Конфликтът между евреи и палестинци не се корени векове назад в историята, а е започнал след Първата световна война. Това каза пред БНР професорът по история Джеймс Рентън - директор на Международния център за изследване на расизма към университета Edge Hill, графство Ланкашър. 

"За израелско-палестинския конфликт много хора погрешно смятат, че се корени векове назад в историята. Но всъщност между двете общности в Светите земи не е имало значими сблъсъци преди края на Първата световна война. Основната причина за израелско-палестинския конфликт е хаосът след сгромолясването на Османската империя. Тя властва в Близкия изток четири века и когато настъпва краят ѝ през 1918 година, британската и френската империи са искали да вземат тези територии. Трябвало е да го направят в съответствие с тенденциите в геополитиката тогава - с идеята за национално самоопределение. Така се е появила обърканата картина, че с поемането на контрола върху Палестина британците е трябвало да са поборници за еврейския, но и за арабския национализъм. И от този момент насетне двете общности водят битка за контрол върху тези земи", разказа Рентън.

Историята на конфликта между израелци и палестинци неминуемо се свързва с името на Великобритания, тъй като британците на практика са били гарант за създаването на две държави в древните библейски земи между река Йордан и Средиземно море. 

"Една от най-важните части от световната система на Британската империя през Първата световна война е бил Египет - заради Суецкия канал с изключителното му значение за световните търговски пътища и за прекия достъп до Индия. Палестина е като входна точка към Египет и затова във възникналия властови вакуум там британците са били решени да поемат контрола. Те пристигат с цялата си военна мощ в края на Първата световна война и окупират Палестина. Но в тогавашния нов световен ред империите не са могли вече просто да нахлуват в земите на други народи и да си ги присвояват. Това е можело да става само от името на международната общност. Обществото на народите, след основаването си през 1919 година, решава, че народите в Близкия изток не са били готови за независимост и че е трябвало да бъдат направлявани от британската и френската империи до узряването си за това. Така британците получават временно Палестина, с мандат от Обществото на народите", каза още Рентън.

И допълни:

"В този мандат са били посочени няколко неща, но в основата му е било задължението на британците да осигурят създаването на "национален дом за еврейския народ". По онова време този термин не е имал точна дефиниция, но до края на управлението си - за 3 десетилетия до 1948 година - британците създават политическа система, която да е в основата на такъв "национален дом". Така става възможна огромната вълна от еврейски имигранти по време на фашизма в Европа. Ционистите успяват да купят значителни площи земя. Но и най-важното - нещо, което ционистите никога не биха могли да направят при управлението на Османската империя - те създават необходимите институции, които в крайна сметка ги правят независима нация. Това не е влизало в плановете на британците, но наложената система е позволила на ционистите да го направят. И това е включвало всичко - самоуправление, демократични институции, система на здравеопазване, образователна система, военна самоотбрана, която към 30-те години става и повече от самоотбрана".

Рентън изтъква, че палестинският народ не е признат нито от британците, нито от Обществото на народите като обособена нация.

"И макар палестинците да са били близо 90 процента от населението на Светите земи по време на Първата световна война, в Мандата за Палестина те са били споменати просто като "нееврейска общност". Затова мандатът не им е отреждал политически права. Имали са само граждански и религиозни такива. Така се е стигнало да взрив на напрежението през втората половина на 30-те години на ХХ век с арабското въстание. Британците са използвали военна сила срещу палестинското националистическо движение. 20-хилядна армия е хвърлена да разрушава домовете на замесени в съпротивата, да ги тъпче в лагери като добитък. Имало е екзекуции и масово избиване на невинни цивилни. В края на това въстание през 1939 година палестинското национално движение не само продължава да не бъде признато, но и военният му капацитет е елиминиран. Когато британците напускат през 1948 година, в Палестина вече има много добре изградени ционистки институции и огромен ръст на еврейското население. Остават и много евреи, които са служили в британската армия през Втората световна война и са много добре обучени да водят бойни действия. И освен това, заради Холокоста, ционистите се радват на съпричастност от цял свят за тежката си участ", разказа Рентън.

Историкът подчерта, че не може да се каже, че Великобритания е предала Палестина на Израел. 

"Към навечерието на Втората световна война Британската империя вече възприема ционизма като опасен за нея. Причините за това са били няколко. Но основната е била, че с наближаването на войната за империята е било по-важно да съхрани съюзничеството си с различните държави в арабския Близък изток, отколкото да угажда на ционистите. Така през 1939 година Британската империя изоставя ционизма и започва да води изцяло нова политика, като през 1945-а вече е твърдо против създаването на еврейска държава. Това води до яростна съпротива срещу британците от въоръжени еврейски групировки в Палестина. На практика, еврейската държава се появява през 1948 година против волята на Британската империя. Тя се е страхувала да не бъде обвинена от арабските държави за създаването на Израел. А това би било особено опасно предвид започналата година преди това Студена война", обясни Рентън.

Според него от британската политическа история в Палестина има няколко поуки: 

"Една от тях е, че в израелско-палестинската ситуация трябва да се подхожда на принципа "добро за всички хора в тези земи". И да не се правят сметки по отношение на целия регион или на други елементи на глобалната политика. Усилията трябва да са насочени към специфичните нужди на народите на Израел и Палестина.

Вторият урок е, че трябва да разберем голямото влияние на Британската империя в историята на конфликта. Без британците еврейската държава нямаше да бъде създадена и съдбата на палестинците можеше да е много по-различна. Още от самото начало Великите сили са изиграли огромна роля за този конфликт.

Сега е същото. Чиста фантазия са твърденията от Белия дом, от "Даунинг стрийт" и от други центрове на властта, че решение трябва да намерят самите палестинци и израелци. Това е напълно погрешно. Конфликтът може да бъде решен само ако големите световни сили предприемат конкретни стъпки за това. През 1948-а имаше възможност за постигане на мир, защото ООН беше обявила година по-рано, че трябва да има две отделни държави в Светите земи - палестинска и еврейска. Британската империя избра да не приложи този план - от регионални геополитически съображения".