Виталий Алексеевич Коротич е роден през 1936 г. в Киев. Завършил е медицина, но става писател, поет и журналист. През подетата от Михаил Горбачов перестройка той бе главен редактор на нейния рупор - списание „Огоньок“. След края на СССР е преподавал в Бостънския университет и е бил стипендиант на фонда "Хувър" в Станфордския университет в Калифорния. Днес пише предимно в украински издания.
Коротич е добре познат и в България, където често е гостувал. В разгара на перестройката през 80-те г. поетът Георги Константинов му посвети стихотворението си „Квартално събрание“, за което бе уволнен от работа и изключен от БКП.

- Виталий Алексеевич, добро или лошо според Вас за Украйна е това което се случва сега? 

- Знаете, че ситуацията там се променя не с дни и с часове, а буквално всяка минута. Президентът Виктор Янукович падна. На власт дойдоха хората от Майдана. Юлия Тимошенко бе пусната от затвора и по навик започна веднага с публичните си изяви, като претендира да бъде народен водач. Но за твърде много хора тя е вчерашен, изтъркан идол. Народът обаче търси нови водачи. Във всеки случай, всичко тепърва започва. Мъчително се ражда една нова страна.

- Възможно ли бе според Вас да се избегне кръвопролитието в Киев?

- Теоретично бе възможно. Всичко започна на 30 ноември м.г. със съвсем мирни протести срещу отказа на украинското ръководство да подпише догодор за асоцииране с ЕС, който всички очакваха. Но мирният протест се натъкна на гумените палки и гумените куршуми на спецчастите. След това протестът много бързо се превърна в общополитически. И много скоро към него се присъединиха въоръжени хора. Струва ми се, че така става при повечето революции. Първо излизат възторжени интелигенти с панделки, после им смачкват физиономията. След това по-широки кръгове си спомнят за своите обиди - и хайде, почва се...

- Кой според Вас носи главната отговорност за масовата гибел на хора – както протестиращи, така и пазители на реда?

- Когато хората имат в ръцете си оръжие, е трудно да се каже кой е стрелял пръв. В много градове, особено в Западна Украйна, бяха завзети участъци на милицията, разоръжени бяха военни части, на места милицията сама тръгна да се слива с протестиращите. Много обиди се натрупаха. Създаден бе цял слой от хора с дебели гуши с огромни привилегии, които сами си ги установиха, създадоха си цяла инфраструктура за охолен живот. Член на украинския парламент получава редица най-различни бонуси, дори пенсия в размер на 20 000 гривни месечно (близо 1640 евро - бел. авт.). А лекарите вземат по 2000-3000 гривни (164-245 евро - бел. авт.) за тежкия си труд. Средната месечна заплата в Украйна е 300 евро. Протестът придоби социален характер.

- Смятате ли, че Украйна трябва да влезе в ЕС? Ако не, каква е алтернативата на това членство? 

- Украйна вече не вижда себе си извън ЕС. Новото ръководство е готово да подпише договор за асоцииране. Но не всичко е толкова просто. До вчера у нас постоянно публикуваха данни как след влизането си в ЕС Украйна ще изгуби повечето си предприятия, които няма да издържат на конкуренцията с по-модерните и по-евтини стоки от Европа. Модернизацията изисква време и огромни разходи, за които няма пари. Кредитите са недостатъчни, а кредиторите са много малко. Въпреки това ръководителите на нова Украйна са готови за всякакви трудности, но само по пътя към Европа.
В средата на декември м.г. попитах Виктор Янукович, който бе все още президент, защо отложи подписването на договор за асоцииране. Той ми отговори, че при него дошли делегации от профсъюзите, които твърдели, че промишлеността ще се срине. Трябвало първо да се модернизираме, а не да се тикаме в ЕС, за да станем негова колония и пазар за стоките му, а уважавани членове на европейската общност. Алтернатива на членството в ЕС няма, но мнозина говорят за съдбата на България и Румъния, които уж станали второразредни европейци, и много се страхуват от това. Попитах Янукович може ли да каже, че европейските лидери го третират като равен и не дочаках утвърдителен отговор. Той смята, че стратегически сме длъжни да бъдем в ЕС, но сега това е неизгодно за Украйна. Но всъщност Янукович е вече минало. Той безвъзвратно изгуби авторитета си и логично падна от власт. Сам си е виновен. Да се позоваваш сега на Янукович е все едно в Германия да се позоваваш на Хитлер.

- Нима наистина плашат Украйна с България?

- Не в буквалния смисъл, но много се говори как в ЕС възникнаха проблеми и специфични изисквания само за гражданите на няколко държави, сред които и България. (Такива искания имаше от някои крайно десни политици като холандеца Геерт Вилдерс - бел. авт.). Много хора възприеха това като че ли има страни членки на ЕС от различни сортове. Освен това у нас писаха за загубата на българската национална идентичност, за свързаната с влизането в ЕС безработица и тем подобни неща, включително че не всички решения могат да бъдат вземани самостоятелно от страните от ЕС.

- Истина ли е, че Русия на всяка цена ще се опита да не допусне евроинтеграция на Украйна? Ако е така, защо?

- Разбира се, Русия не иска Украйна да стане член на НАТО и чужди ракети да се появят до руската граница. Днес мнозина пишат това. Русия се страхува също, че Украйна, която няма ясно очертана граница с нея и движението между двете страни е свободно, ще стане транзитен пункт за евтини европейски стоки, които ще сринат руската промишленост. Освен това, Украйна е важен доставчик на много неща - от части за ракети и двигатели за руските хеликоптери, до хранителни стоки.

- Кой от опозицията излезе извън рамките на закона и от кого хората трябва да се пазят?

- Щом са стреляли и убивали милиционери, значи са виновни. Но кой е започнал да стреля пръв се спори и едва ли някога ще се изясни. Сред опозицията има групи от крайни националисти, включително такива, които настояват от Украйна да бъдат изгонени всички неукраинци. Но сред управляващите и привържениците им има потомци на тези, които при съветската власт арестуваха и убиваха. И двете страни са готови да отмъщават.

- Справедливи ли са упреците по адрес на партията „Свобода“, че нейни активисти са привърженици на украинските нацисти, сътрудничили на немците по време на окупацията на Украйна?

- Независимо дали са нацисти или не, те слагат комунистите и хитлеристите в една редица. Същевременно настояват да не бъдат съдени онези националисти, които са сътрудничели с окупаторите по време на войната, или искат те да бъдат приравнени с тези, които са сътрудничели с комунистите. Те искат да се приравнят членовете на нелегалните националистически организации с ветераните антифашисти и с тези, които са служили в съветската армия. Този въпрос още не е решен, той се обсъжда от много време насам. На киевските барикади издигат знамето на Степан Бандера - ръководителя на националистите, които и до днес не са приравнени към ветераните от войната.

- Случайно ли е, че лидерът на "Свобода" Олег Тягнибок отсъства и от конференцията за сигурност в Мюнхен, и от срещата с Ангела Меркел в Берлин, докато и на двете събития присъстваха другите опозиционни лидери - Виталий Кличко и Арсений Яценюк?

- Смятам, че това не бе случайно. Той е краен националист, неведнъж е издигал антируски и антисемитски лозунги, призовава за въоръжена борба срещу властта. Родителите му са били осъдени и депортирани при съветската власт. 

- Какво точно е станало с родителите на Тягнибок?

- И до войната, и след нея е имало сталински чистки. Антисъветската партизанска война в Карпатите се водеше чак до 1956 г. Пристигаха камиони, товареха на тях цели села, даваха един час на хората да се приготвят само с по един куфар на семейство и ги изпращаха във вътрешността на Русия или в Централна Азия. Така са били депортирани и близките на Тягнибок. Те може и да не са били в отрядите на бандеровците. Може просто да са живели в село, където са подкрепяли партизаните. Че там много дълго време имаше съветска власт само през деня. През нощта всичките й представители се укриваха и тогава командваха бандеровците. Такива села са били депортирани в пълен състав, често без съд и следствие.

- Намират се хора, които оправдават симпатиите към нацистите със сталинските чистки. Какво е Вашето мнение по въпроса?

- Нацистите могат да бъдат подкрепяни само от хора, желаещи връщане на нацисткия начин на живот - терор, диктатура и убийство на хора само за това, че принадлежат към „неудобни“ нации. Но, за съжаление, всички уроци бързо биват забравяни, ако не напомняме постоянно за тях. При скорошния ми разговор с Янукович го попитах дали е съгласен, че случилото се в Украйна е пропагандистко поражение на властта. И той се съгласи. Хитлеристкият национален апартейд и сталинският социален апартейд бяха страшни. Но хитлеристкият бе страшен и като процес, свързан с чужда окупация, с нахлуване на чужда армия. Сталинският апартейд, терорът, бе наш позор. Ние го допуснахме, трябва да се покаем за това и да накажем виновниците. Хитлеристкият апартейд бе геноцид, привнесен отвън, и могат да го оправдават само такива, които ненавиждат своите история и народ.

- Смятате ли, че лидерите на сегашната опозиция са в състояние да управляват Украйна?

- Струва ми се, че не са. Върви мешане на едни и същи хора. Трябва да бъдат издигани нови хора, да има по-голямо доверие в поколението, израснало вече в независима Украйна. Тях не ги допускат във властта, а разчитат на едни и същи хора, често оцапвани в корупционни скандали като Юлия Тимошенко. Това няма да доведе до нищо, освен до ново разчистване на сметки и нови скандали за корупция. В Украйна така и не бе създаден нов, постсъветски елит. Всички танцуват около вертикала на властта, а хоризонтал, т.е. национален елит, няма.

- И управниците, и опозицията мразят бившия президент Виктор Юшченко, който бе въплъщение на Оранжевата революция. Не смятате ли, че той падна жертва на собствената си демокрация?

- Юшченко се оказа не демократ, а демагог. По негово време Украйна спря развитието си, а корупцията се разрастна. Новите ръководители на Украйна искат да ограничат привилегиите на чиновниците, да извършат лустрация. С други думи, да направят това, което не бе сторено преди две десетилетия. Днешните процеси в Украйна променят непрекъснато ситуацията в сравнение с времето на Юшченко и хората днес се отличават със стремежа си не да дрънкат, а да действат.