Явор Златанов, една от жертвите на предполагаемата криминална мрежа, разкритата в разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) „Осемте джуджета“, е подал жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя е за допуснати от българските власти нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека, съобщават от АКФ.

От антикорупционния фонд допълват, че съдът в Страсбург уведомява Златанов, че жалбата му ще бъде разгледана с приоритет.

Историята

Клуб Z припомня, че в поредица от видеа се разказваше първо как бащата Илия Златанов търси помощ от "един човек - малко скъпчия" Петьо Петров-Петьо Еврото, който да му помогне чрез Специализираната прокуратура да си реши проблемите със сина си, с когото в момента спорят за семейния бизнес в "Изамет". Така обаче накрая Златанов -старши се озовава със "запис на заповед" за милиони на името на съпругата на Петьо Еврото - Любена Петрова, и казва, че на практика са му взели всичко и са му обяснявали, че "ще изчезне като песъчинка", както и че "с Черепа се оправихме, та с тебе ли?!"

Още по-интересен бе отговорът на сина, който казва, че докато се води в ареста (по досъдебно производство именно на Специализираната прокуратура), постъпва в болница в тежко състояние заради бъбреците си. Там Явор Златанов твърди, че под натиск е прехвърлял имуществото си в присъствие на нотариуси, адвокати, прокурори и дори на надзирателите. Накрая изпада в тежко състояние и дори губи единия си бъбрек.

Паралелно Златанов-младши се прощава и с около 35 кг злато във вид на монети и кюлчета, а майка му Юлия Златанова - със сумата от 550 000 евро в брой.

Интересен детайл е, че после прокуратурата направи ефектен обиск у бащата Илия Златанов и показа злато, за което твърдеше, че е именно същото.

Както е известно, главният прокурор Иван Гешев има откровено "шегаджийско" отношние към историята с "Джуджетата", като питаше дали не става въпрос за "десет малки негърчета". А в разказите на Златанов-старши поименно се споменават действащият зам. главен прокурор Борислав Сарафов и наследникът на поста на Гешев навремето - шеф на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров.

Чак миналото лято под давление на тогавашния правосъден министър Янаки Стоилов започна проверка - по линия на участниците в историята от ГД "Охрана" и ГД "Изпълнение на наказанията". Наследникът му на поста Иван Демерджиев успя да предизвика проверки във ВСС срещу замесените прокурори.

При смяната на властта в МВР ГДБОП също проведе поредица от разпити - извън обявената проверка на прокуратурата.

На фона на това днес от АКФ посочват какви са претенциите на Явор Златанвов пред ЕСПЧ. Те неслучайно са основно срещу спецпрокуратурата:

-  че изземването на пари и вещи като веществени доказателства в хода на разследването срещу него е допуснато чрез използване на привидно легитимни процесуални средства, при формално спазване на правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), но с користна цел – присвояване на иззетите вещи чрез лица, приближени на водещите разследването прокурори.

- Златанов претендира и че е осъществено заграбване на бизнеса му чрез брутална процесуална принуда (задържане в ареста при опасно за живота състояние и при липса на адекватно лечение).

- Явор Златанов твърди още, че е налице фактически отказ на замесените институции – най-вече прокуратурата и МВР - да извършат проверка по данните, изнесени в разследването на АКФ. Този отказ е разгледан през призмата и на публичните коментари на главния прокурор Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се подчертава добре известната на ЕСПЧ безконтролност на българската прокуратура.

- Той също така претендира "липсата на ефикасни вътрешноправни средства за защита", тъй като съдът не контролира тези действия на спецпрокуратурата.

"Явор е изнудван продължително време да прехвърли дяловете си от семейния бизнес на подставено лице, посочено от групата около Петров, като същата принуда е осъществена и спрямо баща му Илия.

СП се разпорежда с иззетите от Явор Златанов и майка му злато и пари в брой, предавайки ги в нарушение на процесуалните разпоредби и въз основа на неистински документи на Илия Златанов и Димитър Ламбовски, като последният дори няма никакво известно отношение към воденото разследване. И двамата твърдят, че ценностите са присвоени от Любена Петрова още пред сградата на СП, което обстоятелство не е известно да е проверено и до ден-днешен, въпреки че се касае за публична сграда, опасана с камери за видеонаблюдение", пишат още от АКФ.

Ето и пълния текст на съобщението им:

„Осемте джуджета“ стигнаха до Съда в Страсбург

15.02.2022

Явор Златанов, една от жертвите на предполагаемата криминална мрежа, разкритата в разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) „Осемте джуджета“, е подал жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за допуснати от българските власти нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека.

С писмо от януари 2022 г. Съдът в Страсбург уведомява Златанов, че жалбата му ще бъде разгледана с приоритет.

Това развитие се случва след като в продължение на година и осем месеца българските власти не дадоха адекватен институционален отговор на изнесените в „Осемте джуджета“ конкретни данни за неправомерно влияние за уреждане на юридически конфликти, опити за завземане на бизнес чрез участието на правоохранителните органи и противозаконно разпореждане на прокуратурата с иззети веществени доказателства на голяма стойност.

Твърдените нарушения на Европейската конвенция за правата на човека 

В жалбата си до Европейския съд в Страсбург Явор Златанов претендира, че изземването на пари и вещи като веществени доказателства в хода на разследването срещу него е допуснато чрез използване на привидно легитимни процесуални средства, при формално спазване на правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), но с користна цел – присвояване на иззетите вещи чрез лица, приближени на водещите разследването прокурори от Специализираната прокуратура (СП). Златанов претендира и че е осъществено заграбване на бизнеса му чрез брутална процесуална принуда (задържане в ареста при опасно за живота състояние и при липса на адекватно лечение).

Явор Златанов твърди още, че е налице фактически отказ на замесените институции – най-вече прокуратурата и МВР - да извършат проверка по данните, изнесени в разследването на АКФ. Този отказ е разгледан през призмата и на публичните коментари на главния прокурор Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се подчертава добре известната на ЕСПЧ безконтролност на българската прокуратура.

Явор Златанов претендира също така липсата на ефикасни вътрешноправни средства за защита, доколкото съдът не може да контролира законността на действията на СП, с които иззетите като веществени доказателства ценности на Златанов са върнати на други лица в нарушение на НПК и задължителната практика на Върховния касационен съд, нито може да контролира ефективно процесуалните действия по време на досъдебната фаза на процеса, която е под пълното ръководство на прокуратурата.

Фактите в жалбата

Жалбата на Златанов, подадена до Европейския съд в Страсбург от процесуалните му представители, адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева, е изградена почти изцяло върху фактологията, установена в разследването на АКФ от 2020 г. и допълнението от 2021 г.

Четирите части на „Осемте джуджета“ (Първа част, Втора част, Трета част, Четвърта част) проследяваха действията на предполагаема криминална мрежа за влияние в множество институции, оглавявана от бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен като „Еврото“.

През 2021 г. АКФ публикува двете части (Първа част, Втора част) на интервю с Явор Златанов и съпругата му Емилия Златанова, което допълни фактологията от филмите.

Всички установени обстоятелства по случая са подробно анализирани в публикациите „Цялата история на "Осемте джуджета" - всичко, което не можахме да разкажем във филмите“ и „Разказът на Явор Златанов пред АКФ потвърди историята на „Осемте джуджета“.

През 2017 г. между баща и син Златанови – Илия и Явор, възниква правен спор за активите на дружествата „Изамет“ и управлението на бизнеса, прераснал и в семейно противопоставяне. През лятото на 2019 г. Илия Златанов се среща в ресторант „Осемте джуджета“ с бившия ръководител на следствения отдел към Софийска градска прокуратура Петьо Петров, който му обещава помощ в семейния конфликт. Само два дни след като Илия Златанов се задължава за сумата от 2 816 395 лева на съпругата на Петров – Любена Петрова, Специализираната прокуратура (СП) пристъпва към привличания в качеството на обвиняеми, задържания, претърсвания и изземвания, насочени срещу противниците на Илия Златанов – сина Явор, дъщерята Пролетина и съпругата Юлия, както и други лица около тях. Явор Златанов е задържан като ръководител на твърдяната организирана престъпна група с постоянна мярка задържане под стража от специализирания наказателен съд. При претърсвания, основно от банкови трезори на Явор Златанов и частично на Юлия Златанова, са иззети около 35 кг. злато във вид на монети и кюлчета, което самата прокуратура оценява на над 4 милиона лева. От банков сейф на Юлия Златанова е иззета сумата от 550 000 евро в брой.

По време на престоя си в ареста Явор Златанов изпада в много тежко здравословно състояние поради получена инфекция на бъбреците, която впоследствие води до оперативно отстраняване на единия бъбрек и тежко увреждане на другия. Явор е изнудван продължително време да прехвърли дяловете си от семейния бизнес на подставено лице, посочено от групата около Петров, като същата принуда е осъществена и спрямо баща му Илия.

СП се разпорежда с иззетите от Явор Златанов и майка му злато и пари в брой, предавайки ги в нарушение на процесуалните разпоредби и въз основа на неистински документи на Илия Златанов и Димитър Ламбовски, като последният дори няма никакво известно отношение към воденото разследване. И двамата твърдят, че ценностите са присвоени от Любена Петрова още пред сградата на СП, което обстоятелство не е известно да е проверено и до ден-днешен, въпреки че се касае за публична сграда, опасана с камери за видеонаблюдение.