Предизборната кампания стартира с превес на ГЕРБ (23,4%) пред основния конкурент "Продължаваме промяната " (17,5%), като разликата е почти шест процентни пункта.

Това показва проучване на електоралните нагласи на "Алфа рисърч" месец преди изборите на 2 октомври.

Изследването е проведено в периода 27 август – 2 септември 2022г. от "Алфа рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Проведено е сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

При ГЕРБ има лека мобилизация спрямо последното проучване на агенцията от месец юни, спад от над 2 на сто има в електоралната подкрепа при ПП. "Продължаваме промяната" може да загуби около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава направиха избора си в полза на новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър, както вляво, така и вдясно, прогнозират от агенцията.

На трета позиция е ДПС с 10,9% от твърдо решилите да гласуват. Както е обичайно преди избори, Движението започва да мобилизира избирателите си и постига по-висок резултат спрямо предходни проучвания. В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.

На малка дистанция след ДПС са БСП (9,8%) и "Възраждане" (9.5%). БСП, както и ПП, търпи най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет. Ключово за соцпартията ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват, посочват социолозите.

Началото на кампанията показва, че и ПП навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии, сега взаимно да си отнемат избиратели.

"Възраждане" има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите теми на формацията, благодарение на които направи своя пробив, остават сега по-назад в приоритетите на хората.

"Демократична България" (7,5%) плавно върви нагоре, за което ѝ помагат две обстоятелства. Първо, разочарованието на част от избирателите от ПП, които се връщат сега към ДБ. И второ, радикализирането на ПП, на чийто фон ДБ се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива партия.

Това са шестте политически сили, които с голяма доза сигурност можем да кажем, че ще присъстват в 48-ия парламент, посочват от агенцията.

Още две партии са на ръба. "Български възход" на Стефан Янев (4,2%), с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд. За тази формация кампанията ще е ключова - дали ще потенциалните ѝ избиратели няма да предпочетат други партии в този сегмент - БСП, „Изправи се България“.

ИТН, която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация – 3,9%. Специфичното за избирателите на тази партия е, че имат твърде емоционален вот – бързо се мобилизират, но и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации, посочват от "Алфа рисърч".

(Не)вероятните управленски алтернативи

 Българското общество е поляризирано по редица теми, а в предстоящите избори и по ключовата – „около коя партия е най-вероятно да се сформира управленска алтернатива?“

26,4% са на мнение, че е по-вероятно това да стане около ГЕРБ, 24,2% - около "Продължаваме промяната".

Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях.

44% от анкетираните не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните.

Най-значимите проблеми

Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки десет българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), здравеопазване (83%). Войната между Русия и Украйна и корупцията са посочени от около две трети от анкетираните.

Следват екологичните проблеми, свързани със състоянието на язовири, водоеми и пр., както и нелегалната емиграция, които отново застанаха във фокуса на общественото внимание покрай трагичните инциденти в последните седмици и вълнуват две трети от анкетираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими проблема се допълва от състоянието на пътищата, особено на прага на наближаващия зимен сезон, и от образованието.

"Кой е най-малко мразен, а не кой е най-харесван"

Кампания 2022 стартира обаче със сериозна ерозия на доверието към всички ключови лидери на партиите, които ще вземат участие на изборите на 2 октомври. Ако изобщо може да се говори за някаква конкуренция между тях, тя е „кой е най-малко мразен, а не кой е най-силно харесван“.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов стартира кампанията с 21,6% положителни оценки и 55,5% отрицателни.

Съпредседателите на основния опонент, "Продължаваме промяната", Кирил Петков и Асен Василев, само за два месеца бележат рязък спад в личните си рейтинги. С доверие, респективно от 18,4% и 17,8%, те значително стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието им достига 55-56 на сто.

Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция, Христо Иванов (17,6%) и Корнелия Нинова (15,9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на ДБ е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%).

Всеобщото недоверие към политическата класа обхваща както неучаствалия все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18,5%:35%), така и най-шумния опозиционен лидер Костадин Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).

Спад и в рейтинга на Радев

От тенденцията на спад е засегнат и президентът Румен Радев. В сравнение с юни положителните оценки за дейността му намаляват с 5 процентни пункта, а отрицателните се увеличават с 3. Така, към момента, ножицата между положителни и отрицателни оценки (38%:33%) силно се затваря.

С оглед не само на предстоящите избори, но и на потенциала за решаване на кризи след тях, наблюдаваната сериозна ерозия на доверие към политическите лидери и лидерство, е изключително рисков фактор. Най-малкото, защото при очертаващия се фрагментиран парламент и коалиционни формати, ще бъде все по-трудно да се осъществяват дългосрочни политики, изискващи лидерско визионерство и широка обществена подкрепа, отбелязват социолозите.

Каква ще е избирателната активност

На старта на кампанията избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Това означава, че до урните могат да отидат около 2 млн.и 600 хил. души, което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021 г. На този етап обаче е още много рано да се каже дали кампанията ще повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни перспективи ще отблъснат част от избирателите, което би довело до опасно ниски нива, с вероятност за силно сближаване на вота за отделните партии, коментират от агенцията.

Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса „какво правителство е възможно след изборите“, се очертава като един от основните движещи фактори в кампания 2022 г., заключават от "Алфа рисърч".