Русия може да нападне Украйна всеки момент. Над 100 000 руски войници са край украинските граници и само чакат заповед. В Беларус Москва и Минск провеждат най-големите военни учения за повече от 30 години. Западът е готов да отговори със съсипващи санкции. И евентуална война в Европа ще бъде катастрофа за Русия, за Украйна и за света.

Западът раздухва истерия, плаши света с Русия, която никъде не смята да нахлува, трупа сили край границите ѝ, въоръжава и окуражава Украйна да нападне Крим и сепаратистките анклави в Донбас и да си ги върне със сила.

Това са вкратце двата разказа. Кой от тях е истински и кой е лъжлив? Свидетели сме на класическа пропагандна война. Нейна арена, разбира се, са медиите, но участниците са в далече по-широка палитра - от държавните ръководители, правителствата им, дипломатите, до историци, анализатори, журналисти. И целта е класическа - всяване на смут у противника и осуетяване на вероятните му ходове.

В последните дни журналистите, акредитирани в Белия дом и в Държавния департамент, все по-често питат говорителите на двете институции за доказателства, че руската атака срещу Украйна е въпрос на дни. 

Говорителката на Белия дом Джен Саки, цитирана от Асошиейтед прес, неотдавна отговори кратко: "Ще трябва да ни се доверите".

Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс, цитиран от Си Ен Ен, беше малко по-настъпателен:

"Ако се съмнявате в кредибилността на правителството на САЩ или на британското правителство или на други правителства и искате да намерите успокоение в информацията, която руснаците изнасят, това си е ваша работа".

По-късно той се е извинил на репортера за тази реплика. Не само у нас някои говорители изпускат нервите си. Работата им е трудна.

САЩ и съюзниците им основават твърденията си на разузнавателна информация, подплатена със спътникови снимки. Да, Русия действително струпва необичайно големи военни сили около Украйна. Но Русия не го и крие. Всички снимки, които Асошиейтед прес например публикува от руските маневри са предоставени от агенцията от руското министерство на отбраната. В очевидна демонстрация на прозрачност, то показва какво прави.

Едва ли някой храни илюзията, че показва всичко. Но и не може да крие много. Вече не само правителствени спътници, но и граждански компании за спътникови изображения като "Максар" могат спокойно да заснемат движенията на войски по Земята.

Войските са си наши и територията, на която са, също е наша, включително беларуската, защото сме съюзни държави с договор за колективна отбрана, казва Кремъл. Тези движения не заплашват никого. Но разширяването на НАТО заплашва Русия, защото от Източна Европа неговите нападателни оръжия могат да стигнат руската територия много по-бързо, отколкото руските - американската или западноевропейската.

САЩ и НАТО имат подобен отговор: Щом няма да нападате, какво правят всичките тези сили около Украйна?. Защо сте вдигнали ракетните дивизиони и ескадрилите стратегически бомбардировачи, които могат да носят ядрено оръжие? Откъде ви хрумна, че Украйна ще напада Крим и Донбас? И с какво право се опитвате да казвате на НАТО кого да приема и кого не и къде да разполага сили на територията на своите държави членки? Светът има опита от Крим и Донбас през 2014 г. и предвид него Русия не може да се надява на много доверие. 

Ако руският външен министър Сергей Лавров е прав в нещо, то е, че досега разговорът е между глухи. Всяка от страните повтаря своите опорки и чака другата "да мигне". Що се отнася до комуникацията обаче, на управляващите в Москва е по-лесно. Там медиите са много по-малко свободни да контролират правителството и да настояват то да обоснове думите и делата си. 

Вчера обаче в споменатия разговор между глухи се появи нов елемент. Американската страна призна, пак през анонимни източници, че прилага комуникационна стратегия, която да не позволи на Путин безпрепятствено да прегази цяла Украйна, както през 2014 г. прегази Крим и Донбас. Тогава наистина той хвана Запада неподготвен и го постави пред свършен факт.

"Ние не инструментализираме пресата - казва днес западен разузнавателен служител, цитиран от Си Ен Ен. - Това, което правим е, че провеждаме стратегическа комуникационна кампания".

Сърцето на кампанията да бъдат компрометирани вероятни бъдещи ходове на Русия, като прогноза или дори разузнавателна информация за тях бъде разпространена чрез медиите. Това може да включва декласифициране на класифицирана информация.

"Новата доктрина е възможността да бъдат използвани разузнавателни данни като оръжие в информационни операции", казва бившият директор на националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър, цитиран от Си Ен Ен.

Телевизията отбелязва, че един от рисковете на този подход е да бъдат осветени източници на разузнаването.

В последните седмици има достатъчно примери за такава комуникация. Например, че Русия ще инсценира нападение или саботаж срещу сепаратистите в Донбас като повод да ги защити, нахлувайки в Украйна. Или че Москва ще разпространи фалшив видеоклип за такава атака с участието на артисти. Внимателно се следят всички движения на руските сили и ученията им. Спътниковите снимки от тях се разпространяват сред широката публика. Т. е. възможността противникът да си послужи с фейк, за да оправдае свои бъдещи действия, се поставя под съмнение предварително.

Но ефектът не е само в това. Както Путин кара Запада да гадае какъв ще бъде следващият му ход, така и Западът кара руснаците да търсят около себе си "къртици" и да се питат колко знаят за техните намерения във Вашингтон и в Брюксел.

"Надеждата е руснаците да бъдат изненадани от знанието на съюзниците за тези неща и те да реагират вътрешно", казва висш западен служител в разузнаването, цитиран от Си Ен Ен. "Обикновено това, което бихте очаквали да видите е руснаците да се чудят дали имат "къртица".

"Полезно е да ги накараме да се съмняват в себе си", продължава той. "Полезно е да ги накараме да се питат дали наистина могат да изпълнят някои от тези планове и все пак да постигнат секретност и изненада. Понякога, ако посеете достатъчно съмнение в системата, те може всъщност да отстранят някои компетентни хора, които подозират, че са шпиони и които всъщност не са изобщо шпиони".

Аудиториите, които са обект на комуникационната кампания са по целия свят и са най-разнообразни. Тя формира у тях предварителни нагласи и очаквания, които ще определят как ще бъде възприет евентуален конфликт. Независимо какви са намеренията на Кремъл, за преобладаващата част от света вече е ясно, че Русия постави ултимативни искания пред Запада и че показа, че е готова да използва сила, ако те не бъдат изпълнени. Ако Владимир Путин сега отстъпи от този рубеж, той рискува да се покаже слаб - преди всичко у дома, което е заплаха за властта му.

Ако изпълни заканата си да вземе "военно-технически мерки" (каквото и да значи тази загадъчна формулировка), рискува да си навлече разрушителни санкции, които биха взривили икономическата основа на властта му. Шансовете му да излезе от ситуацията хем с победа като силен лидер (според руските разбирания), хем като миротворец, не са големи.

Кампанията показва, че САЩ и НАТО са научили уроци от началото на този век досега. Най-малкото, че руските нахлувания в Грузия през 2008 г. и в Крим през 2014 г. бяха предшествани и от военни учения, и от пропагандни кампании, на които Западът не обърна достатъчно внимание. Затова "зелените човечета" без опознавателни знаци като на шега превзеха парламента в Крим и след това организираха там "референдум" за присъединяване към Русия. 

САЩ обаче имат горчив опит с публикуването на разузнавателна информация, за да оправдаят нахлуването в Ирак през 2003 г. Сведенията за ядрените оръжия на Саддам Хюсеин се оказаха фейк, защото се разбра, че са почивали на един и то - не особено надежден източник.