Първо трябва да признаем, че пиарката на Бойко Борисов - Севделина Арнаудова снима по-добре. Затова никой не се впечатли от едно 30-секундно клипче в Брюксел на отстрещния тротоар пред постоянното ни представителство, в което премиерът Кирил Петков ходи пеша.

На този тротоар са се разхождали и други български премиери и министри в последните години - или за да се приберат до представителството ни от среща в Съвета и Комисията, които са на 400 м разстояние, или за да отидат да хапнат набързо в няколкото заведения наоколо.

Едва ли привържениците на “Продължаваме промяната” са очаквали след репликата на Кирил Петков след избирането му, че ше ходи пеша на работа, неговите пиари да продължат да акцентират върху това. Напълно ясно е, че той е стигнал до Брюксел с правителствения самолет, а оттам до летището - с колата. Така е влязъл и в щабквартирата на НАТО, която не е в центъра. В Съвета лидерите и министрите също влизат с кола, защото протоколът и изискванията за сигурност го изискват.

Съвсем очаквано фейсбук постът провокира десетки реакции от типа: “Не е важно как се движи из Брюксел , а с какво ни обвързва, като обещания там!”

Явно някой все пак чете какво пишат феновете на новата власт, защото преди няколко дни за минути във фейсбук профила на ПП се появи снимка и на председателя на парламента как се движи из София. Но бързо бе изтрита, вероятно защото пак бе засипана с критични коментари и обвинения в популизъм.

Статуквото в лицето на Бойко Борисов, който 12 години бе на власт, е пробвало доста повече популистки идеи и ако разчитат на този похват, пиарите на ПП имат много да се упражняват. През 2016 година например Борисов свали министрите от колите на НСО и те трябваше да търсят с какъв превоз да ходят по срещи. Въпросът не беше много лесен, защото шофьорите по министерствата са всичко друго, но не и обучени да возят министри. Освен да въртиш геврека, ти трябва да си дискретен, защото обикновено в колата министърът говори по работа и там се научават интересни неща за плановете на изпълнителната власт. А НСО поне успява да гарантира това чрез подбора на хората си и това, че са военизирани. Не е тайна, че най-много информация какво се случва в едно министерство може да получиш от шофьорите, чистачките и секретарките - общуват с най-много хора и първи разбират всички новини.

Но да се върнем пиар стратегията на “Продължаваме промяната” за приближаване до народа. Ако има такава. В показните клипчета за ходенето пеша няма нищо повече от кух пиар, защото с това не намаляват разходите по охрана и транспорт. Премиерите винаги имат кортеж на разположение, които когато правителственият шеф се разхожда, винаги върти наоколо празен, за да го натовари веднага при нужда. Същото е и с охраната, дори премиерът да отиде до супермаркета, на джогинг или за заведе децата на зоопарк, до него има поне трима офицери лична охрана, а често, ако се знае предварително графикът му, мястото се оглежда и подсигурява от авангард. И това не е популизъм, а нормална практика независимо дали премиерът обича да ходи на работа с колело, пеша или с тротинетка. 

До какво води обаче този пиар? До още по-нелепи сюжети. Например дотам, че бившия зам. външен министър на ГЕРБ Георг Георгиев да причаква Кирил Петков пред студиото на БТВ и да му търси сметка защо дошъл с кортеж, а не пеша. Самоотвержената акция на Георг Георгиев, която бе предавана на живо в профила му, въобще не донесе някакви позитиви на партията му, а напротив. Та се наложи бащински Борисов да го скастри на заседание на парламентарната група на ГЕРБ, че е напълно естествено премиерът да се придвижва с кола. 

“Ще ходи премиерът пеша. Той толкова работа има за вършене, искал е да каже, че ще изглежда по-народен. Той и Радев ходи един път с колело на работа, ама един път. Не бъдете дребнави”, заяви Борисов.

Дребнави обаче са хората му. За съжаление дребнави са и хората, които се грижат за новия имидж на Кирил Петков. А имат далеч по-важни задачи - например когато премиерът произнася програмната си реч пред Народното събрание да я прочетеш и да хванеш, че няма път Враца-Шумен, който чака ремонт. Или да научиш премиера, че когато се опитва да импровизира на пресконференция с шефа на НАТО Йенс Столтенберг, предварително да пита хората си удачно ли е да каже, че на Дунав имаме един мост. Затова около него има Лена, вицепремиери, министри, пиари, съветници. Или когато министърката на външните работи ти каже в очите, че не знаела, че целият й политически кабинет идва от ДС, ти да приемеш обяснението и да кажеш колко е конструктивна тя (все пак по-добре, отколкото да не реагираш въобще).

Или да обуздават комсомолския устрем на депутати като Деница Симеонова, която от парламентарната трибуна рече „Кирил Петков, за мен само Киро, е сбъдналата се мечта на десетки хиляди българи, които мечтаят за добър живот тук“. Нямаше го на живо, иначе можеше да му целуне и ръка като един неин колега, споменат по-горе, на друг лидер.

Да, има някакъв смисъл да се разхождаш по улиците на София от Министерския съвет до БТВ, ако нямаш по-важна работа. Което не искаме да си мислим по отношение на новия премиер. Има смисъл да го правиш, ако си кмет на София, защото Йорданка Фандъкова трудно ще види от колата как се изпълняват ремонтите, и чистят ли се улиците качествено с парите на софиянци. 

Промяната в изпълнителната власт беше избрана със заявки като нулева корупция, превръщането на България в мечтано място за живот, съдебна реформа. И пиар изпълненията с популистки оттенък не са добра гарнитура за това. Независимо че вътрешното оправдание на такива акции е новата власт  да е по-близо до народа.

Да, говоренето на един премиер трябва да е достъпно до избирателите и Кирил Петков се старае това да е така. Но ако може да ни спестят популизма, защото едва ли мислят, че хората които са ги избрали, вече се връзват на такива номера. Все пак са видели 2 и 200.