Голямо спане е обхванало българската държава – от столицата чак до бреговете на Черно море. Спят всички – дори държавните органи, назначени и получаващи заплати да пазят безхаберния многовековен български сън.

Това е основният извод, който сам се набива на очи цял месец след засядането на злополучния VERA SU на 20 септември в скалите край Яйлата. 

Спал е не само вахтеният на борда на "Вера Су". Спали са и нашите гранични и специализирани морски и органи, призвани да охраняват границите на България, които, както всички знаем, са и външни границите на ЕС. 

Защото ако не бяха спали, ако дежурният на Информационната система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS) в Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) беше забелязал отклоняването на "Вера Су" от курса му и веднага беше предупредил както кораба, така и гранична полиция – засядане със сигурност нямаше да има. 

Но не само вахтеният и нашите оторизирани гранични морски власти са спали. Близо две седмици проспаха и „големите началници“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в София и гледаха кораба от брега, без да се сетят дори да вземат алкохолни проби от екипажа, без да го разпитат…

Вече цялото българско общество разбра, че у нас не са били разработени стандартни правила и процедури за действие при засядане и потъване на кораби, по които веднага да действат иначе съоръжените с модерна техника органи на Гранична полиция, морската администрация, ДППИ и пр.

Мудността, безхаберието и пълна некомпетентност на нашите държавни органи веднага проличават, ако сравним действията им с тези на други държавни власти в друга морска държава, член на ЕС и НАТО. 

Навярно точно за да ни покаже как трябва да се действа, Съдбата направи така, че само два дни – в ранните часове на 18 октомври, друг кораб, превозващ торове – плаващият под нидерландски флаг BEAUMAIDEN (регистриран под № IMO 9401257) заседна точно като "Вера Су" в скалите на 300 метра от четвъртия по големина датски остров Борнхолм. Корабът, построен през 2008 г. и от величината на "Вера Су" – 3800 тона дедуейт, е плавал от белгийското пристанище Антверпен към естонското Талин.

Данните на датската брегова охрана, която не е спала като нашата, показват, че корабът се е движил на пълен ход и не е променил курса си преди засядането – нещо, което много напомня и засядането на "Вера Су". 

За разлика обаче от нашите морски власти, датската морска администрация веднага изпраща на борда на BEAUMAIDEN екипи на полицията, които незабавно започват разпит и правят алкохолни проби на екипажа! Нещо, което нашите се сетиха да направят седмици след засядането на "Вера Су". Веднага било установено и че един от моряците на нидерландския кораб е употребил алкохол, като тепърва ще се изяснява дали точно той е бил на вахта, или не. Датските морски власти са задвижи всички процедури по изтеглянето на кораба от плитчината, което според местните медии ще се случи до няколко дни!

На този фон - близо месец се мотаха в морските специалисти на ИАМА, докато се сетят да поставят краен срок на собственика на "Вера Су" да реши какво ще прави с кораба. Според установения международен морски ред за изваждане на потънало имущество, това би трябвало да стане веднага. Причината е, че ако корабособственикът не реагира – както вече стана ясно, че се случва – българската държава ще трябва да извади кораба със собствени сили и средства, но за негова – на корабособственика, сметка, тъй като именно неговият кораб е навлязъл в наши териториални води, с което е заплашил нашия суверинитет и екология. А ако корабособственикът откаже да плати тази сметка – българската държава има пълното право да продаде "Вера Су" и товара и да поиска обезщетение от застрахователя на кораба, ако средствата от тази продажба не покриват разходите по изваждането.

Но тъй като преговорите с корабособственика не само са закъснели, но явно и трудни, то работата може да отиде за разрешаване в Морски арбитраж.

На всичко отгоре нашата прокуратура и съдии явно също, след дълбок сън, са се събудили и взели насериозно, като арестуваха капитана и втория му помощник. Това принуди ръководството на Българската асоциация на морските капитани (БАМК) официално да поиска спешното освобождаване на двамата и поставянето им под домашен арест до приключване на следствието. От професионалната организация изразиха „категорично несъгласие с действията на българските правосъдни органи, задължали в следствения арест капитана и втория помощник-капитан на кораба. Причината за острата реакция на БАМК е фактът, че като член на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани (CESMA) БАМК подкрепя резолюциите на Международната морска организация и Международната организация на труда, приети още на 1 юли 2006 г., относно декриманилизирането на действията на корабните капитани. 

Така че няма да се учудя и ако един ден капитанът и неговият втори помощник решат да си потърсят правата в някой международен съд срещу българската държава за своето неправомерно задържане. А, както всички знаем, България отдавна вече е свикнала да бъде осъждана.