„Между всички столове“ – така германският „Зюддойче Цайтунг“ е озаглавил пространен анализ за сложнат аситуация, в която се намира българското правителство заради войната в Украйна.

Статията започва с някои от изказванията на руския посланик Митрофанова, които са „толкова недипломатични, че в България в момента се спекулира дали тя провокира прекратяването на дипломатическите отношения на България с Русия или просто иска да блесне пред шефовете си“, пише вестникът.

България има много силна историческа връзка с Русия. Но симпатиите за Русия и Путин в България са паднали стремглаво от близо 60% преди войната на под 30% сега, отбелязва вестникът. Хиляди излизат по улиците да протестират срещу агресията на Русия в Украйна.

Страната изгони голям брой руски дипломати с обвинение в шпионаж. И веднага се включи в общата позиция срещу Русия, което бе отбелязано със заплахи от страна на Москва. За една страна-членка на ЕС и НАТО това звучи така, сякаш се разбира от самосебе си, но за България, която има исторически връзки с Москва и е силно здависима от руския газ, тези стъпки са важни.

Войната на Русия в Украйна води до промяна и в отношението към Москва на довчерашните руски фенове, смята още „Зюддойче цайтунг“.

Нападението промени из основи политическата линия на много хетерогенното правителство, което е едва от няколко месеца на власт. То спечели изборите с намерението да проведе реформи и да спре корупцията и мафиотските структури. Войната обаче постави друг акцент – тя все пак е само на няколкостотин километра от границата, а в Украйна има и близо 150 000 етнически българи. Вестникът отбелязва и че в коалицията са се появили сериозни пукнатини, тъй като БСП трябва да се съобразява с „проруската си клиентела“.

Освен лявата партия в коалицията правителството има като проблем и засилващите се крайнодесни, мобилизирани също от Москва. Не на последно място и „Герб“, опозицията, която прокламира проевропейския си  ипрозападен курс, но след зрелищния арест на бивши япремиер Борисов заради обвинения в корупция, разговорът с тях става труден.

Въпреки това обаче правителството, оглавявано от „Продължаваме промяната“, е направило някои стъпки, които в друго време нямаше да могат да бъдат осъществени – като отказ да поднови договора с „Газпром“ след изтичането му през 2023, засилване на присъствието на НАТО в страната, погребавне на идеята за строеж на АЕЦ с руски пари, присъединяване към другите източноевропейски страни в Букурещката деветка, отказът за превоъражаване на армията с руски оръжия .

Но и София отказа да праща оръжие на Украйна и да подкрепи енергийно ембарго за Русия – две решения, които няма как да прокара вътре в страната. Но все пак дори и по-възрастното поколение, което е социализирано с идеята за близост с Москва, започва да обръща гръб на Русия заради ставащото в Украйна. В страната се развива едно ново, скептично отношение. „Войната промени начина, по който ни е виждаме себе си и кои сме наистина“, цитира „Зюддойче Цайтунг“ съветничка от кабинета на Петков.

Вестникът сравнява ситуацията в България с тази в Румъния. В съседката ни има също широка хетерогенна коалиция с проруски настроени политици в нея, но Букурещ успява да направи по-бързо крачката към отделянето си от Русия. Румъния дава оръжия на Украйна и инвестира милиони във военната си инфраструктура. Румъния обаче има и 640-километрова граница с Украйна, уточнява вестникът. Република Молдова и руските войски в Приднестровието представляват допълнителен риск за сигурността на Румъния.

На последната среща на върха на НАТО румънският премиер Николае Чука и българският му колега Кирил Петков обявиха в обща пресконференция, че са наясно с вредното влияние на Русия в региона и са решили да му противодействат.