Чешката република ще търси съюзници за промяна на условията за включване на газови и ядрени проекти в горещо обсъждания план за зелени инвестиции на ЕС, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.

В предложение от 31 декември, Европейската комисия включи газови и ядрени проекти в новите насоки за финансиране на енергийни проекти за подпомагане на евентуалния преход към изцяло възобновяеми енергийни източници.

Някои страни от ЕС твърдят, че инвестициите в газ са необходими, за да им помогнат да се откажат от по-замърсяващите въглища, докато други казват, че етикетирането на изкопаеми горивата като зелени подкопава усилията на ЕС да бъде световен лидер в областта на борбата с изменението на климата.

Чешката република, заедно с Франция и Полша, твърди, че ядрената енергия играе голяма роля, тъй като не отделя въглероден двуокис, но други, включително Австрия, Германия и Люксембург, изразяват безпокойства във връзка с радиоактивните отпадъци.

Първоначално чешкото правителство и представители на индустрията приветстваха включването на газа и ядрената енергия в проекта за правила, но се появиха и критики, след като някои от тях се вгледаха по-внимателно в подробностите.

"Основната ни задача сега е да се свържем със съмишленици сред държавите членки на ЕС и да се опитаме да договорим по-добри условия, които да отразяват нашите интереси", написа днес в Туитър чешкият министър на промишлеността Йозеф Сикела, без да уточнява какви условия има предвид.

Даниел Бенеш, главен изпълнителен директор на енергийната компания ЧЕЗ, в която държавата е мажоритарен собственик, който е и заместник-председател на Конфедерацията на чешката промишленост, нарече плановете твърде строги. Предложеното изискване за 30 на сто съдържание на водород в газовото гориво до 2026 г. е нереалистично, каза той.

Бенеш също така заяви в публикация в ЛинкедИн, че правилата ще означават, че Чешката република ще бъде ограничена до изграждането на само един нов ядрен енергоблок, планиран в централата на ЧЕЗ в Дуковани, но не и други, както тя иска.

Комисията ще събира коментари до 12 януари и се надява да приеме окончателен текст до края на месеца. След това текстът може да бъде обсъден с правителствата на страните от ЕС и в Европарламента до шест месеца.