НАТО и ЕС, се вижда силует на сърп и чук. И преди да стане основен дом на Народното събрание, Партийният дом бе мястото, където се помещава администрацията на парламента, кабинетите на народните представители, залите за заседания на комисии, ЦИК. 

По този повод съдът заявява ясно: 

"Тези обстоятелства може да са показателни за отношението на законодателя към държавния символ и да сочат на пасивно поведение и бездействие от негова страна, но за правилно решение на правния спор е необходимо да се отсъди дали това пасивно поведение попада в приложното поле на чл. 256 от АПК".

Съдът отчита в решението си, че правителственото постановление от 1997 г., което си е все така в сила, задължава Народното събрание да постави на западната фасада актуалния герб на държавата, като съобрази и изискванията за изображението (размер, релеф, материали и т.н.) Но за да се случи това, следва да има проведени обществени поръчки, съгласуване на проектите с Министерството на културата, тъй като сградата попада в обхвата на Закона за културното наследство. Трябва и изпълнението на дейностите да е съобразено със Закона за устройството на територията. Всичко това пък стига до общинската администрация. В резултат - "бездействието" на Народното събрание по казуса с демонтажа и монтажа на герб не зависи само от него, за да се приложи действието на текста срещу институционално бездействие от АПК. 

Въпреки това съдът казва за втори път:

"Безспорно в случая е налице бездействие на НС по отношение изпълнение на задължението за поставяне на герба на страната върху сградата на НС, но това бездействие е за правни действия и съответно е изключено оспорването по чл. 256 от АПК.

В превод - съдът признава и констатира всичко, за което претендират Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев. Но обяснява, че законът изисква, ако искът им бъде уважен, съдът да задържи не само ответника - тоест Народното събрание, а и други институции да извършат определени неща, което обаче той не може да направи в случая. 

Следващата стъпка на бившите депутати от десницата в битката на държавните институции да не стоят комунистически призраци, а реалните държавни символи, е Върховният административен съд. Целта - Народното събрание да бъде задължено все пак да се съобрази с установените му и от състава на АССГ задължения. 

По адрес на актуалното ръководство на Народното събрание, представлявано от Караянчева (ГЕРБ), и отказа - въпреки направения ремонт, да се спазят правилата за държавния герб от най-важната институция в държавата, Петър Славов обяви:

"Изумително е упорството на управниците ни от последните 11 г., подобно на техните предшественици (от които уж ни пазеха), да държат комунистически символи от времето на тоталитарната държава на ценралната фасада на висшия законодателен орган в парламентарната ни Република, част от ЕС. #Срам!!"

И показа нагледно как сега на фасадата виси сърп и чук и отливка на комунистическия герб - там, където трябва да е актуалният държавен символ.