Това беше 450-хиляден промишлен град на Азовско море. Днес е куп развалини, сред които още се крият около 100 хиляди неуспели да избягат от руския обстрел. 

Буча и Бородянка край Киев станаха нарицателно за убийствата на цивилни и изнасилванията от руските нашественици. Но истинското име на ужаса изглежда ще стане Мариупол.

Според кмета Вадим Бойченко най-малко 20 000 са цивилните жертви тук за около два месеца обсада от общо около 30 000 за цяла Украйна по данни на американското военно разузнаване. 

Такава унищожителна блокада е вероятно сравнима с тази на Ленинград през Втората световна война. Но този път не руснаците са героичните защитници. Те са варварите-завоеватели.

Мариупол направи първите големи заглавия след руската бомбардировка на болница с родилно отделение и на театъра в града, в чието подземие имаше бомбоубежище за над 1000 души. Колко останаха затрупани там след удара и до днес не е ясно. Сградата беше наполовина разрушена въпреки огромните надписи "Деца" на асфалта край нея.

По същия начин руските сили не се поколебаха да обстрелват и болницата, оправдавайки се, че там се били барикадирали украински ултранационалисти, използващи родилките като жив щит. 

Мариупол е важен за руския президент Владимир Путин, защото градът, първо, е ключово украинско пристанище на Азовско море - точка за износ и внос, особено по време на война. Второ - металургичната му промишленост, днес в развалини, е от стратегическо значение за отбранителните способности на Украйна. Трето, градът има стратегическо значение за контрола върху северния бряг на Азовско море и попада в сухопътния коридор, който Русия се опитва да създаде от самообявилите се сепаратистки републики в Донбас до окупирания от нея през 2014 г. полуостров Крим.

Около Мариупол от началото на войната са блокирани 20 на сто руските сили в Украйна, отбелязва Си Ен Ен. Русия иска да свърши с този упорито съпротивляващ се град, за да освободи пренасочи войски към офанзивата в т.нар. "втора фаза" на "специалната операция".

И въпреки неспирната канонада и свръхтежкщите авиационни бомби Мариупол не се предава. Съпротивата продължава в промишлената му зона, където в металургичния комбинат "Азовстал" са се укрепили бойци от полка "Азов" и от 36-а бригада на украинската морска пехота. Въпреки че съотношението на силите е 1 към 10 за Русия, Путин преди Великден отмени планирания щурм на комбината, отбелязвайки, че в неговите подземни "катакомби" войските му биха дали ненужно много жертви. И без тях за два месеца война в Украйна Русия вече е загубила жива сила колкото за 10 години в Афганистан по оценки на западни разузнавателни служби, цитирани от сп. "Нюзуик".

Путин нареди на военния си министър Сергей Шойгу така да обсади "Азовстал", че "муха да не може да прехвръкне". Ден след това въздушните удари по остатъците от предприятието продължиха. 

Но не само съпротивата на защитниците на града създава грижи за руския президент и неговите генерали. Големият им проблем е как да прикрият следите от досегашните си действия, в които непременно ще бъдат открити военни престъпления, а вероятно - и данни за геноцид.

През предните седмици Бойченко и градската управа писаха в канала си в "Телеграм", че руските войски забранявали на местното население в Мариупол и околностите да погребва мъртвите си и ексхумирали вече погребани цивилни жертви.

После се появиха съобщения за изгаряне на убити цивилни в подвижни крематориуми, които следват руските войски и за съхраняване на трупове в хладилните камери на бивш търговски център в града.

Най-сетне в дните след Великден излязоха на бял свят сателитни изображения на частните компании "Планет лабс" и "Максар текнолоджис", на които се виждат вероятни масови гробове до три села край Мариупол - Мангуш, Виноградне и Старий Крим. 

Бойченко обвини руските войски, че принуждават местните хора да копаят масови гробове и да зариват в тях убитите си съграждани срещу това да получат храна. Хуманитарна помощ дотук не стига, коридорите за евакуация често се провалят. Вече два месеца градът живее без храна, вода, лекарства, електричество.

Мариупол със сигурност не е едиственият пример, където Русия компенсира липсата на военен напредък с поголовно унищожаване на население и гражданска инфраструктура, с всяване на ужас и причиняване на гигантски икономически загуби, с изпращане на огромни вълни от бежанци към вътрешността на Украйна и към Европа. 

Със сигурност обаче Мариупол ще остане една от най-дълбоките рани на Украйна от тази война и едно от най-необоримите обвинения срещу режима на Путин, когато тя някой ден свърши. Предстои ни да научим целия ужас на този град или поне тази част от него, която нашествениците не успеят да заличат.