Арменският премиер Никол Пашинян се озова в центъра на политическа криза, след като армията поиска оставката му, искане, което премиерът възприе като опит за военен преврат. Това се казва в статитя на Ройтерс, цитирана от БТА.

Следва обзор на идването на 45-годишния Пашинян на власт и предизвикателствата, с които той се сблъсква на поста си:

Идването на власт

Пашинян оглави вълната от улични антиправителствени демонстрации, които разтърсиха Армения през пролетта на 2018 година.

Протестите започнаха първоначално като реакция срещу избирането на бившия президент Серж Саркисян за премиер, но бързо прераснаха в израз на недоволство от усещането за корупция и връзкарщина във властта.
Пашинян, бивш журналист и депутат, си изгради образа на политик, близък до народа, като носеше неофициално облекло и бейзболна шапка, които контрастираха с официалните костюми, носени от членовете на управляващата Републиканска партия.

Протестните прояви, понякога определяни като Кадифената революция на Армения, принудиха Саркисян да подаде оставка. Опозиционните партии впоследствие се сплотиха около Пашинян и гласуваха за това той да стане премиер въпреки противопоставянето на управляващата партия.

Реформи и предизвикателства

Пашинян обеща да проведе широкомащабна реформа на арменската икономика и да се бори с корупцията, което му спечели голяма подкрепа сред населението. Той уволни членове на бившия политически елит и заведе съдебни дела срещу бивши служители за предполагаеми злоупотреби.

През декември 2018 г. блокът "Моя стъпка" на Пашинян спечели убедително предсрочните парламентарни избори, които затвърдиха популярността му.

Въпреки подкрепата за реформите на Пашинян, премиерът бе разкритикуван от някои членове на военното ръководство, че по някои въпроси води твърде мека политика.

Опонентите му го критикуват за това, че не е изкарал военната си служба. Някои дори казаха, че с носенето на камуфлажна тениска на уличните протести Пашинян е искал да компенсира това, че не е бил в армията.

Дни след като Пашинян дойде на власт, имаше сблъсъци между арменски и азербайджански войски по границата на Армения с азербайджанския ексклав Нахичеван. Те бяха краткотрайни, но опонентите на Пашинян го разкритикуваха, че не е дал по-агресивен отговор.

Конфликтът в Нагорни Карабах

Политическите противници на Пашинян го разкритикуваха още по-сериозно, когато той прие миналия ноември договореното с посредничеството на Русия прекратяване на огъня, с което бе сложен край на шестседмичния военен конфликт между арменските и азербайджанските сили в региона на Нагорни Карабах.

Сделката, която сложи край на най-сериозните военни действия в региона от 90-те години на миналия век, осигури значителни териториални придобивки за Азербайджан във и около Нагорни Карабах - анклав, който международната общност признава за част от Азербайджан, но който е населен и който доскоро бе под пълния контрол на етнически арменци.

Пашинян каза, че е бил принуден да приеме мирното споразумение, за да предотврати още по-големи човешки и териториални загуби. Сделката, която Азербайджан отпразнува като своя победа, накара гневни множества да щурмуват административни сгради в арменската столица Ереван.

Призивите за оставка на Пашинян се засилват все повече след сключването на споразумението, което мнозина арменци възприеха като предателство.