Българският футболен съюз се готви да направи това, за което бизнесменът Петър Величков, кандидат за нов шеф заедно с Димитър Бербатов, предупреди преди броени дни - два конгреса в рамките на осем месеца.

Единият вече е свикан на 25 юни и ще бъде извънреден заради подадената оставка от Борислав Михайлов и петима членове на Изпълкома още през есента на 2021 г. След това централата два пъти насрочваше заседание, но то отпадаше заради противоепидемичните мерки.

Планира се обаче провеждане и на редовно общо събрание на 18 февруари (или около тази дата) 2022 г., тъй като тогава изтича мандатът на настоящото ръководство. Не можело да се мине без това, трябвало да се спази уставът на БФС, изтъкнаха снощи временният шеф Михаил Касабов, Емил Костадинов и Йордан Лечков, които са част от ИК.

Те направиха изявленията след загубата от Швейцария с 1:3 в първата световна квалификация за Мондиал 2022. 

Любопитно е, че за такъв сценарий не стана дума на брифинга след заседанието на ИК на 15 март, на което беше прието предложение на Изпълнителното бюро за конгрес на 25 юни в НДК - ако властите позволят. Може би Касабов и компания тогава са счели, че то се подразбира, пък и журналистите не са питали. Да са питали.

Първи внимание за провеждане на два конгреса за броени месеци обърна Величков, член на ИК и вече заявил се да управлява заедно с Бербатов. Той заяви, че разходите за един възлизат на над 300 хиляди лева. Вчера пред БНТ колегата му във футболната власт Атанас Фурнаджиев посочи по-точна стойност - около 430 000 лв.

"Очаквах да бъда президент за кратък период, да организираме конгрес и да се оттегля. Но поради независещи от нас причини той се отлага два пъти, заяви Касабов, който е на ръководна длъжност в БФС още от времето на "пловдивските брокери" Христо Данов и Христо Александров в средата на 90-те, а през 80-те е ръководил международния отдел. - През юни конгресът е извънреден, уставът не позволява той да е редовен. През 2022-ра е редовен.

Моята задача е да направя така, че конгресът да протече демократично и прозрачно. И ви гарантирам, че ще направя всичко възможно. Който бъде избран от делегатите, да поеме. Само конгресът може да промени устава, това не може да стане административно. Конгресът може да приеме всякакво решение. Ако не ме лъже паметта, г-н Порточанов дълго време съди БФС, че му беше намален мандата. Не виждам да се случи нещо страшно, че ще има редовен конгрес. Не това е проблемът на българския футбол.”

"Уставът ни е такъв. Ако можем да направим конгрес юни месец, трябва да го направим. Трябва да се съобразяваме с устава. Новото ръководство ще довърши мандата до февруари. Смисъл винаги има. На конгрес се казват нещата такива, каквито са и могат да се вземат решения, които да помогнат за развитието на българския футбол. Слушах пресконференцията на Петър Величков, не чух нищо. Чух само, че той самият искал конгресът да е честен. Вече осем години е във Футболния съюз и много добре знае как се правят Конгресите. Аз лично не съм подал оставка, защото мисля, че няма за какво", добави Костадинов.

В същия дух бе и изказването на Йордан Лечков:

"На 25 юни ще се проведе извънреден конгрес, а през 2022-ра редовен. Четете устава, това е реалността. По друг начин няма как да бъде. Йордан Лечков още в самото начало ви каза, че не е подал оставка. Които са подали, те си носят отговорност. Аз стоя пред вас - не се крия. Не мога да коментирам кой трябва да е новият президент. Дайте да видим реални кандидатури. Аз реална кандидатура още не съм видял. Бербатов - Величков? Хора, дайте да коментираме нещо реално."

В устава на БФС, поне този, който е наличен на сайта на централата, никъде не фигурира понятие "Извънредно общо събрание" (конгрес). Там пише, че при оставка на президента или трайна невъзможност да изпълнява задълженията си, те се поемат от негов заместник до провеждането на конгрес. Събрание може да бъде свикано по искане на една трета от клубовете (членове), но случаят сега не е такъв. Когато ИК насрочи конгреса, отхвърли такова искане още на 30 април от страна на Христо Порточанов, който също заяви претенции за мястото на Борислав Михайлов. Имало нередности в документите и с някои от подписалите се ФК.

Нищо не задължаваше БФС да проведе извънреден конгрес, не и уставът му. И ако през есента на 2019-а такъв беше наложителен, предвид това, че до 2022 г. имаше много време, с обстоятелствата довели до две отлагания наистина се губи смисъл от свикване за средата на тази година. Предвид това, че в началото на 2022 г. трябвало да има нов, вече редовен, заради изтичане на мандата.

Въпросните 400 хиляди лева могат да отидат за детско-юношески футбол, например. Винаги много споменаван, но реално все пренебрегван и нереформиран.

Интересен е казусът с оставките в Изпълкома и може би там е ключът. Наскоро стана ясно, че не целият ръководен орган на БФС писмено се е заявил да последва Борислав Михайлов (както официално се твърдеше през октомври 2019 г.), а едва петима от 14 души. Сред тях са Величков и Фурнаджиев, но не Касабов, Лечков и Костадинов, както личи и от изказванията им. Те не виждали смисъл да го правят. Щом и след мача с Швейцария все още не виждат, ОК.

Въпросът е в това, че конгресът може да освободи петима от ИК, а останалите да запазят постовете си, освен ако напуснат на самото общо събрание. Така на 25 юни може да не се случи абсолютно нищо съществено - освен гласуване на оттеглянето на Борислав Михайлов. А след юридическите процедури наследникът му да управлява една есен. С практически стария ИК.

А може би това е целта?