Най-старателно описаният подкуп – случаят „Иванчева“ (МОТИВИ)

„Създадените от подсъдимите Иванчева, Петрова и Дюлгеров условия за поискване и приемане на подкуп, както и проявените от тях комбинативност, безскрупулност и упоритост при преследване на престъпната цел... се отчитат като обстоятелства, сочещи на висока степен на обществена опасност на личността на дейците, но не и на изключително висока.

У подсъдимите Иванчева и Петрова се откроява и силно изразено чувство, че са над закона, могат да правят каквото решат, дори и да действат в разрез със закона поради заеманите от тях длъжности.“

Така Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) описва тримата дейци, които получиха – макар и намалени, наказания на втора инстанция за случая, станал известен като „подкупа в „Младост“.

Както е известно, на 6 юли 2020 г. състав на Апелативния спецсъд с председател Георги Ушев (председател и на самия съд) и докладчик Мариета Неделчева наложи на Десислава Иванчева 8 г. затвор, плюс 15 000 лв. глоба и забрана да заема ръководна държавна длъжност за 10 г., плюс лишаване от право да работи в държавни и общински институции, учреждения и предприятия пак за толкова. Биляна Петрова и Петко Дюлгеров получиха съответно 7 и 6 години затвор, глоби и забрани.

Клуб Z разполага с мотивите на съда, станали ясни едва преди 3 дни, които са написани върху 273 страници.

Кардиналните промени, за да се стигне до напълно отменена присъда - и постановена нова, са няколко. Може би основната е, че за разлика от съдия Иво Хинов от Спецсъда, втората инстанция приема, че записаното в текста на члена за подкуп (чл. 301 от НК): длъжностно лице, което „поиска или приеме дар“... не изключва Иванчева хем да е поискала, хем да е приела въпросния подкуп.

Освен това АСНС приема, че Петко Дюлгеров е записал саморъчно в прословуотото тефтерче на Иванчева малко уроци по алгебра – колко пари биха взели, ако направят дългосрочна уговока с предприемача Александър Ваклин – да не му създават проблеми и за бъдещите му обекти в район „Младост“.

Както и кредитира за достоверни показанията на Дюлгеров веднага след ареста, който се случи на 17 април 2017 г. А това, че той после се отказа от тях пред съда, защото уж бил притискан от служител на КПКОНПИ и от служебния си адвокат, съдът намира за защитна теза.

Също така апелативният съд извежда някои дребни промени по фактологията, а факта, че практически Иванчева така и не докосва в колата донесените и предадени от Дюлгеров на Биляна Петрова 56 000 евро, признава за верен, но счита за ирелевантен.

Втората инстанция обаче приема, че не е налице „особено тежък случай“ и това спасява тримата от изключително тежките присъди, които бяха постановени от Специализирания наказателен съд по член от НК (302А), който предвижаше от 10 до 30 години затвор.

Случката

На 15 април 2019 г., горе-долу година след атрактивния арест на тримата, Специализираният наказателен съд даде 20 г. затвор на Иванчева и съответно 15 и 12 г. на заместничката ѝ Биляна Петрова и посредника и бивш кмет на „Младост“ Петко Дюлгеров.

Кметицата е призната за виновна само, че „поискала дар, който не ѝ се следва“ (подкуп) - сумата от 187 500 евро, с левова равностойност 366 718,13 лв. Съдът я оправдава за поискан подкуп над 187 500 евро - до пълния посочен размер от 250 000 евро, както и че е поискала увеличение на първоначално искана сума от 250 000 евро на 500 000 евро.

Обект на протест от прокуратурата и в крайна сметка на отмяна е и мнението на Спецсъда, че за останалите пари - от първоначално договоените 250 000 до 500 000 евро, е налице провокация към подкуп.

 

По фактите: АСНС посочва, че, търсейки среща с ръководството на район „Младост“ - защо елементарната им преписка (съобщаване на заповед на главния архитект на столична община) не се администрира месеци наред, Александър Ваклин пращал първо служителка, после жена си, завел и дело в Администратиния съд-София град. „... Свидетелката (Полина) Ваклин останала с впечатление... че очакванията към фирмата са по-различни от това да облагороди района, а по-скоро, че се иска по някакъв начин да удовлетвори лични претенции на подсъдимата Иванчева, тъй като нямало реакция на нито едно от направените предложения за благоустрояване в обществена полза.“

Самият Александър Ваклин в края на януари 2018 г ., „след като изчерпил всички законови средства срещу неоправданото бездействие на кмета Иванчева и необяснимите към този момент за него спънки... се почувствал в пълна безизходица“.

„...Информацията, която узнал от съпругата си, за разговора, воден между нея и подсъдимата Иванчева, създали у свидетеля Ваклин убеждението, че протакането на уведомителната процедура е умишлено и че е твърде възможно да е насочено към подканяне да предприеме инициатива за някаква престация към кмета“, заключават апелативните съдии.

Фактът, че преписката му, без която не може да осъществи инвестиционните си намерение за строеж в местността Камбаните, се бави общо около 10 месеца - от юни 2017 г. от постъпването ѝ от Столична община в „Младост“, до деня на ареста, когато Иванчева вдига телефона и нарежда тя да се задвижи. Става въпрос за сграда с РЗП 12 500 кв.м.

Описани са и странните „движения“ на документацията, запечатани от вътрешната деловодна програма на кметството, както и факта, че - според обвинението - в кабинета на Иванчва са намерени множество сходни документи.

Поискването - срещата на 16 март 2018 г.

Срещата се състояла в пицария близо до дома на бившия кмет Петко Дюлгеров (който е в „Борово“ - доста далече от „Младост“ - б.а.). Според описаното от съда, понеже Иванчева говорела гръмогласно, а и била позната на обществото, Дюлгеров - който търсел по молба на Ваклин начини за разрешаване на конфликта, предложил на двете жени да отидат в колата му.

Там Иванчева и Петрова поискали от три до пет процента от разгънатата застроена площ (РЗП) на сградата, която имало намерение дружеството да строи, или 625 кв. метра. На посредника му направло впечатление че са „много добре подготвени“ - проучили за какви размери строителство става въпрос. Дюлгеров им обяснил, че се получава прекомерно голям размер на парите, поради което след кратък коментар помежду си, те намалили искането на 20 евро на квадратен метър разгъната застроена площ. 

Това прави 250 000 евро за качената „на трупчета“ първа сграда от 12 500 квадрата. Заради размера, който е сериозен, се разбрали за разсрочено плащане. Така се обясняват СРС с чутия глас на Петко Дюлгеров:

„На по три… Към седемдесе-осемдесе, да…“

Интересен детайл е, че след като били сезирани, държавните органи (КПКОНПИ и СП) не разполагали с такава крупна сума и затова свидетелят Ваклин се съгласил да я набави той. Отделно, че първото му съобщение до КПКОНПИ - от което тръгва цялата разработка, е устно - за него няма документи.

Съдът установява, че при разговорите, записани със СРС, Иванчева по някакъв начин демонстрира „принципност“, поставя условие - да не ѝ искат сграда на по-малко от 20 м от съществуваща кооперация:

„Това не го коментираме, защото това не се продава, защото т’ва ми е мисия.“

Накрая след совалки на посредника Ваклин казал, че има намерения за общо 52 000 м РЗП в „Младост“ (още две сгради освен вече „договорената“ за рушвета):

„Петдесе’ и две. Ааа, тя много иска. Става въпрос... това, което иска, е страшно много…“, чува се коментар от приложените СРС-та.

Съдебният състав приема за доказано, че на среща между Дюлгеров и Ваклин на 3 април 2018 г. - след като с двете жени решили, че междувременно представената „тотал“ оферта от строителя - 10 евро за всичко, е твърде малка, Дюлгеров му представил друга схема на изчисление на подкупа, която да оферира на Иванчева. И която се и превърнала в окончателна договорка:

за първия обект с площ грубо от 12 000 кв.м подкупът да се изчислява по 15 евро за кв.м РЗП, а останалите 40 000 кв.м по 10 евро за кв.м.

(Именно след тази „отстъпка“ се получава сумата от 187 000 евро, за която съдът признава Иванчева за виновна. Макар че и пъростепенният, и вторият съд не я наказват за деянието поискан подкуп за споменатите квадратури до 52 000 кв.м. )

Интересно е как Дюлгеров обяснява пред силно притеснения Ваклин, че въпреки многото трудности и забавяния парите му отиват на правилния адрес – Иванчева:

„Щото те не, нямат нито практики, нямат опит, нямат нищо, ама нищо нямат…“

Като цяло по делото е документирано, че участниците - меко казано - нямали особено високо мнение един за друг. Иванчева и Биляна Петрова наричат Дюлгеров в кодовите разговори, които си измисили, „кучето“ (Между другото, става известно, че в момента на ареста кметицата е имала 3 айфона, които така и отказва да „отключи“. Появява се и един ударен в земята счупен LG - б.а.)

Той пък коментира пред Ваклин наличието на математичката Петрова, за която твърди, че „ги хваща нещата“, в обкръжението на Иванчева.

„Тая, викам, Биляна - нали - тя е видяла, че е шашава, нали... намерила не’ква ниша, нали, там да живее край нея. ‘Щото нали т’ва си е добър живот, нали.“

Арестът на 17 април 2018 г.

След постигането на консенсус за размерите - включително за бъдещите планове на Ваклин, и след няколко неуспешни уговорки, Ваклин се среща, носейки парите, в кафе „Мементо“ на ул. „Раковски“ с Петко Дюлгеров. 

Пъровначалната уговорка на двете жени е да се видят в центъра с Дюлгеров, защото имали работа в Столична община от 10 ч. - за около час. 

„Свидетелят Ваклин в 11:06:37 ч. бръкнал във вътрешния джоб от лявата страна на якето, което носел, и извадил светъл обект с формата на плосък пакет, който предал през масата на подсъдимия Дюлгеров. По този начин той предал парите 70 000 евро – две пачки, съдържащи всяка по 100 бр. банкноти от по 100 еврови банкноти и една пачка същържаща 100 бр. банкноти от 500 еврови банкноти“, пише в мотивите си съдът.

На свой ред Дюлгеров отброява още в тоалетната на заведението договорения процент - 14 000 евро в банкноти от по 500 (20%).

Среща се с двете в „Марая“ срещу Военния клуб. После отиват до служебния „Грейт Уол“ с лепенки, че е на район „Младост“. Ето как съдът вижда  последвалите събития:

„... Подсъдимите Иванчева и Петрова попитали подсъдимия Дюлгеров дали им носел „нещата“. Той извадил парите от чантичката си, завити в бял лист хартия формат А4, а двете подсъдими се поинтересували дали си е заделил своята част, на което Дюлгеров отговорил утвърдително. Остатъка от сумата – 56 000 евро, подсъдимият Петко Дюлгеров подал на подсъдимата Биляна Петрова и тя поставила парите в кашончето, което стояло на задната седалка на автомобила.

... тримата подсъдими престояли в автомобила 3 минути и 30 секунди (съгласно записа на охранителната камера от 11:54:00 до 11:57:30 ч., като записът е с един час назад), без да напускат или отварят врати.“

След като двете тръгват и по ул. „Славянска“, излизат на бул. „В. Левски“, в района на Спортната палата последва арестът, на който станаха свидетели медии и множество минувачи.

Установява се:

„... Зад предна лява седалка бил открит бял кашон с лого „Или (Illy) кафе“. В кашона била намерена брошура „Гранд каньон“, подаръчен бял хартиен плик с дръжки с надпис Le Bejinkorf и три пачки, захванати всяка една с ластиче – две от които, съдържащи банкноти с номинал по 100 евро, и една, съдържаща банкноти с номинал по 500 евро. В протокола подробно били описани банкнотите по серийни номера и било констатирано, че банкнотите по 500 евро са 72 на брой.“

И по двете жени – Иванчева и Петрова имало „специфична флуоресценция“ и по двете ръце от маркиращото вещество. Но за него по-надолу... 

Тъй като по делото бяха посочени и множество други инвеститори, които писали жалби до СО, но пък после бяха доста колебливи, ето какво казва съдът.

„Практиката, която подсъдимата Иванчева установила в район „Младост“ - СО, била да не се обработват преписките, касаещи инвестиционни намерения, които изисквали всякакви, дори не сложни по своя характер съобщителни процедури, одобряване на план за безопасност, план за отпадъците, разрешение на строеж за обекти...

Заради непроцедирането на преписките инвеститорите търпели загуби, поради което се стремели да влязат в контакт с кмета на района, за да установят причините за забавянето и си записвали лични срещи с подс. Иванчева. На тези срещи последната или някой от определените от нея заместник-кметове (обикновено свид. Русев) или служители на районната администрация, съобщавали на инвеститорите, че „следва да дадат, за да им бъде дадено“, което означавало, че трябва да направят дарение, изразяващо се най-често в реновиране на спортни площадки, озеленяване, ремонт на огради на училища или детски градини или предоставяне на вещи в полза на район „Младост“.

Това е и една от основните защитни тези - като се изтъква, че Иванчева била проучила „швейцарско правило“ - да се даряват 20% от РЗП. Такова правило съдът не открива.

По делото са изготвяни куп експертизи - освен дактилоскопски, технически, компютърни, видеотехнически и дори лицево идентификационни, гласови на видео и аудиозаписите с разговорите и др.

Отразени са всякакъв сорт жалби на подсъдимите и защитата им – от незаконни СРС-та по делото, през проблеми с описването на банкноти и участие на едната съдебна заседателка в изборите като член на РИК от ГЕРБ, та чак до принуда, заплахи и неправилно избиране на съдебните състави чрез системата за случаен избор.

Едни от най-интересните факти обаче са за тефтерчето с твърди корици, в което Иванчева си водела записки и което предивзиквало иронични коментари от Петко Дюлгеров пред Ваклин („...Миналия път си ги пише на едно тефтерче. Представяш ли си? В дванайсе’ часа през нощта! Щех да падна...")

Приема се, че записите в тефтерчето:

1 В-12,500х15

187 500:3 -20%
40 000 – Анжел
5000 – Мл1/2
6000- -II-

са изготвени от Десислава Иванчева.

Пред първата инстанция експертите не бяха категорични и възникнаха спорове - дали е дописан текст от Петко Дюлгеров, ограден в червено, и за който прокуратуратара твърди, че той направил за нейно пояснение, защото не ѝ ставало ясно каква точно е „сделката“.

Първоначално за записа

„I 12 500х15 – 187 500

40 000х10-400...

615 хил Е“

се твърдеше, че не може да се каже дали е от Дюлгеров, но на втората инстанция тройната съдебно-почеркова експертиза изведнъж обяви, че е негов.

Практически на цели 127 стр. от мотивите си съдът изрежда доказателства и експертизи, които приема. Втората инстанция потвърждава, че общо взето СНС е събрал вярно доказателствата с няколко изключения – най-важното от които е, че Биляна Петрова е имала физически досег с белязаните банкноти поради поемането на парите за подкупа от Дюлгеров и поставянето им в кашончето, а не както е приел СНС, че никоя от двете подсъдими не имала такъв досег (другите са по-дребни - места на срещи или това, че Дюлгеров е седнал отзад вдясно в служебния „Грейт Уол“, а не отзад вляво).

Апелативните съдии смятат, че СНС е достигнал „до верни – в по-голямата им част фактически констатации по делото“.

Ето какво още пише тричленният състав, председателстван от Георги Ушев:

„Основните си фактически изводи въззивният съд, както е сторил и първоинстанционният, гради върху показанията на свидетеля Александър Ваклин. Чрез тях се установяват времето, мястото и последователността на случилото се, причината и начинът, по които свидетелят и подсъдимият Дюлгеров са установили контакт, съдържанието на проведените между тях разговори, действията на всеки един до задържането на подсъдимите...“

Дюлгеров казва на Иванчева и Петрова, че когато чул сумата си, Ваклин е бил „потресен“. В крайна сметка втора инстанция приема, че показанията на строителния предпиремач са „логични, подредени, последователни и вътрешно непротиворечиви, и кореспондират с останалата част от събрания по делото правдив доказателствен материал. Те издържат на проверката на достоверност...“

При това - за искания подкуп, освен показанията на потърпевшия, са налице „множество косвени доказателства. Съгласно теорията и практиката косвените доказателства могат да послужат като основа за изграждане на осъдителна присъда, когато те, преценени в тяхната взаимовръзка, представляват система от факти, свързани помежду си и с главния факт на доказване, и водят до изводи, които са единствено възможни, и изключващи всички останали.“

За да приеме, че са верни изводите за заниженото корупционно искане за първия обект на Ваклин от 250 000 евро на 187 500 хил., специално се посочва ролята на намереното в дамската чанта на Иванчва тефтерче. Приема се, че „187 500 Е:3-20%“ представлява именно намалената сума на първоначално поискания подкуп от 250 000 евро, разделена на три части, минус 20% - комисиона за Петко Дюлгеров.

Ето какъв извод още подчертава съдът относно прословутото тефтерче:

„Освен записванията, касаещи настоящия случай, прави впечатление, че има и други записвания, а именно „40 000 – Анжел, 5000 – Мл1/2, 6000- -II-”, които с оглед на мястото, където са направени, води на извода, че също са очаквани от подс. Иванчева корупционни престации“.

По темата обаче не е разследвано...

Нищо лично - няма връзка с Гешев или прокуратурата

Струва си да се отбележи и следният извод на второинстанционния съд:

„В хода на досъдебното, на първоинстанционното и на въззивното производство по делото също така не бе констатирано наличието на каквато и да било служебна или друга зависимост между свид. Александър Ваклин и Прокуратурата на Р. България, както и КПКОНПИ и МВР, която да сочи на заинтересованост на свид. Ваклин и респ. даване на показания във вреда на подсъдимите лица.“

АСНС се съгласява със становището на първата инстанция, че не може да се направи извод за политически заговор срещу подсъдимата Иванчева или пък, че е налице изначална провокация към подкуп, каквито твърдения излага защитничката на Петко Дюлгеров – Марияна Тодорова. Отхвърля аргументите на адвокат Никоай Хаджигенов - че се касае за нов Народен съд и Лайпцигски процес.

На друго място в мотивите изрично се посочва, че няма никакви данни Александър Ваклин да е предложител на подкупа. Незаконосъобразно е становището на първата инстанция и за налична провокация към подкуп за сумата над 250 000 евро до 500 000 евро.

Изводът на съда е, че относно приемането на подкупа на 17 април 2018 г. по делото са налице множество както преки, така и косвени доказателствата

„Всички тези доказателства са във взаимна връзка и с доказателствата, установяващи осъществяването на първата форма на изпълнителното деяние „поискал“. Приемането на сумата от 70 000 евро е вследствие на поискването на сумата от 250 000 евро, впоследствие намалена на 187 500 евро, която подсъдимите са се договорили да бъде получена от свидетеля Александър Ваклин на три части срещу придвижването на преписката...“, категорични са съдиите.

Интересно е, че за маркиращото вещество по банкнотите АСНС приема, че „за подсъдимата Иванчева няма доказателства до задържането ѝ, да е влязла във физически контакт с белязаните пари, оставени с нейно знание в управлявания от нея автомобил, като механизмът на попадането на веществото е бил напълно възможен и в резултат от контакта ѝ с подсъдимия Дюлгеров“.

Но съдът „изключва вероятността маркиращото вещество да е пренесено върху Иванчева от участващите в претърсването и изземването компетентни лица, както и други лица от състава на КПКОНПИ, МВР и СП, присъствали на мястото“. Същото се приема и за веществото по устата и деколтето на Биляна Петрова.

От три свидетелки – две поемни лица и една от службите, са единодушни, че никой не е запушвал устата на Иванчева. Понеже тя непрекъснато викала, само ѝ правили забележки „да се държи прилично“ и знак да „говори тихо, без да е докосвала устата и носа ѝ“.

Но липсата на маркиращо вещество няма значение. Съдебният състав специално отбелява, че... „изцяло ирелевантно е и обстоятелството, че до извеждането на подсъдимите от автомобила, а и впоследствие, Иванчева фактически не е имала физическо съприкосновение с белязаните банкноти“.

Защо няма значение? Пише по-горе:

„Както е известно, за съставомерността на деянието не се изисква задължителен пряк физически контакт между дееца и предмета на подкупа, като фактическото владение се счита за установено и когато дарът е оставен на посочено от дееца място (или на такова с негово съгласие) или у избрано от дееца лице...“

За разлика от първата инстанция, апелативният съд приема за верни и логични първоначалните показания на Петко Дюлгеров, дадени пред разследващите, от които той после се отказа. Още на пресконференцията за събитието Иван Гешев навремето обяви, че единият от групата е разказал всичко, после - по повод оттеглянето на показанията каза известната реплика, че „и циганите така правят“.

Съставът на АСНС намира че показанията „пресъздават събитията логично, автентично и си кореспондират с останалите доказателства по делото“. А казаното от него после – че ги е дал под натиск от КПКОНПИ и от служебния си адвокат, напротив – съдът смята за „неотговарящи на истината, и ги счита за нова защитна версия, пригодена към версиите на подсъдимите Иванчева и Петрова“.

Съдът отделя специално внимание на обясненията на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

Двете твърдят, че забавянията по преписките се дължат на затрудненията – включително и да се намерят нужните кадри, в общинската администрация. Но твърденията на Иванчева, че „общинската администрация е тромаво животно и трудно се задвижва колелото в тип работен процес“, както и че през първите два месеца на управлението ѝ била подвеждана от служители от районната администрация да подписва документи и за малко да сгреши, съдът пирема, за „нейни лични коментари, насочени към оправдаване на създадената от нея практика за преглед и непрекъснат контрол най-вече върху преписките, свързани със строителство в района“, като и двете съдебни инстанции смятат, че тази практика е била наложена с друга цел, а именно забавяне, респективно осуетяване на застрояването“.

Съдът пише, че наложените практики за „доброволни дарения“ на площадки, зелени площи и пр. - „за принципно благородната кауза за зелен, непрезастроен и облагороден район, е била реализирана с неправомерни политики, следвани от кмета Иванчева по бавене на строителните дейности, чрез задържане на преписките по строителните процедури и принуждаване по този начин на заинтересованите от развитието на същите процедури лица да търсят контакти с нея“.

Интересна е историята около запис на срещата между Петрова и Иванчева с посредника Дюлгеров. Там се чува Петрова да казва „дванайсе по двайсе – двеста и четиресе лева“... След което Иванчева обаче пита „нали си говориме в еврота“ и Дюлгеров потвърждава, че е „в еврота“.

По време на процеса Петрова даде обяснени, че става въпрос, че Иванчева имала да ѝ връща 240 лева за закупени самолетни билети. Съдът установява от банково извлечение, че Петрова направила покупка от сайта Esky за 138,26 евро с равностойност 270,71 лв. (билети на името на Десислава Иванчева и мъж за сумата от 99,98 евро с левова равностойност 195,56 лв. и допълнително платила от 38,28 евро, или 74,88 лв. такса обслужване за двата самолетни билета.)

Петрова обаче твърди, че самата тя имала да дава на приятелката си 30 лв., които не ѝ стигнали, защото на 2 април двете с кметицата ходили на лекар специалист ендокринолог и тя нямала достатъчно пари. Така се получават 240-те.

Съдът обаче заявява, че тези показания смята за неистина, тъй като изобщо не се връзват с цялостния контекст на разговора им с Петко Дюлгеров.

Само „поискала“ или и „приела“

За разлика от първата инстанция, АСНС тълкува по друг начин текста на чл. 301 от НК „Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага..." (именно затова на много места бе писано, че заради казуса „или- или“, практически тримта получават присъди само за поискан подкуп).

Апелативният съд намира, че Иванчева виновно е и поискала, и приела подкупа:

„Д. И. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, като извършител, в съучастие с подс. Б. П. и подс. П. Д., в качеството на помагачи, е поискала дар от 250 000 евро, с левова равностойност 488 957,50 лв., като за периода 11-13.04.2018 г. е намалила размера на така поискания подкуп на 187 500 евро, с левова равностойност 366 718,13 лева и на 17.04.2018 г. е приела дар, който не ѝ се следва, в размер на 70 000 евро, с левова равностойност 136 908,10 лева, за да изпълни задължение по служба, като подкупът е в големи размери и е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение".

По този начин апелативният съд не просто намалява сроковете с някакви години, а кардинално изменя присъдата. Като приема, че подсъдимите не само са поискали, а са и получили въпросната сума* (виж още от мотивите в забележката най-долу - б.а.). При това – чрез изнудване и злоупотреба със служебно положение.

За разлика от Специализирания съд, съставът на Георги Ушев приема, че Иванчева е реализирала на 17.04.2018 г. и деянието „приела дар, който не ѝ се следва“, чрез получаване на първия транш от 70 000 евро.

Съдът дори акцентира, че приетият подкуп е именно 70 000 евро, независимо че Петко Дюлгеров – съгласно уговорката им е отделил своя процент преди, а не примерно в колата, след като им е връчил сумата.

Друг квалифициращ признак са „големите размери“ на подкупа. Поисканият рушвет от 250 000 евро надвишава не само 70 пъти – колкото е посочено по закон, но 958 пъти минималната работна заплата към април месец 2018 г. Съдът отбелязва и още нещо - че реално се надхвърлят дори „особено големите размери”, но решава, че подсъдимите не следва да отговарят за тази квалификация, тъй като отсъства „особено тежък случай”.

Именно изводът, че случилото се не е „особено тежък случай“ изважда Иванчева и двамата ѝ съучастници от чл. 302А от НК, по който бяха първите им присъди и който предижда от 10 до 30 г. затвор.

А „особено тежък случай няма“, тъй като няма „изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца“. Деянието е такова, но за тримата му извършители съдът прима, че не са.

Намаление и „примоция“

Интересен е фактът, че съдът, както казахме, кредитира за напълно достоверно намаляването на първоначално поискания подкуп – от 20 евро на метър (250 000 за първия обект), на 15 евро - 187 500 евро, на който в крайна сметка си „стискат ръцете“ и който Ваклин тръгва да изплаща на вноски. Защо е настъпила тази примоция?

Съдът приема за вярно и логически свързано, че Петко Дюлгеров е дописал в тефтерчето на Иванчева – за да не се затруднява със смятането - въпросното 40 000 х 10 – 400... Които едва ли се отнасят за самолетни билети, а съвпадат с бъдещите РЗП на двата строежа на Ваклин в техния район, вече договорени на „по-приятелската“ цена от 10 евро на кв. метър подкуп.

Въпреки това АСНС не признава подсъдимите за виновни за въпросните бъдещи 400 000 евро, нищо че на практика твърди, че са се договорили. Това е така, тъй като не са събрани категорични доказателства, че действията по служба на Иванчева, които е поела ангажимент да извърши, са били свързани с последващи административни процедури – съобщаване на издадено разрешение за строеж, откриване на строителна линия и определяне на строителна линия и ниво и др.

Поетият от нея корупционен ангажимент се е свеждал само до обявяване на въпросната „вдигната на трупчета“ заповед за първия терен, както и връщане на преписката по компетентност на главния архитект на Столична община.

В известен смисъл от мотивите на съда излиза, че я спасява това, че е некомпетентна...

„За да е налице подкуп, при бъдещо, очаквано служебно поведение (за да извърши или да не извърши действие по служба), е необходимо между страните по престъпното правоотношение да е било постигнато съгласие поне в общи линии за съдържанието на това очаквано от длъжностното лице служебно поведение (действие или бездействие). В случая такова няма, а се касае за някакви алтернативни хипотези, заявени съвсем условно от Иванчева, без наличието дори на представи у нея дали изобщо попадат в служебната ѝ компетентност...

... Като последващо действие по служба, обещано от подс. Иванчева да бъде изпълнено, в обвинителния акт е посочено откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, което е извън компетентността на кмета на район.“

Казано просто - съдът заключава, че освен обявяването на въпросната заповед, която мотаела 10 месеца, Иванчева други обещания не е давала. И пише:

„Предложението на Дюлгеров за включването на тези имоти е останало на етап обмисляне от подсъдимите Иванчева и Петрова и се е отразило единствено върху намаляване на размера на искания подкуп за първите имоти от 250 000 евро на 187 500 евро, но не се е стигнало до вземане на решение да бъде отправено искане за по-висока сума към свидетеля Ваклин.“

Съдът приема и че на нито един етап не може да се говори за повокация към подкуп – нито от страна на Ваклин към Петко Дюлгеров, нито от страна на Дюлгеров към кметицата и зам.-кметицата, нито от държавните служби, замесени в разследването.

Изобщо не обсъжда начина на задържане на Иванчева, тъй като той би могъл да е обект на гражданско дело и такова в ЕСПЧ, а няма отношение към обвинението.

А пък оценките на Ваклин, записани при разговори с Дюлгеров:

„..Ебати-и… кривата нива. Тя според мен ѝ хлопа дъската малко….“; „тъпанарка“, „Ебах ти добитъка, бе човек… добитък нещастен.“

... Съдът приема, че са израз на „силно отрицателната оценка на Ваклин към бездействието на ръководената от подсъдимата администрация и корупционното поведение“.

---

* Бел. ред. Ето и някои от разсъжденията на АСНС в тази насока:

„Въззивният съд намира за неправилен и извода на СНС, че двете форми на изпълнително деяние по чл.301, ал.1 от НК „поиска” и „приеме” неследващ се дар не можели да съществуват кумулативно, довел до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите за приемане на подкуп (сумата от 70 000 евро) в съучастие – И. като извършител, а П. и Д. като помагачи. Използваният от законодателя в разпоредбата на чл.301, ал.1 от НК разграничителен съюз „или” не е отрицание за едновременното им съществуване, както е намерил СНС...

... Когато деецът е реализирал две и повече различни по съдържание форми на изпълнително деяние спрямо един престъпен предмет, той следва да носи наказателна отговорност за всяка от тях. Напълно произволно и в противоречие с еднопосочната съдебна практика СНС се е произнесъл, че „поискал” и „приел” при престъплението подкуп не могат да съществуват кумулативно като правна квалификация...

... Чрез неправилните си изводи, че отговорността на дейците следвало да се ангажира само за сумата от 187 500 евро, че била налице някаква „междинна” провокация (без самостоятелно правно значение) и за отпадане на отговорността за „приемане” на неследващ се дар, СНС в правен аспект е нарушил безспорно установената по делото неразривна фактическа връзка между осъществените от подсъдимите форми на изпълнителното деяние „поискал“ и „приел“, квалифицирайки общата им съгласувана деятелност по начин, несъответстващ на действителното им поведение.“