Поведената преди два месеца от САЩ офанзива за тотална революция на световната данъчна система бе подкрепена вчера от 130 страни от целия свят, включително и от България. Информацията дойде от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която разпространи и списък на държавите, които застават зад реформата. 

Промяната се корени в две изменения, чиято цел обаче е да започне преходът към елиминирането местата, които днес наричаме "данъчен рай". Как? Като се въведе световен минимален корпоративен данък от 15% и като се приеме правило, което ще гарантира, че компаниите ще плащат данъци и там, където реално изкарват доходи, а не само там, където са регистрирани. 

Важно е да се знае, че засега идеята трябва да обхване само т.нар. мултинационални компании или такива, които реализират оборот от и над 750 млн. долара на година в една държава. Според ОИСР това означава, че под радара остават всички, които правят по-малко от 24 млрд. долара (20 млрд. евро) на глобално ниво. 

Идеята е стара, но бе отново поставена на дневен ред от новата администрация във Вашингтон, която опитва да намери начин да финансира собствените си огромни разходи покрай пандемията. Очаквано към нея се присъединиха и страните от Г-7 преди месец, тъй като всички те имат сходни проблеми с опитите си да накарат огромните корпорации да плащат "справедливия си дял". Джанет Йелън - финансов министър на САЩ, дори заяви, че светът преди решението е потеглил в луда надпревара "към данъчното дъно" и това трябвало да спре. 

Все пак искането на САЩ за 25-процентна минимална ставка не бе прието. Вашингтон се съгласи на 15-те процента, но пък остави вратичка, която казва, че по-нататък числото може да бъде ревизирано нагоре. 

Така ОИСР и Г-7 се надяват да сложат край на състезанието между отделните държави, които се конкурираха в предлагането на по-ниска ставка, така че да привлекат на своя територия някоя от големите технологични компании. А че революцията е насочена към тях е напълно ясно, защото от споразумението са изключени секторите на финансите (банките), добивният и шипинг бизнесът. 

Очаквано против реформата се обявиха от Ирландия, която има един от най-ниските корпоративни данъци в ЕС (12,5%) и която е дом за Европа на почти всички големите транснационални компании. Тези 12,5% обаче могат да бъдат стопени до едва няколко процента през различни процедурни и счетоводни хватки. Освен Дъблин, против са и от Унгария и Естония. 

Случаят с България също е интересен, защото въпреки съгласието на служебното правителство, реформата, когато бъде напълно приета, трябва да бъде ратифицирана от действащо Народно събрание. У нас действа режим на плосък данък от 10%, но на първо четене новите правила няма да засегнат никого у нас, защото просто компании с нужните обороти няма. 

Големият проблем за всички критици е фактът, че тази стъпка изглежда като една от първите към унифицирането на данъчните системи във възходяща тенденция. Тоест - рано или късно ще се стигне до искането за универсален висок корпоративен данък, който да засяга всички компании. Тогава страни като нашата ще се наложи да се лишат от едно от най-важните си конкурентни предимства, каквото е ниската ставка на корпоративния данък.