Войната в Украйна вече от месец е водещо събитие и в международната политика, и в медиите, и в социалните мрежи, и в разговорите между хората.

Няма нужда да сте русофил или русофоб, за да се запитате дали всичко, което четете и виждате за войната, е истина. Нормално е да си задаваме този въпрос, тъй като живеем в демократично общество (колкото и да не им се вярва на някои хора), което е свикнало да чува всички гледни точки.

В България, където обществото е разделено на две между Путин и Зеленски, споровете са още по-ожесточени и хората, симпатизиращи на Русия, често задават въпроса защо толкова рядко се представя другата гледна точка, тази на Русия. А в социалните мрежи и форумите хора и медии блокират профили на хора, които превишават добрия тон, разменят се клипове от бойните действия от двата лагера с непотвърдена достоверност, възникват спорове „за“ и „против“ гостоприемството към бежанците. В информационната битка се включват и държавите, участници в бойните действия – президентът Зеленски прави поне по едно обръщение дневно, неговата армия активно публикува във фейсбук и телеграм материали за пленени руски войници и техника, а от Москва отвръщат също с публични изявления и разкази за действията на украинската армия.

Различни системи от обществените отношения реагират по начин, по който не сме си и помисляли. Руското посолство в София например отдавна излезе от дипломатичния тон и публикува директни заплахи към премиера и клипове с изстрелване на ракети по украински цели. Медии като „Свободна Европа“ безпрецедентно забраниха коментарите под публикациите си, което категорично не е признак на плурализъм. Държави от ЕС направо забраниха разпространението на руски онлайн медии.

Важните въпроси днес са: реагира ли Западът в стила на тоталитарните режими, като забранява другата гледна точка? Какви са разликите между фалшиви новини, пропаганда и правото на свободно изразяване на мнение? Не се ли връщаме към времена, където гражданите на Европа и други демократични държави ще имат достъп само до тази информация от войната, която представя Украйна в положителна светлина?

Медиите – да си цензурират ли читателите

България наред с другите държави от ЕС има доста цветен медиен пейзаж, където се срещат различни по тип информационни източници – медии, които се стремят да спазват правилата за всички гледни точки и максимално обективно поднасяне на информацията, без използване на епитети и други квалификации. Има и такива, които предпочитат да представят непроверена, но по сензационна информация. Други получават финансиране от различни политически и икономически кръгове, за да обслужват техните интереси – да нападат правителството, да пишат положително за Русия и режима на Путин, да критикуват определени партии. Така или иначе, аудиторията има избор откъде да се информира.

Какво значи професионални стандарти? Накратко в информационните текстове да се описва точно какво е станало, включително всички интерпретации на участниците в едно събитие – например че руското правителството отказва да нарича инвазията в Украйна „война“, а използва „специална операция“. Когато се съобщава брой на жертвите или други събития, да се цитира източникът на информацията и да се проверява дали някой друг оспорва тези данни и има своя версия. Когато се говори за мирни преговори също да се представят изявленията и на двете страни.

И въпреки това в коментарите под тези публикации се появяват привърженици (основно на руската страна), които публикуват откровени лъжи и други пропагандни материали, обиди, призиви към насилие и саморазправа.

В нормални времена администраторите на медийни сайтове и техните профили в социалните мрежи успяват да премахнат коментарите, които нарушават стандартите на медията. Да не говорим, че според Съда на ЕС издателите носят отговорност за тези коментари и трябва да ги премахват. Когато обаче тези реплики растат със стотина на час, това става почти невъзможно. Лесното решение е да се спрат коментарите, но това вероятно би отблъснало доста читатели, които искат не само да прочетат оригиналния текст, но и да видят как реагират на него отделни хора и да влязат в дискусия с тях. Коментарите под публикациите са вече толкова естествена част от медиите, а чрез тях читателите стават съавтори, затова и спирането на публикуването на мнения може да отблъсне много хора. Затова би трябвало да бъде използвано само като временна мярка и то за много кратък период от време.

Държавата – да цензурира ли медиите

Премахването на интернет достъп до руски държавни медии е факт. Целта беше гражданите да не бъдат облъчвани с руска държавна пропаганда. Същевременно не е трудно тази забрана да бъде заобиколена – повечето от тези медии имат чат-канали, които няма как да бъдат спрени, а и винаги може да бъдат достъпени и сайтовете след нарочна смяна на IP адреса.

Проблемът е, че спирането на медии е тактика, позната досега само на тоталитарните общества и редица общественици на Запад надигнаха глас, че не е приемливо обществата да бъдат защитавани с прийомите на врага. Така се постига двоен негативен ефект, от една страна хората остават с впечатление, че демократичните правителства крият нещо и затова ограничават правото им на информация, а от друга – Русия твърди, че Западът е двуличен, като упреква Москва в репресии към свободната журналистика, а ограничава достъпа до руските медии.

Руските медии, преобладаващо близки до правителството, вероятно изкривяват до голяма степен информацията за войната в Украйна, но същевременно отразяват най-близо информацията от Кремъл и правителството и техните позиции не само по бойните действия, но и по преговорите с Украйна, по заплащането на газа, както и отразяват живота в Русия – например не подминават нито кризата със самолетния транспорт след затварянето на европейското въздушно пространство и спирането на поддръжката на "Боинг" и "Ербъс", опашките за захар пред супермаркетите и проблемите в банковия сектор след спирането на разплащанията с мастъркард и виза, издадени в Русия. И нещо повече, медиите на Запад в опита си да получават информация от всички възможни източници за войната, непрекъснато следят руските медии.

Изводът – спирането на руските медии не е ефективен начин за борба с дезинформацията, защото тяхната публика, ще намери начин да ги следи, а и все още са важен източник на новини.

Социалните мрежи, чатовете и войната

Най-свободно засега е информационното пространство в социалните мрежи и чат-каналите, основно в „Телеграм“. Те се използват както от Русия, така и от Украйна. Няколко украински канала непрекъснато следят обстановката и пускат видеа, снимки и информация от бойните действия, което е критично важно не само за световните медии и аудитория, но и за самите граждани на Украйна. Създаден е и канал от украинската армия, който публикува снимки и видеа с убити и задържани руски войници, като военните в Киев смятат, че той е полезен на родителите на момчетата, които не получават информация от Русия за своите деца. Същевременно каналът получи множество критики, защото публикува не само данните за живи хора и документите на починалите, но и обезобразените тела на жертвите.

Фейсбук и туитър засега подхождат либерално към поведението на двете страни във войната – докато преди инвазията всеки украинец, призоваващ към насилие срещу руснаците, беше блокиран, сега и двете страни свободно могат да изразяват ненавистта си. Само достъпът до постовете на руските медии е блокиран в Европа. Същевременно социалните мрежи са изправени пред същата криза като медиите – тонове обидни коментари от двете страни, които трудно могат да бъдат оценявани и премахвани навреме по класическите критерии на организациите. Засега наблюдаваме леко фаворизиране на постовете от Украйна, но същевременно запазване на неутралитет, това обаче не ги спаси от забрана на територията на Русия. Големият проблем е, че социалните мрежи се оказаха неподготвени и подхождат към войната с правилата за действие в мирно време, които просто не работят. Със сигурност не би било имиджово за фейсбук да блокира яростните коментари на хора срещу Русия, след като руска ракета е разрушила жилището им, убила техни съседи или разрушила града им.

Същевременно блокирането на акаунтите на руските медии само в Европа, но не и в САЩ и в останалите части на света, в никакъв случай не работи в полза на т.нар. демократичен свят, тъй като социалните мрежи показват, че това решение не е тяхно, а на Съвета на ЕС. Бягането от отговорност не може да продължи дълго и експерти съветват социалките да се готвят превантивно за конфликт с участието на Китай, защото тяхното поведение в този случай може да се окаже ключово за съществуването им заради мащаба и технологичната мощ на тази суперсила.

Оказа се, че и малкият опит за борба с дезинформацията покрай COVID не помогна на фейсбук, туитър, инстаграм и ютюб да се справят по-добре с войната и засега в тях пробива както руската пропагадна, така и украинската, която западният свят приема по-смирено с аргумента, че пропагандата по време на война е позволена, особено когато трябва да се защитаваш и да мобилизираш собствените си народ и армия.

Когато дипломатите извадят ракетите

Допълнителни проблеми в и без това нажеженото информационно пространство създават и дипломатите като руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова, която не само обижда открито правителството, но и публикува заплашителни видеа с изстрелване на руски ракети.

Засега отговорът е връщане на българския посланик от Москва, докато в България има особено гласовити призиви тя да бъде обявена за персона нон грата. Проблемът е, че това действие противоречи на всички дипломатически принципи – дори воюващи страни не изтеглят посланиците си, най-много да ги изолират с нужното уважение, а ако се докаже, че са извършвали военни престъпления, може и да ги пратят на съд. Това е твърде ясно на всички държави от т.нар. демократичен свят и за да откликнат на общественото негодувание, прибягват до нетрадиционни методи като преименуване на адресите на руските посолства, осветяването им в цветовете на украинското знаме, блокиране на банковите им сметки с оправданието, че може да се финансират незаконни терористични действия. Всичко това прави живота на руските дипломати доста неудобен, но същевременно не нарушава по никакъв начин Виенската конвенция за дипломатическите отношения, която гарантира особено на посланиците имунитет и нужното уважение.

Същевременно реакциите спрямо руските дипломатически представители е симптоматична за настроенията в съответното общество. Руският посланик в Полша, например, бе за първи път показан по телевизиите, когато отиваше да получи нотата за гонене на 45 дипломати. В същото време неговата колежка в София обикаля телевизионните студия и постовете ѝ получават незабавна реакция на ниво „премиер“. Всичко това единствено стимулира руската мисия у нас да е още по-активна и предизвикателна.

Изводът е, че западният свят не бе подготвен нито за руското военно нападение над Украйна, нито за информационната война, която последва. Първите реакции сочат, че Западът се опита да ограничи руските трибуни със средствата на тоталитарните режими. И така сам изпълни едно от желанията на Москва – престъпи собствените си ценности и ограничи свободите на собствените си граждани.

Нужен е нов алгоритъм при война и то такъв, който да гарантира свободния достъп до проверена информация и всички гледни точки, като всеки опит за фалшиви новини бъде разкриван и оповестяван.