Последните вълнения в България, свързани с енергийната криза, показват, че атаката на руския президент Владимир Путин срещу демокрацията е успешна, пише „Политико“.

„Няма съмнение, че Путин печели в това отношение“, заявява пред изданието висш представител на Европейската комисия.

Чиновникът дава за пример събитията в у нас. През август президентът Румен Радев поиска назначеното от него служебно правителство да преговаря за нови газови доставки с „Газпром“. И докато това предизвика улични протести на противници на енергийната зависимост, много хора в страната, която има дълбоки исторически и културни връзки с Русия, приветстваха този ход.

Подобна е картината и в Унгария, където премиерът Виктор Орбан – потенциалната вечна черна овца на ЕС, даде ясен знак, че няма намерение да замразява всички връзки с Русия. Тези дни той заплаши да блокира продължаването на част от европейските санкции срещу Москва, ако от списъка не бъдат извадени трима олигарси. Вчера Орбан оттегли заплахата си, но до седмици неговите действия могат да се окажат най-малкият проблем.

Европейските лидери се подготвят да посрещнат резултатите от предсрочните избори в Италия в края на месеца. Прогнозите са, че крайно десните партии ще спечелят достатъчно гласове, за да формират коалиция. Този вот може да промени правилата на играта, предупреди европейският представител.

Макар Джорджа Мелони – лидерката на неофашистката партия „Италиански братя“, да критикува руската агресия и да подкрепя военната помощ за Украйна, вероятната й коалиция включва някои от най-приятелски настроените към Путин политици на Апенините. Сред тях са Матео Салвини – лидерът на крайно дясната „Лига“ и трикратният премиер Силвио Берлускони, който някога подари на Путин юрган, на който бе щампована снимка от тяхно ръкостискане.

През август в Берлин се състоя демонстрация, на която бяха развявани знамената на сепаратистките Донецка и Луганска народна републики (ДНР и ЛНР). Обект на гнева на протестирйщите бе не Русия, а САЩ. А лидерът на социалистическата Лига на свободомислещите Клаус Хартман заяви на шествието, че Германия се е превърнала във „васал на Америка за Украйна и на други фронтове“.

През последните дни десетки хиляди хора от крайната десница и от крайната левица излязоха по улиците в Чехия и Германия, за да протестират срещу поскъпването на енергията, НАТО и западната подкрепа за Украйна.

Години наред Русия работи за подкопаването на доверието в демократичните правителства. За целта Кремъл използва отровен коктейл от дезинформация в социалните медии и политически уловки. Това става най-вече чрез подкрепата за най-маргиналните елементи, подхранващи протестните движения. Главната цел обаче не е европейците да бъдат превърнати в поддръжници на Русия (макар че Москва би го приветствала), а по-скоро дестабилизирането и поляризирането на западните политици до такава степен, че избирателите да не знаят на кого да вярват.

И макар европейците масово да отхвърлят руския наратив на фона на зверствата в Украйна, проучванията показват, че решимостта им намалява. В най-големите страни – Германия, Франция, Великобритания и Полша, хората вече се притесняват повече за жизнения стандарт, отколкото от войната. Това показва допитване на групата YouGov. Във Франция 40 на сто биха подкрепили завръщането на движението „Жълтите жилетки“.

Изглежда неизбежно, че европейските лидери ще бъдат изправени пред нарастващ натиск за смекчаване на санкциите срещу Русия. Времето, както часовото, така и метеорологичното, е на страната на Москва. Със спадането на температурите през следващите седмици и наближаването на зимата европейците ще започнат да изпитват товара от поскъпващия газ, чиито цени почти се утроиха през тази година.