На Великден се оказах в село Жедна. До Радомир. Той пък - до Перник. Всъщност приятелката ми, биолог по образование, искаше непременно да подреже сливата навреме, а от няколко групи във Фейсбук беше научила, че "навреме" вече отминава. А Великден са си почивни дни.

И така, след следобед рязане на клони, вечерта тя ми каза - дай да отидем в църквата. Защо пък в църквата? Питам - и двамата сме атеисти. Братовчедка й ще е там, събират се хората, да посрещнат Великден. Хубаво е да отидем по-рано. В Жедна Исус, възпитано, понякога възкръсва към 11:30 - той е разбран и знае, че възрастните хора искат да си легнат по-рано.

И така се оказахме в една предосвобожденска църква. Схлупена, с ронещи се стенописи, но пък хубава. Попът го нямаше. Старият е умрял, а младият, който обикаля няколко села, искал 80 лв за едната молитва. Отказали му.

Малко суматоха, да се купят свещи, докато разберем, че възрастна жена ще прочете молитвата в 11:55 - минути преди Възкресение. Уж селото запада, но близо 30 души - и млади, и стари, и деца - са се събрали в малката църква. И молитвата започва особено. Жената се обърна към иконите и ни поясни - "обръщам се към Бога".

"Господи, на този, който прави зло, дай разум..."

И докато говореше с гръб към нас, разпознах в нея баба Сийка. От това село знам една шепа души - и баба Сийка е една от тях. Едва ли е най-възрастната - но е най-възрастната, съгласила се да отиде в полунощ в църквата. Но аз я знам от другаде. Баба Сийка помагаше на свой съсед - почти неин набор, на 82, с деменция. Готвеше му, ръчкаше го да не умира на легло. Сутрин му носеше закуска, преди да изведе кравите. Наобед - обяд, преди да нахрани кокошките. Баба Сийка беше и убедена вегетарианка. Въобще, доста в селото не я харесват.

И след встъпителните думи прочете "Отче наш, ти който си на небесата...", да бе, онази молитва, която всички я знаем. Но баба Сийка не я помнеше наизуст - четеше я, понякога със запиране. И все пак я прочете - "защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин."

И накрая добави:

"И дай, Господи, на Путин разум, за да спре тази война..."

Някакъв звук. Някои се засмяха, но не подигравателно, а по онзи начин - "ех, тя го каза жената...". Други почти искахме да изръкопляскаме.

Естествено, точно зад мен някой измънка:

"Той Путин не е виновен."

Веднага един от църковните настоятели го отряза:

"Това в църквата не го говори!"

Баба Сийка нищо от това не чу - и ни напомни още да правим добро, и да помним, че всичко си има последствия.

Тръгнахме навън, през втората врата на църквата, тази, ниската, под която трябва да се наведеш много, за да минеш. Не пропуснахме да изчакаме баба Сийка и да й кажем, че краят на молитвата й е бил най-хубав. А после обиколихме църквата със свещички в ръка, три пъти. После ние, атеистите, ги занесохме в къщата запалени и ги сложихме в чашка да догорят.