Докато в Народното събрание тече изслушване на служебните министри на вътрешните работи и на правосъдието Бойко Рашков и Янаки Стоилов на тема действията на главния прокурор Иван Гешев и поисканото му предсрочно освобождаване, от самата прокуратура решиха да опровергават Рашков.

Темата - наличието или не на списък от 38 души - политици и магистрати, с укрити сметки в чужбина.

Неотдавна за такъв списък заговори служебният министър в интервю за БНР. „Прокуратурата бездейства по този въпрос, тъй като тя разполага с тази информация. Казвам го съвсем отговорно… Имам доказателства. И аз си мисля, че прокуратурата е бавила изясняването на този въпрос с имуществата - финансови и недвижими  на български граждани в чужбина, между които магистрати, политици, кметове, представители на изпълнителната власт - за да не си създава неприятности може би, от една страна със силните на деня“, каза на 20 юни Рашков. И заяви, че повече информация ще даде след изборите, които към онази дата предстояха.

Днес Рашков отново спомена въпросния списък.

Според информацията става дума за двама народни представители, двама зам.-министри, двама председатели на общински съвети, един кмет, четирима зам.-кметове и за 27 магистрати - 17 съдии, петима прокурори и петима следователи, които не са обявили авоари или имоти зад граница. Проверката по темата е започнала през 2019 г. , когато главен прокурор е Сотир Цацаров - сега председател на КПКОНПИ (като не довърши прокурорския си мандат, за да оглави този орган, а на мястото му застана Гешев - б.р.).

От държавното обвинение днес твърдят, че такива данни - за укрити сметки и имоти от високопоставени хора - няма. Разказват, че през 2019 г. - тоест по времето на Цацаров - прокуратурата възложила на Национална агенция за приходите (НАП) данъчни проверки за периода от 2016 г. до 2019 г. на споменати в справка на ДАНС лица. Те са били близо 80 на брой.

Целта била да бъдат установени конкретните банкови сметки в чужбина, размерът и произходът на финансовите средства, постъпили по тях, както и притежавани недвижими имоти в чужбина и произходът на средствата за придобиването им. В крайна смета кръгът се свива до 38 души, за които се откриват съмнения. В резултат - прокурор възлага на НАП проверка. Месец по-късно такава е възложена и на антикорупционната комисия, която Цацаров впоследствие оглавява. 

Резултати дошли през юни и юли 2021 г. И те са, че "липсват нарушения на данъчното и осигурителното законодателство от страна на проверяваните лица". И още - "...към момента по отношение на едно от лицата все още не са приключили процесуалните действия по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от органите на НАП за събиране на доказателства".

От прокуратурата - в края на съобщението си, изрично предупреждават, че данните от справките на ДАНС, по които са правени проверките на НАП, КПКОНПИ и държавното обвинение - са класифицирана информация и нейното разгласяване е престъпление. Данъчната информация пък по закон е само за служебно ползване - затова и от държавното обвинение повече данни не дават. 

Ето и цялата версия на прокуратурата: 

С писмо от 13.05.2019 г. главният прокурор на Република България г-н Сотир Цацаров е изискал от ДАНС цялата налична информация  (вкл. и по линия на финансовото разузнаване) за лица, заемащи висши публични длъжности, недекларирали по съответния ред притежавани лично от тях или чрез свързани или подставени лица банкови сметки в чужбина; недвижими имоти или друго имущество на значителна стойност; участие в търговски дружества в чужбина, включително в офшорни компании и извършени разходи и инвестиции в чужбина.

В отговор на писмото са постъпили справки от 19.07.2019 г. и от 15.08.2019 г. от Държавна агенция „Национална сигурност“, съдържащи класифицирана  оперативна информация, голяма част от която е описана от ДАНС като „непотвърдена“. В същата не фигурират лица, заемащи висши публични длъжности, недекларирали по съответния ред участие в търговски дружества в чужбина, включително в офшорни компании и извършени разходи и инвестиции в чужбина.

Посочените в справките данни не са били достатъчни, за да бъде направен извод за наличие на основателно предположение за извършено престъпление от общ характер, което е наложило извършването на лична проверка от прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП). В хода на проверката и от съдържащата се в справките информация от НАП е установено, че по отношение на 11 лица – представители на органи на законодателната и изпълнителната  власт (2-ма  народни представители, 2-ма зам. министри, 2-ма председатели на общински съвети, 1 кмет,  4-ма зам.кмета) и за 27 магистрати (17 съдии, 5-ма прокурори и 5-ма следователи) съществува съмнение за недеклариране по съответния ред на притежавани от тях банкови сметки и/или недвижими имоти в чужбина.

По отношение така установените 38 лица с постановления на прокурор от ВКП от 19.09.2019 г.  са възложени данъчни проверки на НАП за периода от 2016 г. до 2019 г. С цел да бъдат установени конкретните банкови сметки в чужбина, размера и произхода на финансовите средства, постъпили по тях, както и притежавани недвижими имоти в чужбина и произхода на средствата за придобиването им с постановление на прокурор от ВКП от 22.10.2019 г. са възложени проверки и на КПКОНПИ.

За изясняване на цитираните факти и обстоятелства от страна на КПКОНПИ са извършени редица действия, като на ВКП е предоставена информация относно притежаваното от лицата движимо и недвижимо имущество и налични банкови сметки.        

Материалите от извършените проверки на НАП са постъпвали във ВКП, като последно изпратената информация е с дата едва от 25.06.2021 г. и е получена в прокуратурата на 05.07.2021 г. Към момента по отношение на едно от лицата все още не са приключили процесуалните действия по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от органите на НАП за събиране на доказателства.

Възложените данъчни проверки са приключени с протоколи. По реда на ДОПК е разкрита данъчна и осигурителна информация. Органите по приходите не са установили несъответствия и предпоставки за предприемане на последващи контролни действия, като е изяснен и законният произход на средствата. В резултат на предприетите процесуални действия и събраните доказателства в хода на възложените данъчни проверки органите по приходите са констатирали, че липсват нарушения на данъчното и осигурителното законодателство от страна на проверяваните лица.

По отношение на останалите посочени в справките на ДАНС лица е констатирано, че част от тях са декларирали притежавано недвижимо имущество и банкови сметки в чужбина, а за други задължението за деклариране е възникнало в по-късен момент. Две от лицата са били обект на данъчни ревизии по вече образувани преписки и досъдебни производства. За голяма част от тези лица също е посочено от ДАНС, че оперативната информация е непотвърдена и/или непроверена.

Информацията, съдържаща се в справките на ДАНС, е  класифицирана с ниво на класификация „Поверително“ по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и разгласяването ѝ би било престъпление по чл. 357 от НК.  Материалите от възложените на НАП проверки, съдържат данъчна и осигурителна информация, която е предоставена по реда на ДОПК само и единствено за служебни цели. Това изключва разпространението на информацията от възложените проверки от страна на ПРБ, тъй като това би било извършване на нарушение на българското законодателство и/или престъпление.

Събраните материали от извършените проверки са изпратени от ВКП на компетентната първоинстанционна прокуратура, по компетентност.