Главният политически труп на Русия продължава да излъчва своите халюцинации към злощастната страна. Руските телевизии отдавна предават на живо халюцинациите на Путин. Мъртвият президент продължава да настройва гражданите един срещу друг, да тласка фашистки глупости за неизбежността на глобалното господство на Русия и да се наслаждава на успехите на своята комична армия, която се оказа неспособна да води каквато и да е война, особено в Украйна.

Но руснаците обичат да живеят във въображаем свят, телевизионните предавания ги карат да изпадат във възторг, точно както дози от специфични вещества дават блаженство на мозъка на опитния наркоман.

Познавам войните много добре. Всяка война има своята Буча – това е неизбежно. Всички войни се състоят от едни и същи детайли: мародерства, изнасилвания, миризма на лайна, дизелово гориво, екзекуции, грабежи, трупове и малко престрелки. Това е супата, в която се вари всяка война. Иначе не става. Руската общественост припадна с вопъл "фалшификат". Разбираемо е. Възпитана върху пропагандната лъжливост на съветското кино, върху шедьовъра на пропагандата "Василий Тьоркин", тя беше убедена, че и да има някой способен на това, то това не е руският войник.

Прочетете мемоари на ветерани от съветскo време. Така например Леонид Рабичев в книгата си "Войната всичко ще заличи" подробно описва поведението на руските войници в освободена Германия. Същите тези воини-освободители.

"Нашите танкисти, пехотинци, артилеристи, свързочници ги настигнаха, блъснаха настрани старците и нападнаха хиляди жени и момичета... Жени, майки и дъщери, лежат отдясно и отляво по магистралата и пред всяка стои кикотеща се армада от мъже със свалени панталони. Тези, които губят кръв и съзнание са извлечени настрани, децата, които се втурват да им помогнат, са застреляни".

Слушайте, слушайте, това са мемоарите на ветеран, награден с орден.

"Майор А. стои на стълбите в къщата и по двама сержанти, извивайки ръцете им, навеждат две един и същи момичета и всички щабни служители – шофьори, санитари, чиновници, пратеници... Майор А. нарежда: "Грабвайте момичетата за ръцете и краката, полите и блузите! Застанете на две редици! Разкопчайте коланите си, спуснете панталоните и гащите! Надясно и наляво, един по един, започвайте!"

А. командва, а моите свързочници, моят взвод, тичат нагоре по стълбите на къщата и се подреждат. И двете момичета лежат, ръцете им са в менгеме, устите им са натъпкани с кърпички, краката им са разтворени - те вече не се опитват да избягат от ръцете на четиримата сержанти, а петият разкъсва блузите им, сутиените, полите, бикините. Телефонистите ми избягаха от къщата - в смях и непристойност.

Но редиците не намаляват, едни се качват, други се спускат, а около мъчениците вече има локви кръв и няма край на званията, кикотенето и безобразието. Момичетата вече са в безсъзнание, а оргията продължава.

Гордо, с ръце на кръста, командва майорът. Но тогава последният се надига и сержантите палачи се спускат върху двата полутрупа. Майор А. вади револвер от кобура си и стреля по окървавените уста на мъчениците, после сержантите ги влачат настрани".

Останалото е в същия дух.

Всички претенции за вашите разбити илюзии не трябва да са насочени към мен, а към наградените с ордени руски ветерани от Втората световна война. Така по-лесно се разбира какво наистина се е случило в Буча.

Рабичев беше критикуван единствено за прекомерно натуралистичното му представяне. Никой през последните години не го е опровергавал по същество.

---

Коментарът на руския публицист Александър Невзоров е публикуван в "Гордон". Преводът е на Клуб Z.