„Пазете правото – дори, когато се налага, от закона“, призоваваше приживе Кристиян Таков, най-проникновеният български мислител в последния поне половин век. Малко хора – особено юристи – разбраха, за какво иде реч.

Няма как да е иначе, защото българската юридическа мисъл е изумителна смесица от средновековно буквоядство и сталински фетишизъм към писания текст. Щом е написано – значи е така. Няма значение дали написаното нарушава някакви фундаментални принципи на правото и на държавността. На същия принцип през 1940-те години германската правна мисъл не е възразявала срещу изтреблението на евреите. Написано ли е в закон? Написано е, даже в няколко. Какво искате тогава?

На всяка крачка българските закони нарушават, стъпкват в калта, пръскат на прах основополагащи принципи, известни от столетия. И на мястото на тези принципи грижливо градят произвол и тормоз на гражданите, в случая сведени до крепостни селяни от руски тип.

Ето ви принцип на правото, изписан още в Магна харта от 1215 година: никой не може да бъде съден в негово отсъствие. Ясно е (надявам се) защо съществува този принцип. Ако всеки с власт може да те съди зад гърба ти – една прекрасна сутрин просто да се събудиш осъден – то на власт е произволът, а не законът. Силата на правото е подменена от „правото“ на силата. Всеки по-силен от теб може да ти стори всичко, каквото поиска.

В България хиляди граждани, формиращи тялото на суверена (т. е. на онзи, който дава властта на властимащите) всекидневно са уведомявани, че са осъдени – без да бъдат призовавани, известявани или търсени. Интересното е, че винаги те намират, за да ти връчат присъдата. Не са те призовали преди това, защото не могли били да те „открият на адрес“.

На този принцип съм се събуждал, за да науча, че съм бил осъждан от "Топлофикация", ЕРП и дори – от паразитната структура „професионален домоуправител“. Всички те имат юридически отдели, натъпкани до козирката с юридически лица, надлежно завършили съответните юридически катедри. Говорих с представителна извадка. Нито един от тях не беше чувал за принципа на не-осъждане в отсъствие. Всички клатеха глави като онези тигърчета, които едно време живееха на задния прозорец на москвичите: „Така пише в закона“.

Всеки може да си прокара законче само за него. И това се случва непрестанно – нищо, че се нарушава друг принцип на правото: законът или е универсален, т. е. отнася се за всички случаи, или не е закон. Не обслужва общото благо, а нечие частно благо (за сметка на общото).

Опитах още с депутати, омбудсмани – все юристи. Нито един нито за секунда не разбра, за какво говоря. „Така е написано“.

Ама ако аз утре успея да пробутам закон, че всички юристи всеки месец трябва да бъдат бити с тояги на голо и освен това да си носят тоягите от вкъщи – ще го направят ли? Нали ще е написано?

Там, където няма принципи, има интереси. Там, където не се служи на общото благо се служи на частно такова. „Правото“ на различни монополчета да ме съдят зад гърба ми прикрива, разбира се, фрапантно надути сметки, които те са си измислили. Сам си произвеждам тока от слънцето, а ме съдят за сметки от по 200 лева… Дори няма да им приседнат, защото по-големи от мен производители на слънчев ток се сблъскват със сметки от десетки хиляди.

Робство и тиранство, подкрепено от всички власти и от самата юридическа мисъл…

Пазете правото от закончетата на монополчетата, защото тези закончета прикриват произвол, злоупотреба с власт, тормоз, лъжи и кражби.

Някой от кандидатите за власт чува ли?