Работя в авиационния сектор и мога да ви кажа, че на практика руската авиация разполага - в най-добрия случай - с около три седмици преди шоуто да приключи. Един от важните аспекти е, че въздушното пространство за руски летателни апарати вече е много ограничено. Но това не е всичко.

Много малко от самолетите са собственост на авиокомпании. Вместо това повечето са притежавани от собственост на лизингови компании, повечето от които са ирландски. Според режима на санкциите правната общност е на мнение, че тези договори трябва да бъдат прекратени, в противен случай ирландските компании ще носят наказателна отговорност.

По-важното е: руските оператори не могат да разчитат на застраховките. Без тях нито един национален авиационен орган няма да открие достъпа до своето въздушно пространство. Това на практика би означавало край на международните полети на руските оператори.

Освен това, въпреки наличието на някои "Сухой", "Илюшин" и "Антонов", по-голямата част от самолетите, експлоатирани в Русия, все още са "Боинг" и "Еърбъс". Те използват двигатели на CFM, GE и "Ролс Ройс".

Всички тези производители са прекъснали достъпа до ръководствата за ремонт, без които самолетите и двигателите не могат да бъдат обслужвани. Те издадоха и глобална забрана за обслужване, така че поддръжката на руските самолети да не може да се извършва в чужбина.

Те спряха и доставките на резервни части. От разговорите с нашите клиенти разбирам, че повечето авиокомпании поддържат резервни доставки за около 2-3 седмици.

Какво означава това? Русия на практика ще бъде изолирана от международните полети, може би със значимото изключение на Китай. Русия ще бъде по-изолирана от СССР и дори вътрешните пътувания ще бъдат силно ограничени.

Санкциите - ако са подготвени добре - вършат работа.

Вероятно можем да очакваме, че някои международни оператори ще продължат да изпълняват някои полети, може би до Истанбул или Дубай. Но ние говорим за преминаване от 100 презгранични полети към може би 6 или 7. Защо толкова малко?

Европа е уникална с това, че поддържа "отворено небе". При условие че дадена авиокомпания отговаря на определени критерии, тя може да лети толкова полети, колкото иска в рамките на европейското въздушно пространство. При други държави броят на полетите помежду им е строго регулиран.

Освен ако, да речем, Турция не сключи споразумение за "отворено небе" с Русия, което със сигурност е немислимо при настоящите обстоятелства, броят на полетите за Турция ще бъде силно потиснат от регулацията.

Също така си струва да се отбележи, че дори ако някой умник е успял да намери изход от тази ситуация - а аз съм сигурен, че много колеги адвокати в цяла Русия много усилено мислят над това - руските образувания буквално няма как да извършват международни плащания .

Следователно те дори няма да могат да зареждат гориво или да плащат летищни такси. Дори Китай ще трябва да приеме или заплащане в брой на юаните, държани от Руската централна банка, или да се съгласи под някаква форма на удължен кредит, като и двете са много малко вероятни.

---

Ян Недвидек е адвокат в световноизвестната лондонска кантора Stephenson Harwood. Коментарът му е публикуван в Туитър. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.