Вчера бях свидетел на абсурдна сцена - малък руски бизнес с основно международна публика бе нападнат за това, че не прави достатъчно срещу Путин.

Това бе нишов бизнес, който се обяви против войната на втория й ден, а в последното си съобщение добави, че премества производството си в Грузия.

Украинци и американци дружно обявиха, че докато фирмата е в Русия и данъците й отиват в хазната на диктатора, ще бойкотират бизнеса.

Тази жупел върху хора, които вкарват капка в ковчежето и имат миниатюрно до никакво влияние върху решенията, които Руската федерация взима, е обясним. Поне за украинците - те имат право да са бесни и да стрелят нашироко, когато страната им е ежедневно бомбардирана.

Но обясним не значи правилен. Да наказваш такива хора е напълно безмислено по отношение на инвазията в Украйна, но освен това - несправедливо. Дори може да се нарече етническа омраза.

И има още примери за подобни абсурдни санкции - персонални, граждански, в изкуството, от бизнеса.

Преди ден Марк Зукърбърг реши, че най-добрият начин да използва стотиците инструменти на огромната му социална мрежа е като позволи призивите за убийството на руснаци, Путин и Лукашенко в три държави. Украйна, Беларус, Русия.

Призивите към насилие са едно от нещата, с чието ограничение повечето хора са съгласни. Да бъде премахнато за конкретни три държави и три различни цели - една група и двама световни лидери - е абсурдно.

Разбира се, Meta е частна компания и може да прави каквото си иска. Но ако целта е да се позволи на украинците да изразят гнева си, което е напълно разбираемо, тогава просто можеше това съдържание да се трие, но да не се наказва с бан потребител от Украйна, който е пуснал такъв коментар. Хем не толерираш подобен език, хем показваш търпимост към един в момента измъчен народ.

Някои могат да режат хирургически, други са касапи. Платформата за стрийминг Twitch, която осигурява прехраната на немалко млади руснаци, директно ги отряза до един. YouTube обаче откриха по-балансиран подход - руските творци на съдържание могат да пускат видеа, и видеата ще са монетизирани, но само когато се гледат от чужда публика. Зрители в Русия няма да носят пари.

Това е санкция, която ограничава руските влогъри, които създават съдържание само за местните. Не е най-доброто решение, но наказанието е по-умерено и по-точно насочено.

По времето на Порошенко самата Украйна ограничи вноса на книги от Русия - до 10 без разрешително. На всякакви книги, до този момент около 60% от украинския книжен пазар. Последствията бяха грозни.

Българското издателство "Сиела" даде всъщност добър пример - спря новите преводи на Сергей Лукяненко - руски писател, на когото съм фен от години - след като той многократно се е изказвал в подкрепа на Путин и политиката му за Украйна. Един писател, не всички руснаци, и то такъв, заявил ясно, че е с диктатора.

Сега италиански университети се опитват да забранят Достоевски. Симфоничният оркестър в Монреал дори отложи концерт на млад руски пианист - Александър Малофеев - който подкрепя Украйна и не отрича войната. Имаше призиви да се скъса напълно и с руския интернет, за късмет ICANN спря това.

Гневът на Украйна и гневът в подкрепа на Украйна трябва да бъде канализиран. Да цели точно в Путин и близкото му обкръжение. Да, знаем, че ще удари и обикновените руснаци - но трябва да се стремим това да е до минимум.

А не да стреляме напосоки, като руски установки в Украйна.