Възстановяването на пазара на труда от тежката криза, връхлетяла българската икономика през 2020 г. продължава, като данните дават повод за умерен оптимизъм. Въпреки това пълното възвръщане на предкризисните показатели все още не е постигнато, особено от гледна точка на заетостта.

Основният индикатор за моментното състояние на пазара на труда е броят на регистрираните безработни в бюрата по труда, като той позволява сравнение на ежедневната динамика на безработицата в рамките на последните три години. Траекторията на индикатора за 2021 г. определено е повод за оптимизъм – за разлика от 2020 г., когато заради ограничителните мерки през пролетните месеци броят на безработните нарасна с над 100 хиляди души, в началото на 2021 г. въпреки ограниченията безработицата следва обичайната сезонна тенденция за снижаване през летните месеци.

В средата на юли броят на безработните достига 169 хиляди души – при172 хиляди души през рекордната за пазара на труда 2019 г. Част от обяснението за много малкия брой безработни според данните от бюрата по труда несъмнено е и изтичането на правото на обезщетения за безработица на мнозина още през 2020 г. Това обаче не гаранция, че те са намерили нова работа – също толкова възможно е и да са преминали в групата на икономически неактивните, или да са намерили работа без посредничеството на бюрата по труда; някои може да са потърсили препитание зад граница, но данни за това още няма.

За това можем да съдим частично по свиването в броя на заетите, като според данните от Наблюдението на работната сила на НСИ през първото тримесечие броят на заетите на 15 и повече години е бил 3,03 милиона души, на фона на 3,15 милиона души през първото тримесечие на 2019 г. Тази разлика води до свиване на коефициента на заетост за тази възрастова група с 1,5 пункта. Възможно е отварянето на хотелите  заведенията в курортите и повишеното търсене на работна ръка в земеделието да е стопило разликата през второто тримесечие, но достигането на равнищата на заетост от 2019 г. още през настоящата година изглежда слабо вероятно.

Динамиката на безработицата на областно ниво също показва подобрението в условията на местните пазари на труда. Между юни 2020 и юни 2021 г. във всички области се наблюдава свиване на коефициента на безработица от порядъка на 2 до 4 процентни пункта, като спадът е най-видим в онези, където ударът на пазара на труда през кризисната година беше най-тежък. Въпреки това разликите в равнището на безработица между отделните области остава голяма, като във водещите икономически центрове то се свива до 2-3% от трудоспособното население, но в повечето области остава в порядъка на 8-10%.

Повод за оптимизъм дава и значителното повишаване на броя на свободните работни места в бюрата по труда, като към края на юни те са над 30,7 хиляди, в сравнение с 22,4 хиляди към края на юни 2020 г. Броят им се повишава във всички области с изключение на Враца, където се наблюдава лек спад, като трябва да се има предвид и все по-голямата роля на другите (най-вече онлайн) канали за наемането на нови работници. Нарастващото им използване е  особено силно изразено във високотехнологичния сектор, който беше и сред основните източници на нова заетост в хода на кризата.

Общият преглед на състоянието на пазара на труда към средата на 2021 г. показва относително бързо възстановяване. Ниската степен на ваксинация обаче заплашва с въвеждането на нови ограничителни мерки през есента, а досегашният опит сочи, че именно те са основният източник на нова безработица.

Институт за пазарна икономика