Има ли за кого да гласуваме и струва ли си

С наближаването на президентските и (все по-вероятните) парламентарни избори, политици, изборни експерти и анализатори заливат публичното пространство с различни въпроси - с една или две карти ще гласуваме, ще има ли хартиени бюлетини, ще има ли време да се купят нови машини и да се настроят, ще може ли човек да гласува само за президент или само за парламент, след като вотът ще се подава на една машина, на коя дата ще са изборите. 

Всъщност българският избирател вероятно се интересува само от няколко неща:

Ще има ли за кого да гласува;

Ще се справи ли лесно със самото гласуване и колко време ще му отнеме;

Колко държавни пари ще похарчим за поредните избори и струва ли си.

За кого ще гласуваме? Май няма нищо интересно на пазара

По отношение на това за кого да гласува засега не се очертават особено вълнуващи възможности. Тазгодишната изненада “Има такъв народ” се оказа недостатъчно подготвена да оползотвори досега общественото доверие и да направи правителство, което да отстрани модела “ГЕРБ”.  

БСП продължава да се интересува от вътрешнопартийните си борби и не дава достатъчно сигнали, че може да се откъсне от срива на доверие.

Бившите управляващи около Бойко Борисов пък от известно време спряха с нападките спрямо останалите и въпреки че не предлагат някаква промяна в 12-годишната си политика, която извади хората по улиците, изглеждат предсказуеми и проевропейски, което дава достатъчно предпоставки да запазят, а защо не и да подобрят резултатите си от летните избори.

“Изправи се, БГ! Ние идваме” затвърди разнопосочния характер на политиците си и отново ще се бори за минаване на 4-процентната бариера.

Единствената формация, която засега социолозите награждават с допълнителен кредит, е “Демократична България”, но едва ли тя има шанс да постигне изключително голям резултат, тъй като не можа да отиграе добре битката с главния прокурор (Христо Иванов не се реши да влезе в пряк двубой с Иван Гешев в парламентарните комисии), а и подаваше разнопосочни апетити към изпълнителната власт (отначало постовете не ги интересуваха, след това се оказа, че имат претенции към бъдещите министри).

Има голяма вероятност да се появят нови играчи в пленарната зала - партия “Възраждане”, която обира всички скептици спрямо евроатлантическата ориентация на страната.

Всичко това сочи, че трудната конфигурация в два поредни кратки парламента е напът да се повтори, а партиите на протестиращите с многото си червени линии вероятно няма да могат да формират отново кабинет, което означава, че властта отново може да се окаже в ръцете на коалиция начело с ГЕРБ. Още повече, че най-милият електорат на Борисов, ГЕРБ Лели, засега няма как да го изостави в полза на харизматичния Кирил Петков, който все още очевидно няма да е готов с политически проект.

Всички тези обстоятелства едва ли ще подействат стимулиращо на гласоподавателите и те може отново да накажат политическата класа с поредна нова рекордно ниска избирателна активност. 

При изборите за президент засега интригата е по-голяма, тъй като не е ясно ще има ли Румен Радев достоен конкурент, който може да оспори втория му мандат. Самият президент вече заяви, че за него не е изгодно да има избори 2 в 1, тъй като тогава всяка партия ще издигне кандидат за президент и вероятно ще му е по-трудно да спечели още на първи тур.

От друга страна това съчетание на избори може да му даде допълнителни гласове, тъй като ИТН и БСП, които вече обявиха подкрепа за него, по-лесно ще прехвърлят гласове в негова подкрепа - така и така техните избиратели ще гласуват за парламент, след това вероятно биха пуснали автоматично бюлетина и за Радев.

Не така ще стои въпросът, ако имаме отделни избори за президент - едва ли двете партии ще отделят специален ресурс да убеждават хората си да подкрепят сегашния президент и вотът ще се превърне в обикновена мажоритарна борба (ако Радев има достоен съперник, подкрепен от десния спектър, който да е достатъчно различен от него, но и достатъчно харизматичен, за да увлече симпатиите на хората). Така или иначе, времето за представяне и налагане на такъв кандидат е твърде късо. 

Как ще гласуваме? Бавно и с търпение

Каквито и варианти да измислят технически за изборите, едновременното гласуване за президент и за парламент ще отнеме повече време на всеки избирател, отколкото при предишните два вота тази година. Така че трябва да сме готови да почакаме пред секциите, особено големите.

Освен чисто техническото време, необходимо за гласуване за два различни избора, това ще е съпроводено с допълнително суетене - как да се пуснат разписките в две различни урни или в една, търсене в два различни списъка, как да се гласува само за парламент, но не и за президент (и обратното) - не бива да забравяме, че и членовете на секционните комисии няма да имат опит как се организират два вида гласуване в едно, а и машините винаги може да ни изненадат или като блокират, или като спре токът, или като погрешка им заредят грешна листа. 

Ясно е, че за някои идеи няма да има време - няма консенсус например за промени в Изборния кодекс и да се разреши гласуване и на хартия, което според ГЕРБ ще улесни вота. Отново, понеже бе спомената в последния момент, няма да се реализира и идеята за гласуване по пощата в чужбина - нещо, което служебният министър на външните работи предложи, след като организира провеждането на избори в рекордните 782 секции извън страната последния път, а избирателната активност бе по-ниска от тази на 4 април. 

Всичко това накуп може би ще доведе отново до по-малка избирателна активност - много хора няма да са съгласни да отделят достатъчно време, а други ще се откажат или от страх от самата технология на гласуване, или от ширещия се нов вариант на COVID. 

Колко ще ни струва? Колкото бюджета на Плевен за една година

Демокрацията е скъпо нещо - това е ясно. Освен това има и хора, които вярват и пишат в социалните мрежи, че ако служебното правителство е спряло далавери за милиарди месечно, защо да не даваме стотици милиони левове през два месеца за нови избори. 

ЦИК: 133-те милиона за вота за президент са достатъчни за 2 в 1

Засега в актуализацията на бюджета са предвидени 133 милиона лева за избори и ЦИК дава сигнали, че може да влезе в този бюджет, дори ако се наложи купуването на нови машини - между 1200 и 2400, за големите секции. А колко са големите секции не се знае, тъй като все още не е направен анализ (който би трябвало да изисква само няколко натискания на клавиши) и се извадят секциите с над 300, 500 или 800 избиратели на последните избори.

Изборите в чужбина вероятно отново ще излязат двойно по-скъпо - на вота на 11 юли един глас в страната ни струваше 19,34 лв., а глас в чужбина - 38,54 лв. 

Освен пренасянето на машините дотам и прибирането им обратно, държавата похарчи и доста пари за командироването на над 400 души от България за членове на секционни комисии извън страната. Това е свързано не само с пари за хотели, дневни и самолетни билети, но и за ПСР тестове, за престой в задължителна карантина (там, където се изисква).

И докато на повечето от командированите членове на СИК в чужбина им дойде добре да видят свят (а секционните членове в Турция и евтин пазар - още се носят легенди как автобусът с членове на СИК оттам се е прибрал пълен с евтин прах за пране в багажниците), сега МВнР вече наистина ще се превърне в най-желаната туристическа агенция у нас. Дори там, където от родината не заминават представители, пак ще има разходи за командировки - изборните книжа трябва да се върнат не с поща, а по човек: това налага посланици и други дипломати да се прибират закратко у нас, отново за сметка на бюджета.

За сравнение бюджетът за изборите ще е долу-горе колкото бюджета на община Плевен за цялата 2021 г. Много или малко е това, всеки може да прецени, но може да приемем, че е обществено приемливо да отделим толкова средства, за да направим трети опит за рестарт на политическата система. 

Какво следва? От същото

На всекиго се е случвало да има повод да отиде на скъп ресторант по някакъв повод, а когато храната и обстановката са хубави, сметката остава на заден план. Лошото е, че през ноември не ни очаква нищо вълнуващо - менюто е до болка познато и неизкущаващо, а ще трябва да платим скъпо (не само от джоба си и свободното си време, но и с доста неприятното усещане, че отново сме пратили някакви неадекватни хора в парламента). 

Някои клиенти на този политически МакДоналдс може да заложат на добре познатата стара и безвкусна храна, а други отново да опитат някои от новите специалитети, които обаче пак ще са излезли от “Кошмари в кухнята”. 

Явно е, че положителните очаквания са на минимум, а едно е сигурно - отново ще ни видят сметката вместо ние - тяхната.