Наводненията през миналата седмица в Карловско и щетите за над 70 млн. лв., които те нанесоха на хора, собственост и инфраструктура в района, отново поставят на преден план въпросите за планирането и управлението на рисковете от страна на всички заинтересовани страни – гражданите, фирмите, държавата и застрахователните компании. Само преди 3 месеца писахме за градушките в Пловдивско и сега пак ще повторим - всеки участник в този процес явно прави нещо погрешно, след като за пореден път сме изправени пред една и съща ситуация.

По данни на националната статистика наводненията са относително често срещани кризисни събития, като броят им варира в много широки мащаби – за периода 2010 – 2020 г. те са между 84 и 692 броя за година. Редовно значителен брой наводнения се отчитат в области Варна, Кърджали, Сливен и Смолян. Тежестта им обаче не е еднаква, не са еднакви и щетите, които те нанасят. За последните десет години общият размер на щетите варира между 15 и 206 млн. лв. годишно, а средствата за възстановяване на тези щети – между 5 и 216 млн. лв.

Данните на НСИ са на база на отчети на общините, в които са възникнали такива кризисни събития.

Огромен дял от средствата за възстановяване са с източник държавния бюджет, като по последни данни на НСИ те са над 97% от всички средства. За 2020 г. единствено в област Бургас са отчетени приходи от застрахователни обезщетения за възстановяване на щети от наводнения в размер на 2 хил. лв. Тук не са включени приходите от застрахователни обезщетения на физическите лица, но от интервютата с част от пострадалите през последните дни можем да направим извода, че те едва ли са много големи*.

Ако можем да обобщим: частната и общинската собственост почти не се застраховат срещу риск от наводнения, държавата почти не извършва превенция и контрол върху рисковите събития, възстановяването на щетите и осигуряването на спешна помощ за пострадалите често е бавно и недостатъчно и се налага включването на доброволчески труд и усилия. Застрахователният сектор мълчаливо наблюдава събитията, без да използва случая да поеме активна роля в повишаване на застрахователната култура и разширяване на застрахователното покритие.

И тъй като наводнението в Карловско едва ли ще е последното подобно бедствие, на което ще бъдем свидетели, а може би - дори и лично засегнати, за да има все пак някаква „полза“ от това трагично събитие за бъдещето, отново ще повторим:

1) Застраховайте се. Себе си, имотите, фирмите и дейността си. Проучването и вземането на решение за споделяне на рисковете върху собствеността, бизнеса, здравето и живота е в ръцете на всеки гражданин.

2)  Държавата следва да престане да извършва квази-застрахователни дейности и да обезщетява всички по равно и с по малко, а да започне да се концентрира върху онова, което е типичната й дейност – управление на политики, превенция и контрол върху спазването на закона. Стимулирането на безотговорност не трябва да бъде приоритет.

3) Застрахователите е добре да се активизират и да намерят начин да стигнат до гражданите – дали чрез активна информационна кампания, или чрез разработване на продукти, подходящи за всеки рисков случай, комуникация и развенчаване на митовете за застраховането, все още битуващи в българското общество. Активната им роля ще бъде ключова за промяна на настоящото положение на оплакване и взаимни обвинения. Иначе ще бъде така и следващия път.

*За съжаление статистиката на Комисията за финансов надзор не включва отделни данни за риска от наводнения.

Петя Георгиева, Институт за пазарна икономика