Българският институт за правни инициативи (БИПИ) разкритикува сериозно днес приетите през миналата седмица на заседание на бюджетната комисията в парламента Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка. Писмото на БИПИ, адресирано до всички народни представители, е пълно с притеснителни изводи и аргументирани съмнения, а финалът му предлага само едно - ревизиране на правила. 

Както Клуб Z вече писа, депутатите в бюджетна комисия обсъдиха набързо правилата за избор на нов гуверньор на централната банка и взеха скандалното решение да намалят срока за възможно подаване на заявленията за кандидатстване на едва три дни. Припомняме и че мандатът на Димитър Радев изтече в средата на юли. Това обаче не е проблем, имайки предвид, че редица регулатори в страната работят с изтекли мандати на своите председатели. 

"От Български институт за правни инициативи наблюдаваме процедурите за избор на ръководните позиции в държавата от 42 Народно събрание и в тази връзка изразяваме дълбокото си разочарование, че 46-ият състав на Народното събрание отбелязва значително отстъпление от демократичните стандарти за избор на еднолични или колективни органи. Настоящият проект на Процедурни правила за номиниране, изслушване и избор на управител на БНБ е скок назад в постигнатото от парламента досега и в никакъв случай не е стъпка в посока възстановяване на парламентаризма, а напротив. Многократно сме предлагали на Народното събрание да завиши стандартите при избор на съставите на контролните, надзорните и контролните органи, но очевидно за българският парламент приоритет е бързината за сметката на качеството що се отнася до кадровата му политика", пишат днес от БИПИ. 

От Института са категорични, че така приетите правила от Комисията не отговарят на "принципите за публичност; прозрачност; обективност; равнопоставеност; предвидимост на процедурите и отчетност на назначаващия орган."

Експертите на БИПИ дори стигат по-далеч, предполагайки, че бързането се прави в изгода на една конкретна кандидатура. 

"На първо място, не става ясно защо парламентът реши да стартира скорострелно процедура за избор на управител на БНБ, чийто мандат е изтекъл, но такива процедури не са започнали за попълване състава на други органи, като напр. главен инспектор и инспектори в ИВСС, КЕВР, КЗЛД и др. Това оставя съмнения в обществото, че процедурата се съставя intuitu personae и на база конкретна личност се приоритизират процедурите за определени регулатори. При засилената политическа динамика и противопоставяне в парламента, и заявеното от председателя на ПП „ИТН“, че партията остава опозиция, започването на процедурата за избор на управител на БНБ изглежда още по-нелогична", пише в писмото.

И макар тук да не е назовано конкретно име, то отдавна се смята, че един от най-сериозните кандидати за поста гуверньор на БНБ е именно председателят на бюджетна комисия и депутат от ИТН Любомир Каримански. Именно той бе и инициаторът на включването на точката за разглеждане в Комисията през миналата седмица. От ИТН пък опитаха да започнат смяната на ръководството още в предишния 45-и парламент. 

Съмнителните моменти в последното решение на комисията обаче не свършват тук. 

"На второ място, предвидените времеви реквизити в процедурните правила от само 3 дни за номинации не дават възможност нито политическите партии да направят качествена селекция на потенциални кандидати, нито на заинтересованите страни да се запознаят с биографиите и идеите на кандидатите, нито да се направи задълбочено професионално и обществено обсъждане на състоянието на сектора. Минималният стандарт в редица процедури в предходни състави на парламента е бил минимум 10 работни дни. Бързането води до претупване на процедурата и е сигнал за изпразване от съдържание на парламентарната фаза от процедурата. Това налага и извода, че решението кой да е управител на БНБ е взето извън Народното събрание", продължава писмото. 

Освен това от БИПИ заявяват, че нормалната процедура би трябвало да включва първо разглеждане на Годишния отчет за дейността на БНБ за 2020 г., като основа за задълбочена дискусия по отношение на това как трябва да се развива управлението й. Всичко това - на фона на факта, че БНБ, която по принцип е изключително важна институция, ще се превърне в още по-критично важна, заради своята ключова роля по присъединяването ни към еврозоната, което се очаква да стане именно в мандата на следващия гуверньор. 

"Кратките срокове за задаване на въпроси и липсата на изискване за писмена концепция за управление от кандидатите на практика възпрепятстват гражданското включване в процедурата и отново потвърждават впечатленията ни, че парламентът служи като фасада за решения и договорености, извън предвидените в законите и ПОДНС", подчертават експертите на БИПИ и допълват, че подобряването на процедурата е от изключителна необходимост за повишаване прозрачността и следователно доверието в парламента, за възстановяване на диалога между обществото и институциите, за усъвършенстване на демократичния политически процес.

"Ако 46-ото Народно събрание иска да създаде реални гаранции за пълноценна, конкурентна процедура, качествено гражданско участие и задълбочен дебат, то процедурните правила за избор на управител на БНБ трябва да бъдат ревизирани. Обратното би означавало, че българският парламент възстановява най-порочните практики при избора на органи", завършва писмото.