След като читателската ни публика вече има „Каталог на глупостите за Северна Македония“, реших да публикувам и този каталог на постоянно звучащи по медиите ни неверни и оспорими твърдения за Македония и македонците.

Употребата им вече е толкова автоматизирана, че в българското медийно пространство те се подмятат като азбучни истини, оформят обществено мнение, че и държавна политика. Ето някои от тях:

Българската позиция след Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента остава непроменена – Всъщност, българската позиция е отдавна променена в своите акценти.

При подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 1 август 2017 г. от премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов, тя бе свързана с надеждата за възможно налагане на „историческата истина“ на тогавашната Република Македония. След като се оказа, че не съществуват много подходящи механизми за това, акцентите в исканията на София леко се промениха.

Рамковата позиция на кабинета Борисов 3, приета на 9 октомври 2019 г., изискваше окончателно решение по въпросите за Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и ВМОРО/ВМРО още преди провеждането на първата междуправителствена конференция на РС Македония за започване на преговори за влизане в Европейския съюз. В т. нар. „Пакет 5 плюс 1“, появил се през юни 2021 г., акцентът пък се премести към вписването на българите в конституцията на РС Македония сред изброените там държавнотворни народи. Акцентът пък след КСНС вече е върху пълното равноправие на македонските българи, без да се набляга на изричното им вписване, поне засега, в самата конституция. Назад в сравнение с 2019 г. беше оставена и клаузата за езика, както и упоменаването му със звездичка. Липсва сякаш и предишната твърда формулировка от 2019 г. за една обща история до 1944 г., която противоречи на договора. Той е категоричен по отношение на „общата им история, която свързва двете държави и народите им.“

РС Македония продължава да изопачава и дори дезинформира, че България оспорвала идентичността й. А това не е вярно, защото България първа я призна – Истината е, че макар и вече доста по-различна и нюансирана в сравнение с 90-те години на миналия век („признаваме държавата, но не нацията и езика), българската позиция и досега остава някак противоречива и недоизказана.

Публичните декларации за признаване на македонска нация и език звучат повече като признание на някакво историческо недоразумение пръкнало се съвсем случайно. 

Комисиите, които сега прави Кирил Петков, ги има още в договора от 2017 г. – Не, в договора са изброени областите за сътрудничество, но не и самите комисии.

Единствената комисия, за която се говори в договора е тази по исторически и образователни въпроси. 

От наложеното от България вето през ноември 2020 г. има полза защото ще накара македонците нещо да направят по историческите въпроси – Макар и работата на смесената историческа комисия да не вървеше гладко, най-безплодните й заседания все пак дойдоха именно след обявяването на ветото.

Лятото на 2019 г. за последен път чухме от президента Стево Пендаровски и от съпредседателя на смесената комисия от македонска страна проф. Драги Георгиев, че Гоце Делчев се е изяснявал като българин, въпреки уговорките им по въпроса. 

Ветото на Румен Радев (базирано на пакета „5 плюс 1“) било „по-добро“ от това на Б. Борисов – Пакетът „5 плюс 1“ е в немалка степен израз и на безсилие.

В него се прави опит за своеобразно пресяване на исканията от Рамковата позиция на кабинета Борисов и декларацията на парламента от октомври 2019 г. Но повечето от посочените там искания или не са нови, или пък са вече появили се в други документи. Отказът от териториални претенции на Скопие, както и ненамесата във вътрешните работи с искания за признаване на македонско малцинство са уредени изрично в договора от 2017 г. (съответно чл. 11, ал. 3 и чл. 11, ал. 5).

За спирането на речта на омраза към България и българите се говори още в Рамковата позиция и Декларацията на парламента от 2019 г. Същото се отнася и до реабилитирането на жертвите на комунизма с българско самосъзнание в югославската НР Македония. Що се отнася до вписването на българите в Конституцията на РС Македония това е истински новото искане, като то дори е на път вече да се превърне в централно и да върви пред скоби, точно както бяха преди историческите въпроси. 

Македонската нация е творение на Коминтерна – Макар и твърде изолирани, случаи на етническо македонско чувство има още в края на 19 и началото на 20 в.

Такива все повече започват да се откриват в средата и втората половина на 20-те години на 20 в. Изнесени са включително и в издадения в края на 70-те от БАН сборник „Македония – документи и материали“.

Македонците са творение на Тито – Не. Македонска нация би имало и без него.

Истина е само, че той упражнява политически натиск около конкретното дефиниране на македонската идентичност. То става в югославски и лоялен на Белград смисъл, което влече след себе си подчертан антибългаризъм, залегнал в същината на тази дефиниция. 

Македонският език е български на сръбска пишеща машина – Не, първоначалната машина, на която се взема решението народните говори да станат официален език в бъдещата република е българска.

Вярно е, че окончателната македонска азбука е резултат от политическа намеса на Белград. Но дори и първият вариант на македонска азбука от декември 1944 г., в който има и буквата Ъ, все пак е нещо трето, различно както от сръбската, така и от българската кирилица. 

Македонският език е от 1944-45 г. – Кодификацията на македонския език не е начало на неговото използване.

Между езикът от 1944-45 г. и този използван през 1903 г. от Кръсте Петков Мисирков в издадената му в София книга „За македонцките работи“ е налице видим континуитет. И в единия, и другия случай се използват централномакедонските говори – велешки, прилепски и битолски Местните говори се ползват за създаване на литература от интелигенцията още от 30-те години в кралска Югославия. Същите местни говори се използват и от македонските партизани в тяхната кореспонденция и пропаганда. Нещо повече, когато все още контролират Радио Скопие и самите нацисти излъчват емисии на все още некодифицирания македонски език. 

Македонската историография е пълнa само с лъжи – Не е съвсем точно.

Например покойният македонски историк Иван Катарджиев говореше открито за „време на зреене“ на македонското национално чувство през периода между Първата и Втората световна война. То пък индиректно свидетелства, че нещата до края на Първата световна война са стояли по различен начин. В контекста на Първата световна война един от членовете на македонската част от историческата комисия употребява както понятието „македонски народ“, поставяйки го в кавички и ясно подсказвайки, че все още чувството за обособеност сред македонците не е достатъчно изкристализирало. Той говори и за възприемането като цяло от немалка част от населението тогава (!) на българската армия като освободителна. Отново покойният Иван Катарджиев говори за употреба и на известно насилие при „хомогенизацията на македонската идентичност“ през периода 1946-1964 г., нещо което, макар и деликатно казано, подкрепя и част от твърденията на София. 

Македонската идентичност е наложена с насилия и убийства – Всъщност към края на Втората световна война са налице три основни македонски тенденции.

Едни македонци се застъпват за истински независима Македония, следвайки автономистката традиция и заветите на историческото ВМРО. Втората тенденция, определено е твърде предана на Белград и Йосип Броз Тито. Има и една трета, българска, която след като в междувоенния период през 20-те и 30-те е започвала да изтънява, след лятото на 1944 г. започва все повече да се маргинализира. В немалка степен компрометирана и от изхода на войната, тя действа в съюз с втората македонска, която е против Белград и за истинска независима Македония. 

По време на македонската „Кървава Коледа“ са убити хиляди македонски българи – Убитите и репресираните на Коледа са македонски националисти, които не искат да ходят на Сремския фронт на север, а на юг- към Солун, за да освобождават Егейска Македония.

Убийствата на македонски българи, без съд и присъда, стават в средата на януари 1945 г. Броят на жертвите и тук обаче ненужно се преувеличава. Убийства на македонски българи, включително и след скалъпени процеси, резултат от стремеж за разправа с политически противници има и по-късно. 

В РС Македония има 120 000 македонски българи – Нищо подобно.

Те са реално доста по-малко към днешна дата. Всички знаят, че огромен брой притежатели на паспорти го правят по икономически мотиви. 

МакедонскиТЕ българи настояват да бъдат вписани в Конституцията – Не.

Само някои от тях, които бързо и лесно стигат до българските медии, до президентството и до българските политически партии. Повечето македонски българи не правят разлика между себе си и мнозинството етнически македонци в страната им. Както се изразяват –„говорим един език, заедно тачим Гоце Делчев и Илинден и сме заедно за независима и европейска Македония“.

В Македония, за разлика от България, има говор на омраза – А къде трябва да поставим патерналистичния тон към Македония и македонците, за който наскоро говори президента Петър Стоянов?

А говоренето за югозападната ни съседка като за някаква просто географска област? А целенасочената и преднамерена употреба на понятия като „Повардарие“ и „северномакедонци“. Да не споменаваме призивите на Костадин Филипов да дойдат в София и да целуват ръка, както и откритията на Петър Волгин, че Украйна и Северна Македония изобщо не са никакви държави. 

В Македония отричат общата история с България – Отричащи общата история безспорно има, но изявени и умерени интелектуалци се обявяват само срещу нейното опростенческо тълкуване в България и стремежите за налагане само на българския разказ върху миналото.

Още след договора от 2017 г., приветствайки го, монасите от Бигорския манастир говореха за историческа симбиоза между българския и македонския народ, преплетеност на двете идентичности, за нашите два народа като произлизащи от „общ кръщелен купел“, като единствено се обявяваха да не се неглижират „нашите културни особености“, видимо имайки предвид двете стандартизации на нашето общо диалектно пространство. 

В Македония, за разлика от България, не са си „оправили“ историята – На 1 януари 2007 г. България влезе в Европейския съюз без никакъв преглед на никакви учебници по история.

Нещо повече, масовите исторически знания се задаваха всяка събота по Канал 1 на държавната БНТ от Божидар Димитров, който от 2000 до 2010 г. водеше подобно телевизионно предаване. После стана министър при Б. Борисов. 

Не било правилно да се казва „македонски българи“, а „българи от Македония“ – Съвсем правилно е.

Дори има смисъл разграничаването им от българите в България. Немалко от тях са българи защото са чели в оригинал спомените на революционерите или обичат да се ровят задълбочено в миналото. Други пък са българи по семейно предание и родова памет. Но и в двата случая имат за своя родина Македония, а заедно с това знаят много за възрожденците и революционерите от там, но пък имат твърде смътна представа за Ботев или Вазов. 

Мултиперспективният подход в учебниците по история е вкарване на лъжи – Не, той е едно от изискванията на ЮНЕСКО и Съвета на Европа с оглед на съвременното преподаване на исторически знания.

Заедно с това, той е придружен и от изисквания учебниците по история да следват последната дума на науката, както и да няма „произволна интерпретация на факти“. В този смисъл твърде малко от Декларацията на българския парламент от 2019 г., както и на македонския от 2021 г. би могла да свърши работа на историците.