И ето че, унесени в Гешев, язовирите и Северна Македония, изведнъж се озовахме в окото на истинската буря. Русия иска НАТО да изтегли чуждестранните войски, въоръжения и техника от България и Румъния като условие да реши мирно спора си със Запада около Украйна.

Руският външен министър Сергей Лавров съобщи това преди ключова среща, която има днес в Женева с американския държавен секретар Антъни Блинкън. Мнозина я виждаха като последен шанс за мира. Дипломатически пробив не последва. Русия очаква писмени отговори от САЩ на исканията си за гаранции за сигурност другата седмица.

"Става дума за извеждане на чуждестранните сили, техниката и въоръженията и за други стъпки с цел връщане към конфигурацията в състоянието от 1997 г. на териториите на страните, които не се били членки на НАТО на указаната дата. Към тях се отнасят и България, и Румъния", казва Лавров, цитиран от ТАСС.

Москва се позовава на съвместен акт, подписан с НАТО през 1997 г., според който страните „не се смятат за противници“ и създават „механизъм за консултации, координация и съвместни действия“. Според нея този акт означава, че Западът е признал на Русия нейна легитимна зона на влияние, страните от която никога няма да имат достъп до западни съюзи, каквито са ЕС и НАТО. Тя ги разглежда като заплаха за нейната сигурност, а приближаването им към границите ѝ - като враждебен акт, срещу който тя може законно да предприеме ответни действия.

Руският управляващ елит живее в свой свят, който няма нищо общо с реалността. НАТО никога не се е съгласявала с чуждо вето върху приемането на нови членки. Нито пък би позволила някой отвън да ѝ диктува къде да разполага собствените си сили в рамките на съюзните държави. ЕС и НАТО наистина са заплаха за режима на Владимир Путин, но не с оръжията си, а с икономическото си надмощие и най-вече - с демокрацията. Колкото по-близо е тя до руснаците, толкова повече те ще виждат, че може да се живее по-добре, отколкото при Владимир Путин.

Затова реакцията на Москва днес е толкова драматична, че стига чак до заплаха с война. Външният враг е класически дразнител, отклоняващ вниманието от вътрешни проблеми на Русия като икономическа и технологична изостаналост, безпомощност срещу пандемията, фрапиращи неравенства, необятна корупция, практическа липса на опозиция, подчинени правосъдие и медии и всекидневни нарушения на човешки права. Затова, ако още е останало нещо от предишната Студена война, то е, че всички искат на Запад и никой - на Изток. Включително руските олигарси.

Моментът е лакмусов за България. В такива дни проличава ясно кой кой е - от върха на държавата до последния ѝ гражданин. Сега трябва да гледаме под лупа нашите политици и нашите съюзници. Това, което Лавров поставя като условие на американския си колега, е да решат въпрос на нашата национална сигурност в наше отсъствие. Както чехословашката делегация не присъствала, докато в Мюнхен великите сили подарили страната на нацистка Германия през 1938 г. 

Българското външно министерство, ако наистина съществува такова, трябва да има какво да отговори на руското, както направи днес румънското външно министерство. И не след няколко дни, а днес. Апропо, извикана ли е вече руската посланичка да обясни какво е искал да каже министърът ѝ?

Министър-председателят Кирил Петков припомни в изявление, че България е суверенна страна и сама взема решенията за сигурността си и че "Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни-членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем".

Добре, но най-малкото протоколът изисква премиер да отговаря на премиер и външен министър - на външен министър. 

Българският президент, който по конституция има правомощия във външната политика, също трябва да има какво да каже. Както е добре известно, той може да размахва юмруци. Ето, отваря му се удобен случай. Както и възможност да обмисли дали сигурността на България в актуалната обстановка около Украйна и в Черно море би била подходяща тема за евентуален Консутативен съвет за национална сигурност.

Русия, която заплашва НАТО с война, продължава да има своя пета колона в България и това е публичен факт, все още приеман с необяснимо нехайство у нас. Обвинен в шпионаж в полза на Русия първо летя дотам, за да получи орден от Путин, после шестваше по радиа и телевизии да пропагандира идеите си и накрая дори се яви и на избори. Проруска, антиевропейска, антинатовска и антиваксърска партия е част от парламента и централна тема в медиите. Министърът на отбраната пише по социалите мрежи, че той лично не искал още натовски войски у нас (странно съвпадение с Лавров). Всяка събота, след централните обедни новини, в продължение на два часа, не друг, а националното радио ни ощастливява с обилна антиевропейска, антинатовска и проруска пропаганда на вълните на главната си програма "Хоризонт".  Понеже сме много привързани към свободата и плурализма на медиите, никаква национална пропаганда не правим, но нямаме нищо против руската. И никой не смее да каже публично, че това е най-малкото малоумно.

Та, на този фон, струва ми се, че е крайно време да започнем да оценяваме властта и продължаващата промяна по това, което реално правят за националната ни сигурост, т.е. срещу петата колона. 

 

* В 16,20 ч най-сетне МВнР реагира.

 
А 10 минути по-късно, и президентството.