Изчакахме да изминат 24 часа от вчерашната пресконфенция на специалния щаб за овладяне на енергийната криза, за да оценим правилно скеча, който се опитаха да ни представят - правителство, работодатели (отделни такива) и синдикати. Защото именно това гледахме вчера - скеч. Бездарен, пошъл и пълен с лъжи. 

България ще се върне в прегръдките на "Газпром" - монополистът, който си позволи да поставя условия на страната ни в нарушение на договора за доставки, монополистът, който толкова много години ни доеше с по-скъпи цени, отколкото пазарът предполагаше. Тогава обаче скечове нямаше. Имаше единствено усилия от страна на Европейската комисия да ни помогне. Лошото не е, че така или иначе ще ползваме скъп газ, това е ясно за всички, които могат да смятат. Лошото е, че действията и бездействията на служебното правителство в съглашателство с откровени фенове на режима на Путин дават още един коз в ръцете на "Газпром". Коз, който може да позволи на руският монополист да ни унижи още веднъж. 

Хронологията на едно предателство

Българският обществен доставчик "Булгаргаз" има сключен дългосрочен договор с "Газпром експорт" за доставка на природен газ. След началото на войната в Украйна, Европа наложи тежки санкции на Русия заради бруталната инвазия и Кремъл реши да отвори нов фронт - този път в икономическия сектор. Компанията, която се ръководи директно от политиците в Москва, а не по търговските правила, бе заставена да иска от своите клиенти плащания единствено в местната валута - рубли. Това, разбира се, важи само за т.нар. "неприятелски държави", каквато е и България за Русия след войната. 

Тъй като обаче нито един от подписаните от "Газпром експорт" договори не предвижда плащане в рубли, искането на Москва е незаконно. Първите две държави, които изпитаха на гърба си тези незаконни действия бяха България и Полша, чиито плащания бяха най-близо до датата 31 март, когато Путин подписа своя указ. "Газпром експорт" спря доставките до България на 27 април в пълно нарушение на сключения договор. Нещо повече - данните, предоставени от специалната парламентарна комисия, която разследваше причините и обстоятелствата довели до спиране на доставките показват, че "Газпром" е предложила по-лоши условия за плащането на България, отколкото на някои от големите си клиенти в Европа, които все пак решиха да изпълнят ултиматума. Разликата бе, че за България плащането щеше да се приеме за изпълнено едва след като местната "Газпромбанк" превалутира плащането в рубли, докато за всички други в Европа важеше правилото, че плащането е минало, когато валутата постъпи в първата "К" сметка в "Газпромбанк".

Нещо повече - от кореспонденцията е видно, че "Булгаргаз" е положило усилия да изпълни искането на руската страна, като е поискало гаранции, че ако приеме условията на "Газпром", няма да се стигне до ново спиране на доставките и до ситуация, в която дружеството е платило своите задължения в първата сметка, но парите не са превалутирани, плащането не е прието и газът не е реално платен - тоест иска да се гарантира, че ако приеме схемата, ще си получава суровината. На тези искания "Газпром" отговаря с нещо като - "Да, добре", но не поема ангажимент да подпише анекс с тези условия. 

Всяка страна, в която добруването на гражданите й е по-важно от обвързаностите и личните политически предпочитания, би приела това за удар. Би защитавала себе си и би искала компенсации. Не и у нас. У нас се разрази истинска вакханалия от истерични крясъци, които обясняваха, че светът ни без "Газпром" никога не може да бъде същия. Освен политиците, за чиято пристрастност няма нужда да отваряме дума, в хора на жалейките се включиха и работодателите, най-виден представител на които е Васил Велев. Бегъл поглед към фейсбук профила на същия ще ви покаже, че човекът определено има симпатия към войната на Русия в Украйна и определено има проблем с различаването на истинската новина от фейка. Другият глас в подкрепа на монополистът, разбира се, са синдикатите. Къде без тях. Вчера силният им вик бе подет от Ваня Григорова, чиито пристрастия също са видни за всички. Това е само вметка. 

На всеки опит на правителството "Петков" да намери алтернативни доставки, се противопостояваше един старейшина - дали ще бъде Румен Петков, дали ще бъде Румен Овчаров, дали Румен Радев. За да не кажете, че имаме проблем с името "Румен", към тях нека прибавим и Рамадан Аталай, Теменужка Петкова, Делян Добрев, че дори и Бойко Борисов. То не бяха истории за посредници, които в нормалния свят наричат търговци, то не бяха кълнежи, че ние пак си купуваме руски газ. 

И това е вярно - купуваме руски газ. Но не от "Газпром", не и при неизгодните и опасни условия, които монополистът ни постави. България никога не е казвала, че няма да ползва руски газ, каза, че няма да изпълни ултиматума на една единствена квази търговска компания. 

С напредъка на времето газовата тема стана централна за всички нас, нищо че газът в микса ни е минимален, нищо, че едва 10% от бизнеса използва газ за оперативни нужди, нищо че потреблението на топлофикациите е осигурено от договора с Азербейджан. Не, това нямаше значение. Значение имаше единствено плашилото, че без "Газпром" ни чакат студ, мраз, бедност и смърт. Разбира се, това не може да бъде по-далеч от истината. 

Разказваше се шокиращият наратив как Германия, за разлика от нас, се съгласила с условията и си купувала газ. Шокиращо, защото Германия се намира в най-бруталната си газова криза именно защото избра "Газпром". Нахалството обаче граници не позвава. 

Обществото обаче бе подковано да очаква "Газпром" на бял кон. И то го стори. Хората се уплашиха. 

А големите полически партии заключиха - България сама си е виновна и сама си спря газа. Цинизъм от ниво "български политически живот". 

Тогава на хоризонта се зададе той - Росен Христов. Никому неизвестният министър на енергетиката в правителството на Гълъб Донев. 

Цената

Стана това, което всъщност всички очаквахме. Разказът "руският газ на "Газпром" е най-евтин" беше толкова често повтарян през последните месеци, че бе логично вчерашният скеч да сложи върховният успех на опорката. Стигна се дотам, че работодателят Васил Велев обяви, че можело да се очаква цена от 200 лв. за мегаватчас при реактивиране на договора, което е просто абсурдно. Но нека видим какъв е проблемът с цената. 

Договорът с "Газпром експорт" предполага ценообразуваща клауза, която казва, че 70% от цената се образува от цената на газа на борсата TTF в Нидерландия, останалите 30% - от цените на петрола и неговите деривати с репер от 6 до 9 месеца назад. Именно вчера цената на TTF достигна до 290 евро за мегаватчас. Средноаритметичната цена на борсата за август е 215 евро, което са почти около 420 лв. Сметката по 0,7 показва, че цената само по тази компонента ще достигне над 294 лв. за мегавтчас. С петролните деривати прехвърля 315 лв. за мегаватчас. В момента цената за август в България е 298 лв. за мегаватчас. 

Толкова. 

Всъщност не толкова, има и още. Очакванията на пазарните играчи са, че цената на борсите ще скача още, заради газовата война на Русия. "Сигурен доставчик", един вид. 

Въпреки това, тази цена не е истинската опасност. 

Какво направиха?

България имаше огромен шанс да спечели евентуален арбитраж срещу "Газпром". Руснаците обявиха форсмажор по отношение на "Булгаргаз" ден след спирането на доставките, не отговориха на притесненията на българската компания и отказаха да подпишат гаранции за доставките, ако изпълним условията им. Според Международната харта за търговия никоя страна продавач на стока не може да иска плащане в местна валута след подписване на договора. 

Ако България обаче, започне преговори с "Газпром" сега ще признае, че не е имало никакви рискове пред "Булгаргаз" да го направи още в началото. Ще признае, че не е изпълнявала договора си в продължение на пет месеца и "Газпром" ще има пореден коз в ръката си да осъди "Булгаргаз" за неполучените и неплатени количества. Експертите Велев и синдикалистката Ваня Григорова могат да сметнат за колко пари става дума. 

Това не е всичко. "Газпром" дава заявки, че ще продължи да ограничава доставките си до Европа в условията на войната, която води. Един-единствен въпрос- какво ще правим през декември, ако "Газпром", доказан нестабилен и несигурен доставчик, спре потока? На каква цена тогава ще можем да намерим количества, в разгара на зимата? Кой е този политик или работодател, който може да гарантира, че това няма да се случи? Ще подаде ли този политик своята оставка и ще обещае ли, че никога повече няма да се занимава с политика? Защото решенията имат своите цени. 

В крайна сметка обаче, проблемът не опира до тази зима. Проблемът е цивилизационния разлом в обществото ни, който започва да дава отражения върху икономиката ни. Неизбежността на скандалите напред във времето ще носи все повече вреди. Националното ни единство, разбито на парчето от влиянието на Кремъл, ще съсипе и стопанския ни живот. Самочувствието ни вече е съсипано. България отново бе унижена.