Честата липса на логика, на здрав разум и на взаимна противоречивост в противоепидемичните мерки, закрепени в заповедите на здравния министър, не е новина.

Трябва да се признае обаче, че разпоредбите са много последователни в едно отношение – негласното признание, че най-опасни са българските ученици и то най-вече, когато са на училище.

Няма иначе как да се обясни решението, според което до края на април ще се пусне всичко – дори и нощни клубове, чалготеки, барове и  ще настане такъв живот, но ...учениците от пети клас нагоре остават в странния режим на редуване по няколко седмици на онлайн и присъствено обучение.

Някои от тях след затварянето от края ноември (а в не малко градове и от края на октомври) са били броени дни наживо на училище. Според новите планове на министерството на образованието на шести клас например това ще му се случи едва от 17 май. Простата сметка показва, че учениците от този випуск ще са били дотогава (ако тръгнат) повече от шест месеца в онлайн обучение. В подобна ситуация е и 11-и клас. А другите са малко „по-облагодетелствани“ – някои випуски успяха даже да изкарат няколко седмици наживо в училище.

Ротацията беше въведена през януари, след като преди това образователният министър твърдеше, че училището е безопасна среда, че е доказано, че няма смисъл от редуването на различните класове на присъствено и онлайн обучение, както и че няма полза от другите форми на епидемиологично ограничаване, опитвани в някои страни – примерно намаляване на броя на учениците в класовете като част от тях учат от разстояние, повече дистанция между чиновете и т. н. Сега обаче тези му аргументи отсъстват.

Убедителни доводи в защита на противоепидемичната полза от този тип ротация няма. Така или иначе учениците от първи до четвърти клас учат, както и част от другите класове. Дори и при прилагането на това ограничено присъствие на горните класове в училище пак бързо се стигна до рязко покачване на заразените и до необходимост от пълно затваряне на учебните заведения. Поради определени специфики училищата са благотворна среда за разпространението на зараза.

Затова много по-оправдано щеше да е при бум на случаите да има бързо и пълно, но за кратко – 2-3-4 седмици, затваряне на училищата, докато се нормализира ситуацията (после пак, ако се наложи, но без проточване, каквото наблюдавахме през ноември), но да я няма тази дълга агония в имитация на учебен процес от дистанция.

Въпреки съмнителната стойност на тези ротационни схеми като противоепидемично средство и откровената им и дългосрочна вредност за образование, възпитание, психическо, физическо здраве и т.н. на учениците обаче здравните власти си ги харесват, а образователните не изглежда да възразяват.

Последната заповед на здравния министър от четвъртък обаче постигна нови висоти на абсурдните решения – учениците от 5-и до 12-и клас и преподавателите им продължават да се гърчат в някакви странни ограничения, но всичко друго ще е свободно…

Кой каза, че властта не мисли за учениците и за психическото им здраве? На училище може и да не стъпят, но им се дава възможност за повече от активни социални контакти – молове, барове, чалготеки…все зони напълно "прочистени" от вируса.

Иначе все още министърът на образованието Красимир Вълчев, който  беше водач на две листи на ГЕРБ на току-що отминалите избори, в четвъртък демонстрира нещо като възмущение, крайно нетипично за обичайната му неекспресивност. Поводът питане дали ще отпаднат изпитите след 4-ти и 10-и.

„Първо ще отпаднат вътрешните, после външните оценявания, после отсъствията, после и цялото образование“, беше репликата му като добави, че става дума за образователен популизъм.

Стана ясно, че изпитите тревожат министъра, но не и условията, които създава за обучение системата, ръководена от него.

А все още здравният министър Костадин Ангелов и вече избран за депутат след като беше водач на листи на ГЕРБ във Варна и Велико Търново обича да повтаря: Здравеопазването ни е приоритет... Образованието ни е приоритет…

(Само в скоби при тази непрестанно подчертавана приоритетност на здравеопазването България и сега продължава да държи втори място по най-висока смъртност от коронавируса на 100 хил. души. И това е само един многото показатели, в които статистиката е мрачна за страната.)

Чак е страшно да си помисли човек, какво ли би било, ако тези сфери не бяха "приоритет".

Схемата с  ротационното обучение изглежда много хитро замислена – хем твърдиш, че учениците си ходят на училище и всичко е точно, хем, че не ходят и така вземаш мерки срещу пандемията и всичко пак е много точно.

Но става малко като в анекдота за Бърнард Шоу, който не е бил известен точно с привлекателния си външен вид, и прочута балерина, която не блестяла с ума си. Тя му предложила да се оженят, за да имат деца красиви като нея и умни като него. Той обаче контрирал – "А ако стане обратното – деца умни като вас и красиви като мен".

Ако следвах стилистиката на ГЕРБ, бих казала, че върви образователен геноцид. Но за ГЕРБ геноцид е кресливи личности с много лош вкус за публични изяви пред дома на премиера в Банкя. В речника геноцид има съвсем друго значение, така че да не опошляваме нещата. А подходът към образованието по време на епидемия е тъпотия с дългосрочни последици.

И не, тая констатация не е, защото не искам да си гледам и дообучавам вкъщи ученик/чка, да пиша в захлас домашни по физика и химия например и да вниквам в претенциозния стил на авторите на учебници, които притежават рядкото умение дори и най-ясните неща да обясняват мъгливо и високопарно. Вкъщи ученичката е второкласничка, тя е сред късметлиите, не е била присъствено само около месец съвкупно – две седмици през декември и две през март.

Тъй че няма нищо лично, просто малко здрав разум.