Николай Василиевич стана както винаги рано сутринта точно в пет часа, когато светна лампичката, която неговият близък приятел Иван Петрович (Павлов) беше монтирал предния месец. Затътри чехли към банята и започна да се бръсне. Бръсна се почти половин час. После се опита да седне на тоалетната чиния, но не успя.

„Чудна работа“ – помисли си Н. В. Опита още три пъти и когато отново се погледна в огледалото, вече в цял ръст, разбра, че няма гъз. „Тази дума е доста простонародна“ – отбеляза наум Н. В. После добави пак наум: „И задник да е, пак го нямам. И нямам представа как е хукнал гъзът ми да си развява задника, докато съм спал. Дааа – многозначително се покашля той. – Задникът ми е избягал. Сигурно не от добро е избягал той, милият, от собственика си. Вярно че отмениха крепостното право, ама чак да избяга, това не съм го очаквал“.

Облече се Н. В., закопча шинела и тръгна из Петербург да намери задника и – дай Боже, – да го придума да се върне. Докато вървеше по "Невски", той се замисли над тази необичайна случка. „Не ми го побира акълът, как така ще избяга. Винаги съм му угаждал, пък и, съгласете се, не може човек без задник да живее нормално, нито можеш да седнеш, нито можеш да легнеш, нещо по-лошо, не бива и да ядеш.”

Докато вървеше така, потънал в размишление, го стресна цвилене на коне и отривисто псуване. Точно на пресечката с "Тверская" пиян файтонджия за малко щеше да сгази слабичък младеж с пенсне. Николай Василиевич веднага го позна, вдигна гневно бастуна си и взе да налага пияния мужик на капрата, като крещеше:

– Къде караш бе, пияно животно?! Ако го сгазиш, после ти ли ще пишеш „Три сестри”?!

След този малък инцидент Н. В. продължи да мисли за печалните последствия от неочакваната загуба. В следващия момент, с крайно изумление, в подминаващия го файтон видя задника си, но онзи се направи, че не го познава.

– Стой, мерзавецо, върни се при господаря си! – крещеше зачервен от гняв Н. В.

Тичаше след файтона и запъхтян стигна до „Думата“, но задникът бързо се шмугна в парламента. След дълги пререкания с портиера Н. В. успя да влезе в представителната сграда, а когато влезе и в залата с депутатите, се вцепени. Там, на трибуната, стоеше неговият задник и държеше реч...

Когато видя Н. В., задникът иронично се усмихна и продължи. Н. В. се опита да каже, че това е неговият задник, но думите му изчезнаха в аплодисментите на депутатите. Какво се случи после е трудно да се опише, но арестуваха Н. В. и се опитаха да го обявят за луд. Как се измъкна от болницата, само той си знае. Оттогава се заключи у дома и залиня, спря да се храни. От време на време ръмжеше през зъби:

– Виж го ти тоя неблагодарен гъз! Те такива сега са на власт! Че и министър може да стане, мерзавецът!

След три месеца Николай Василиевич почина и душата му стана мъртва.