Православната църква почита днес църковния празник Тодоровден, който се отбелязва винаги в първата събота на Великия или Великденския пост. Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар, припомня БТА.

Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.

Имен ден празнуват днес Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.

Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

Според легендите император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.

На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с когото говори, а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.

Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.

После идва ред на любимото на всички българи конно състезание - кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.