Клуб Z се обърна към социолога Антоний Гълъбов за оценка на изминалата политическа 2014 г. и прогноза за следващата 2015-а. 

- Коя, г-н Гълъбов,  е голямата загуба и голямата печалба на 2014 г. 

- По-лесно изглежда да се каже кой е загубил и какво е загубено. Реално погледнато цялата партийна политическа система претърпя тежък политически провал, тя се намира във фактически фалит. Покрай фалита на КТБ партийната ни политическа система също фалира. Така че обобщената награда за загуба би трябвало да е насочена натам. От гледна точка на печалба има основания да се надяваме, че някаква гражданска чувствителност започва да се култивира в България, това е една от малкото добри новини във времето на кризи, в които се намираме. За мен повишаването на гражданската чувствителност е нещо, от което печели цялото общество.

- Дойде ли краят на модела #Кой?
- Не, в никакъв случай. Това е модел, който малко неточно определяме като "Кой". Самата олигархично-политическа система е изключително пластична. В състояние е бързо да променя външните си маски, бързо да се прегрупира. Големият проблем е, че не излизаме от кризата. Поне засега не изглежда, че 2015-а ще ни донесе край на кризата.

- Какви са шансовете да оцелее този кабинет през следващата година? Как ще се развиват отношенията между партньорите в управляващото мнозинство?
- Отношенията са проблематични, тъй като всъщност това е коалиционно правителство, което трябва да маневрира и да управлява като програмно. В същото време то няма програма. Тази декларация, върху която се крепи цялостната конструкция на управляващото мнозинство по същество е декларация за намерения, това е жанрът, в който е разработена. Това не е управленски документ. Така че - да, ще бъде много трудно, ще има периоди на усилване на вътрешното напрежение, но предполагам, че правителството ще съумее да достигне до хоризонта на местните избори. Но и едновременното провеждане на местни и парламентарни избори е изключително голям риск, който политическите партии ще се опитат да избегнат. Най-малкото, защото вратата ще бъде отворена много широко, а това при тази криза на доверие в партийната система означава обновяване на поне една трета от политическите лица при нови избори. Партиите ще се опитат да избегнат съвпадението на парламентарни и местни избори. Възможно е следващата година да имаме запазване на управлението дори с цената на смяна на част от елементите на управляващата коалиция.

- Имате предвид не толкова като персонални смени, а като промяна на политическите формации?
- Най-малкото не изключвам подобна възможност. Да, има реална възможност мнозинството започнало по един начин да завърши по друг като състав. 

- Какво ще се случи с РБ? Ще върви към единен субект, ще се разпадне?
- Единен субект – засега това е трудно постижимо. Поне през следващата година не виждам предпоставки за това. Добре би било РБ да върви към една гъвкава, но достатъчно устойчива формула на политически съюз. Дори това ми се струва проблематично в момента.

- Ще има ли разцепление там?
- Това не е риск от разцепление, а риск от загуба, размиване на целта, загуба на посоката. Това са много по-тежки рискове, отколкото формалното разцепление. Ако една от партиите в РБ напусне, това не винаги означава нещо лошо. Но ако бъде загубен общият хоризонт, видимостта към общи цели, това ще бъде много тежко.  

- Как ще се развие Патриотичният фронт като участник в управляващото мнозинство?
- ПФ е предизборна коалиция. Тя е създадена два месеца преди изборите, ако не и по-малко. Това е политически формат, който съдържа в себе си разнопосочни елементи. Зад него стоят между 14 и 15 други политически формации. Има естествена логика на улягане на тази политическа формация. Този политически съюз беше създаден, за да не се разпиляват гласове, да не бъде изгубена нишата на национал-популизма в България. В същото време  обаче в парламента влязоха и „Атака“, и „България без цензура“ и така се оказа, че този сегмент на българските избиратели е свръхпредставен. Оказахме се в една парламентарна конфигурация с три националпопулистки партии.
Строго погледнато ПФ участва във властта с декларация, с която подкрепя декларацията на управляващото мнозинство. Това е много слаба връзка. Това е опосредствена връзка, която няма да остане в този вид. ПФ или ще върви към влизане в реално управление през зам.-министри, през други свои представители в изпълнителната власт, или ще върви към постепенно оттегляне на подкрепата. 

- Съществува ли, според Вас, опасност управляващата коалиция през 2015 г. да добие вида ГЕРБ-ДПС?
- ДПС ще използва всяка възможност да формира мнозинство с ГЕРБ, за да присъства в уравнението. Така че ДПС ще направи всичко възможно да участва в управлението от опозиция. Това се подготвя особено внимателно през последните три-четири месеца и ми се струва, че засега от Движението се справят успешно със собствената си тактика.
За ГЕРБ сближаване с ДПС е абсолютно забранено. ДПС много умело използва подкрепата си, за да увеличи напрежението вътре в управляващата коалиция. Не очаквам обаче подобен политически съюз.

- ГЕРБ няма да се подаде?
- Не, това е много опасно за ГЕРБ, както и като цяло за политическата система, но съпротивата позволява на Движението за права и свободи да охранява добре собствените си интереси.

- Кой може да се окаже най-големият риск пред управлението през 2015 г.?
- Много съществена е комбинацията от рискове. Ние се намираме в много важен период от гледна точка на геополитически рискове, които влизат в резонанс с вътрешнополитически рискове. Опасна е по-скоро комбинацията от рискове, а не отделен риск сам по себе си. Липсва достатъчен капацитет за управляване на подобни комплексни рискове, които налагат едновременно хомогенно действие и във външната политика, и във вътрешното управление на държавата.

- Какво ще се случи със заявките за реформи в нереформираните сектори? Ще се случат ли те?
- Аз не виждам общ хоризонт към самото разбиране за тези реформи. Засега това е само декларация в политически план. Не виждам споделения хоризонт за разбирането на необходимостта от тези реформи. Тя не е артикулирана достатъчно ясно. Публичният сектор в България е подреден зле - не произвежда това, за което е създаден. И генерира все повече конфликти. Така че въпросното цялостно пренареждане, т. нар реформа не означава смяна на формата, а цялостно сериозно пренареждане на публичния сектор, нещо, за което не чувам да се говори.

- Не сте оптимист в това отношение?
- Не, защото това изисква веднъж много ясно политическо съгласие и втори път – много ясна стратегия на последователни и упорити действия. Това не са реформи, които могат да бъдат направени наведнъж или на тласъци. Ако искаме да постигнем по-високо качество, най-важното е да има ясен план, да има стратегия и тя да бъде следвана упорито.