Заедно сме. Дали ни се иска или не, но сме в една “лодка”. Споделяме една съдба. Борим се с едни и същи трудности, макар по различен начин. Разчитаме на една и съща система, макар различно да вярваме в нея. Накрая можем да “опрем” до науката, макар да имаме различно отношение към нея. Толкова различно, че да позволим това различие да ни разделя в ежедневието ни. Толкова различно, че да ни предопредели различна съдба. Съдби...

Като тази на бащата, тръгнал да се ваксинира, срещайки дъщеря си, която го моли да не прави това. След няколко седмици се заразява и не успява да се пребори с вируса.

Като бащата, който губи сина си в COVID отделение (неваксиниран) и сега е приел за лична кауза всеки попаднал на това място да бъде лекуван, информиран и оцелял по възможност.

Като бащата (против ваксините, не по принцип, само тези срещу COVID, защото не разбира как действат и защо са произведени “набързо”), който след като едва оцелява всяка вечер звъни на дъщерите си от отделението, за да ги накара да обещаят, че ще ваксинират.

Като моя приятелка, която отива с 15 души на ски в Австрия, и не може да проумее, че 10 от тях реално не са се ваксинирали, въпреки че имат сертификат.

Като синът, за когото търсихме в почивните дни плазма в опит за спасяването му, но първите 10 дни се е лекувал симптоматично, въпреки, че не е ваксиниран.

Като майката, която иска да ваксинира детето си, но е успяла да го запише чак за февруари (още днес откриваме нови центрове).

Като хората, които ми пишат, че искат да се ваксинират, но се притесняват от нежелани лекарствени реакции.

Като майката на десетгодишното дете, което ѝ казало, че тя е длъжна да му съдейства да се ваксинира.

Като съдбата на един приятел, който объркан в страхове, ми пише вечер, че съм си “инжектирала генетична отрова”.

Като съдбите на приятели, които една година след преболедуване страдат от пост-COVID усложнения. Една от тези приятелки не помнеше къде е тръгнала и спираше колата, в опит да си припомни накъде отива (т. нар. пост-COVID “мозъчна мъгла”).

Като колеги, с които сядам на една маса и те ме остават с усещането, че си спомнят какво сме учили, а после случайно разбирам, че разказват на хората, че не трябва да се ваксинират, защото “не се знаело какво има вътре” (и тях ги обичам, нищо, че от уважение не са споделили искрено мнението си).

Независимо кой път сте поели, мили приятели, сигурна съм, че всички искаме да сме живи и здрави, и децата ни също. Моля, имайте предвид, че лекарите, фармацевтите, медицинските сестри и другите хора, посветили се на опазването на живота лекуват и вярващи и невярващи и ваксинирани и неваксинирани. Но с избора, който правим можем да облекчим или да натоварим здравната система в навечерието на поредната вълна.

Всички искаме да живеем в добро здраве с тези, които обичаме. Единствената разлика между нас се обуславя от страхове, фалшива информация, недоверие, форма на бунт и какво ли още не, противопоказания за ваксиниране (малко са, но ги има), но накрая опира до разликата на рентгеновата снимка – белите дробове на ваксиниран и неваксиниран с COVID.

Ваксинираните могат да се заразят, но преминават този път по различен начин. Факт е, че ваксините не са 100 процента ефикасни (никой не го е твърдял и няма 100 процента ефикасни лекарства), но също така е безспорен факт, че предпазват от усложнения, а 85% от пациентите с COVID в интензивно отделение са неваксинирани.

Независимо от избора, която правим, той трябва да бъде информиран. Моля, уважавайте избора и на тези около вас, независимо какъв е. Тази “банална настинка”, както я наричат някои, а други отричат дори съществуването ѝ доведе до сериозен ръст на смъртността, вероятно поради причини от комплексен характер, включително и поради нивото на здравна просвета, наличие на хронични нелекувани адекватно заболявания, неспазване на мерки, състояние на здравната система и прочее...

Можете да давате на хората около вас информация, кажете им мнението си, но не се налагайте, защото можете да промените съдбата на някой, като подхраните страховете му. Тези, които са направили избора да не се ваксинират, нека не налагат този избор, нито пък да го използват за политически цели или пък за да “блеснат” на телевизионния екран. Нека не събират пари от страховете на хората, защото това са кървави пари.

Независимо от нашия избор ние сме в една лодка. Нека не я клатим, защото морето и без това е бурно... Да стигнем до брега заедно, защото бряг има и никоя криза не е вечна....

Позицията на здравната министърка проф. Асена Сербезова е публикувана в личния ѝ профил във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.