Министерството на правосъдието публикува проекта си, с който ще възроди Съвета за криминологични изследвания. Идеята е органът да е към Министерския съвет, а секретариата от трима души към МП само да координира работата му.

Както Клуб Z писа, възраждането на съвета, който да се занимава научно с криминология, бе една от 5-те цели, които си постави служебният правосъден министър Крум Зарков още при встъпването в началото на август.

Колкото и абсурдно да звучи, орган, който да изследва дълбоките причини и тенденции в престъпността, извършителите и жертвите у нас просто не съществува.

Съвет за криминологични изследвания към министъра на правосъдието е имало от 2003 г. до 2008 г., а преди това Съветът е бил последователно под шапката на Главна прокуратура и съответно Върховната касационна прокуратура от 1967 г. до 2003 г. След дълги "митарства" по институциите накрая той бива закрит.

Чисто на частно ниво към различни университети, в които се преподава криминология, се работи по различни проекти. Държавен орган обаче няма.

"Съветът ще е експертно консултативно звено за изучаване на проблемите на престъпността, причините, които я обуславят и за разработване на мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване. Той ще организира извършването на криминологични изследвания, обсъжда препоръки и становища за промени в нормативната уредба и ще дава предложения за такива промени пише в предложението.

Предлага се въпросният нов/стар орган да организира извършването на криминологични изследвания на общата престъпност и видовете й в страната, на процесите на криминализация и виктимизация в обществото и причините им, да прави прогнози, да проучва личността на правонарушителите, причините за криминализация, да предлага мерки за ресоциализация и реинтеграция, да изучава също жертвите на престъпления, причините за тяхното виктимизиране и да предлага мерки за превенция и подпомагане.

"Научно обоснованите криминологични анализи са и в основата на пропорционалната мяра на наказателна репресия при извършено престъпление, която да постигне справедливост за жертвата и извършителя...

... Наказанието като най-тежка мярка на държавна принуда не може и не трябва да бъде главно, а последно средство, използвано от държавата в противодействието на престъпността", пише още в предложението.

Ето и цялото съобщение на правосъдното министерство:

Министерството на правосъдието предлага да се създаде Съвет за криминологични изследвания към МС

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет (ПМС) за създаване на Съвет за криминологични изследвания и за приемане на Правилник за неговата дейност.

Съветът ще е експертно консултативно звено за изучаване на проблемите на престъпността, причините, които я обуславят и за разработване на мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване. Той ще организира извършването на криминологични изследвания, обсъжда препоръки и становища за промени в нормативната уредба и ще дава предложения за такива промени, като подпомага Министерския съвет при провеждането на наказателната политика.

Предлага се председател на Съвета да е министърът на правосъдието, а членове – представители на различни институции и организации, изрично определени в Правилника.

Съвет за криминологични изследвания към министъра на правосъдието съществува у нас от 2003 г. до 2008 г. Преди това Съветът е бил последователно под шапката на Главна прокуратура и съответно Върховната касационна прокуратура от 1967 г. до 2003 г.

Възобновяването на дейността на Съвета за криминологични изследвания сега е мярка в изпълнение на Концепцията за наказателна политика за периода 2020-2025 г. и е сред основните приоритети на Министерството на правосъдието.

Мотивите: Наказанието не е главно, а последно средство за противодействие на престъпността

В основата на всяка наказателна политика са ефективността на наказателната правораздавателна система и особено справедливостта при наказването за извършени престъпления, се сочи в мотивите към проекта. За да е адекватна и отразяваща обществените разбирания за престъплението и наказанието, тя трябва да се фокусира не само върху наказателната репресия, която е последващият отговор на държавата при извършено престъпление, но и върху възможностите за ограничаване на престъпността и причините, които я обуславят. Защото наказанието като най-тежка мярка на държавна принуда не може и не трябва да бъде главно, а последно средство, използвано от държавата в противодействието на престъпността.

Провеждането на ефективна наказателна политика, както и нейното преосмисляне не е възможно да се случат без достатъчни по обем и обективни криминологични данни за състоянието на престъпността у нас - те са необходими за превенция на престъпността, чрез изучаване на причините, която я пораждат и предлагане на мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване. Научно обоснованите криминологични анализи са и в основата на пропорционалната мяра на наказателна репресия при извършено престъпление, която да постигне справедливост за жертвата и извършителя, и да отговори на обществените очаквания за такава справедливост, се казва още в мотивите.

Основни задачи

Съветът ще има няколко основни функции.

Предлага се той да организира извършването на криминологични изследвания на:

а) общата престъпност и видовете й в страната, в региони и населени места;

б) процесите на криминализация и виктимизация в обществото, причините за тях и предлага анализи и прогнози с оглед превенцията и контрола;

в) личността на правонарушителите, причините за криминализация и предлага мерки за ресоциализация и реинтеграция;

г) жертвите на престъпления, причините за тяхното виктимизиране и предлага мерки за превенция и подпомагане.

Наред с това Съветът ще: приема методиката на конкретните криминологични изследвания; организира извършването на изследвания на общественото мнение за наказателния закон; обсъжда и приема докладите от всяко изследване и направените с тях предложения; предлага въз основа на резултатите от криминологичните изследвания промени в нормативната уредба, както и анализи и прогнози с оглед превенцията и контрола на престъпността, и различни мерки, свързани с тях; приема годишна работна програма с приоритетите и задачите за следващата година; ще определя членовете на екипите за извършването на конкретните криминологични изследвания и техните ръководители.

Дейността на Съвета ще се подпомага от Секретариат в Министерството на правосъдието.

Предвидено е също, че в 7-дневен срок от влизане в сила на ПМС, ръководителите на институциите и организациите предлагат своите представители в Съвета, а в 14-дневен срок министърът на правосъдието със заповед определя поименния му състав. До 15 декември 2022 г. Съветът приема годишна работна програма за 2023 г.