ИВАН ПРЕОБРАЖЕНСКИ*

Благодарение на спора между Русия и ЕС за Украйна турците укрепиха своето влияние в България. Ердоган получи от Путин силен енергиен коз, чрез който може да влияе върху политиката на Брюксел.

Ердоган е Путин, само че в турски вариант. По тази причина двамата президенти никога няма да станат истински съюзници.

Турция излезе победителка от спора между Русия и Европейската комисия по повод на "Южен поток". Владимир Путин дълго може да се надъхва, говорейки, че Европейският съюз сам си е напакостил, принуждавайки Кремъл да се откаже от този проект. В действителност изявленията на Брюксел и Берлин за възможното продължение на преговорите по руския проект за тръбопровод трябва да се приемат буквално. Мнозина европейски политици не харесват прекалено близката дружба на Путин с Ердоган и значителното усилване на влиянието на турския лидер.

Откровени признания

Путин е наясно, че върху Реджеп Тайип Ердоган се оказва постоянен натиск и то не в полза на руско-турския съюз. "Когато бях в Турция, заявих на г-н Ердоган: може би в момента не е добре да говорим открито за някои неща, за да не дразним квачките, че могат да се разкрякат. Но г-н Ердоган е силен мъж, той можеше и да не го прави. Но помисли: "Не, ще го направим", разкри подробности от преговорите си със своя турски колега в началото на декември Владимир Путин по време на своята голяма пресконференция, която се състоя на 18 декември 2014 г.

В Анкара Путин обяви, че проектът за строителство на газопровода "Южен поток" няма да се осъществи. Вместо това Москва подписва договор за изграждането по дъното на Черно море на нова тръба за доставката на "синьо гориво" за Турция. Намеквайки, че Турция може да се превърне за сметка на реекспорта в един от най-големите доставчици на газ за европейския пазар и за ситуацията около Крим, който беше анексиран от Русия, стопанинът на Кремъл също така разкри, че Москва и Анкара имат много големи съвпадения на интересите в Черноморския и Средиземноморския регион и че "без активното участие на Турция тези въпроси не могат да бъдат разрешени".

Силни мъже

Руският президент наистина има много общи интереси със своя турски колега. Но означава ли това, че има общи интереси и между техните две страни? В ЕС смятат и Путин, и Ердоган за държавници от авторитарен тип. Достатъчно е да си спомним, че и двамата в качеството им на министър-председатели в навечерието на избирането им за президенти се сблъскаха с протести.

В Русия те започнаха с исканията да се преразгледат резултатите от парламентарните избори, а в Турция – с опитите на шепа активисти да защитят малък парк в центъра на Истанбул от унищожение. В крайна сметка участниците в протестите издигнаха лозунги за оставките на Путин и Ердоган, които след това прераснаха в сблъсъци с полицията. В Турция те бяха по-жестоки, но това не променя сходствата.

Жажда за власт

Двамата лидери нагледно показаха, че в името на запазването на властта са готови да използват сила. Както в Русия, така и в Турция властта потуши протестите. Министър-председателите се преместиха в президентските кресла. И тук разликата е в това, че Путин се стремеше отново да стане държавен глава, защото това е най-влиятелният пост в Русия, която е суперпрезидентска република. А Ердоган влезе в президентската резиденция в Анкара, защото по закон не можеше повече да оглавява правителството и възнамеряваше да превърне президентския пост, имащ церемониални функции, в най-силния, а може би и да ликвидира в Турция парламентарната демокрация.

След като той хвърли зад решетките поредната порция опозиционни журналисти, а след това заяви, че за пръв път в историята на съвременна Турция ще председателства заседанията на правителството, сходството между Ердоган и Путин, който също често събира министрите, се усили.

Още едно важно сходство – двамата лидери обвиняват за своите проблеми тайнствени сили от чужбина. И по-конкретно – САЩ и отчасти ЕС. Няма пари? Вашингтон е виновен. Гражданите се бунтуват? Те са купени от чужди шпиони. Други причини за протеста не може да има, защото Русия (според версията на Путин) и Турция (в представите на Ердоган) - са страни не по-малко свободни и демократични, отколкото останалите европейски държави.

Краят на илюзиите

Но в това сходствата се изчерпват. Там, където руският президент губеше през миналата година, неговият турски колега намираше своята изгода. Да вземем, например, Крим. Анкара не осъждаше активно присъединяването на полуострова към Русия. И тутакси се превърна в привилегирован партньор на Кремъл.

Какъв е крайният резултат? Благодарение на спора между Русия и ЕС за Украйна, турците укрепиха своето влияние в България. В резултат на отказа на Москва от проекта "Южен поток", Анкара получи гаранции за доставката на руски газ за ЕС чрез територията на Турция, което не можеше да постигне през последните 20 години. Сега в ръцете на Ердоган е силен коз, който той може да използва за енергиен натиск върху ЕС.

-----

* Иван Преображенски е политолог и постоянен участник в германско-руския форум "Петербургски диалог". Анализът е публикуван в "Дойче Веле" и препечатан от БГНЕС.