Стига сте ме плашили със зимата!

Няма да ме уплашите. Нито ще направя това, което очаквате, от страх пред едно годишно време.

Да плашиш човек, преживял целия преход досега и част от комунизма преди него с един сезон, е несериозно. Дори е малко обидно.

Преживял съм и Лукановата, и Виденовата зима. Преживял съм "Братя, не купувайте", "с малко, но завинаги", "ляв завой", "на входа и на изхода", "Мултигруп", "Орион", КТБ, Пеевски, купони, опашки, режим на тока, югоембарго, мутри, поръчкови убийства и рекет, декомунизация, реституция, приватизация, хиперинфлация и деноминация. Преживял съм валутен борд, цар и двама генерали, дори и европредседателство, в което лично участвах. Преживял съм повече история, отколкото е здравословно, но съм благодарен, че поне още не съм преживял война - в България, макар такива да имаше у съседите.

И през цялото това време, дойде ли лятна криза, говорещите глави от телевизора започват да ме плашат със зимата. Как за толкова време не измислиха някакво друго плашило? Да не говорим, че международното положение непрекъсното им предлага плашила наготово.

Ако няма газ, ще се топлим на ток. Ако спре токът, ще горим кюмюр. Ако свърши кюмюрът, ще се греем на дърва. И в крайна сметка, става дума за няколко месеца. После ще дойде пролетта - метеорологически и политически. Това сме го играли поне няколко пъти през тези 30 и кусур години. Забравих и пандемията, която беше капакът.

И какво? Пак сме си тук. Може би не всички - но достатъчно. Пълно щастие няма. И равно щастие няма. Който ви обещава такива неща, лъже. Но и обещания сме преживели многократно и пак ни предстои да преживеем през  идните месеци. Ще ви обещават щастие - пълно и поравно. То е "диалектически свързано" със заплахите, както в клишето за моркова и тоягата. Гласувай за мене и ще ти е гот, гласувай против мене и ще ти се стъжни. И това сме преживели.

Като тегля чертата на тези 30 и кусур години, виждам две неща, които ще напълнят половин страница в учебниците по история, като минат още 30 години - България е част от Европейския съюз и от НАТО. Т. е. тя е част от съюзите, които не се плашат от годишните времена. Следователно България заслужава лидери, които не третират българите като диваци и не ги плашат със студеното и тъмното. България може да е най-бедната в ЕС, но бидейки в него е част от най-богатата една пета от света. Затова, освен с тъмното и студеното, да не ни плашат и със скъпото. Да, да си  беден в Европа е тежко, но не е долар на ден, както например е в Хаити или някъде в Сахел.

Политиците трябва да се потрудят да намерят истинска заплаха, от която да ни спасят, ако ги изберем. Това не е трудно, защото тази заплаха всеки ден я дават по телевизията - войната, Русия, Путин. Това е заплахата за всичко онова, което добихме, преживявайки всичко преждеизброено за тези 30 и кусур години и което ще напълни половин страничка в историята, но без което ще се върнем надолу, под линията, деляща ни от най-гладната, най-бедната, най-угнетената, най-несигурната и истински страдащата част от човечеството.

Войната, Русия, Путин - това е вододелът. Всичко останало са подробности. Които не го разберат, вкупом ще сгрешат и вкупом ненужни ще станат - със или без предсрочни избори.