Един от най-мълчаливите и най-неоспорими български поети - Борис Христов, издаде нова книга. Публикуваната от ИК "Рива" стихосбирка някак естествено е озаглавена "Книга на мълчанието". А авторът е открай време известен с кротката си неприязън към светски събития, с доброволното си отшелничество от суетата на деня и с фината си поезия, неподвластна всекиму. За негова (и на събратята му по перо) чест трябва да кажем, че никой още не се е опитал да го оценява, критикува, разплита и да го слага на софрата между себе си и придворните. Или ако се е опитал, не е сполучил.

Деликатното оформление и преводът на английски на всяко от стихотворенията (преводач: Джон Хамилтън) са допълнени от пълната липса на предговори, послеслови и бележки от и за автора. Само кратка биография - за тези, които искат да знаят малки подробности, но не им се рови в дигиталния свят, докато държат книгата в опредметената ѝ форма.

И, за да не ставаме и ние досадни литературоведи и многознайни анализатори, просто ще предложим един от лъчите, светещи от тази задължителна за всяка уважаваща себе си лична библиотека стихосбирка: 

Стъпки на човек по пясъчното дъно -

удавникът навярно се е върнал на брега,

за да си вземе книгата,

в която е разказано Началото и е замислен Краят